Разговор на Даниела Радева с Галина Димитрова-Димова по повод DA Fest, провел се в Националната художествена академия от 15 до 19 септември 2015 г.
Д.Р.: През 2009 г. е първото издание на DA Fest или Международен фестивал за дигитални изкуства, провежда се всяка година и ти си куратор на изложбите.
Г.Д.: Първите три издания бяха всяка година, след това през 2011 г. преценихме, че ни е много трудно да го правим ежегодно, и взехме решение да се случва през година. Така че в момента е по-скоро като биенале.
Как възникна идеята да се основе такъв фестивал? Твоя ли беше?
Не, мен ме поканиха. В първия фестивал дори нямах много кураторско участие, защото програмата вече почти беше съставена, или поне бяха набелязани творците, които да се поканят. Мен ме поканиха по-скоро да помогна за организацията. Но тогава Рене Беекман беше в екипа, също Венелин Шурелов и Светослав Кокалов. Те тримата са доайени на Магистърската програма за дигитални изкуства. Техни бяха идеята и цялото това усилие да убедят останалите преподаватели в Художествената академия да се случи един подобен фестивал. А той възниква до голяма степен като инициатива, която да подкрепи Магистърската програма по дигитални изкуства, започнала през 2008 г., тъй като тя все още звучеше екзотично, особено в онези години. И целта беше да се популяризират този род изкуства. Да се създаде възможност да се видят от малко по-широка аудитория, в по-разгърнат мащаб. Да се представят различни творци, както по-утвърдени, така и по-млади. Такъв е стартът на фестивала тогава – да подкрепи специалността, но най-вече и самите студенти да видят на живо и отблизо произведения на дигиталното изкуство, които изучават. В интерес на истината през годините аз наблюдавам как студенти от други специалности на Художествената академия се включват във фестивала. Така че има жив интерес сред студентите.
Как става подборът на авторите?
Правим го с колегата ми Венелин Шурелов. В следващите две-три издания останахме с него в кураторския екип, Рене Беекман се оттегли, после и професор Кокалов, който остана по-скоро в позицията си на фестивален директор. Та ние с Венелин Шурелов подбираме творците, после аз се заемам със задачата да ги каня, да уточняваме с какъв точно проект да участват. Обикновено ние избираме проекта, с който ги каним, и дискутираме участието им. Но за младите, за студентските работи обявяваме отворена покана.
Всички студенти ли могат да кандидатстват за участие?
Да. Също така, вече втора година с банката, която подкрепя Художествената академия, Societe Generale Експресбанк, правим конкурс за видеоарт. Тази година той беше по-фокусиран. Миналата година беше в по-експериментален формат, включваше и експериментален филм, докато сега решихме да е само видеоизкуство, във всичките му жанрове. В този конкурс се връчва награда, ние пожелахме да бъдат две награди – една за най-добра творба и една за млад автор. В интерес на истината, повечето предложения, които получихме, всъщност бяха от млади автори. Дори се получи парадоксът, че връчихме голямата награда на Ивайло Николов, който е по-млад от Петко Танчев, получил наградата за млад автор.
Кандидатстват ли студенти от други специалности?
Да, имаше студенти от специалност Скулптура, от Сценография доста участват, от Печатна графика…
А има ли задължително условие да се използват дигитални изразни средства?
Не, но все пак като сме фестивал за дигитални изкуства, то се подразбира. Въпреки това нашите граници са доста отворени и сме много гъвкави. Това беше и тема на един разговор, който водихме с групата COD.ACT, защото тази година те са сред водещите имена в афиша, те са вече с богата история и безспорно са от хората, дали вдъхновение и тласък на много други творци със своите изследвания и идеите, които разработват (видео от пърформанса Нилоид: на сайта на DA Fest). Точно това и те споделиха, че не технологията е първостепенна на всяка цена, дори в своята работа до голяма степен гледат да я избегнат, само и само да постигнат целта на първоначалната идея, на изследването, което искат да направят. В случая те работят основно в сферата на звука и скулптурата, но тук включват и движението, което променя всичко – и звука, и скулптурата.
На мен ми направиха впечатление работите на някои от най-младите български художници като Илияна Кънчева и Ангел Чобанов, както и съвместната работа на Ника Облак и Примоз Новак от Словения. Тези три произведения влизат в рамката „дигитални” като изразно средство, но идеята им е „аналогова”, те дори пропагандират отказ от дигиталното в живота. Във видеото на Илияна Кънчева авторката буквално излиза от фейсбук, за да се разходи из града. В работата на Ангел Чобанов можеш реално да пипнеш предметите, които са част от филмовия реквизит, както и във видеото на словенската двойка, където много буквално реалността е изнесена навън. Мислех си, че може би вие с Венелин Шурелов като куратори сте търсили целенасочено такива работи.
Знаеш ли, ние с Венелин Шурелов по принцип избягваме да си слагаме тематични рамки. Избягваме да обявяваме тема, именно за да имаме по-голяма свобода и гъвкавост. Много е трудно от една тема да събереш произведения – особено в тази сфера – които да са страшно разнообразни. Естествено, по-големите фестивали си имат теми. Но нашият фестивал е малко по-различен като профил, той е по-динамичен, по-работен като формат, целящ да покаже по-скоро разнообразие, отколкото събраното покрай една тема или конкретна идея. Но това, за което питаш, никак не е случайно, напротив, търсено е. Защото ние си поставяме цел, която нас ни вълнува като проблематика – това вече е по-критичното отношение към технологията. Не самата тя да бъде водеща, а по-скоро да имаш налице някакъв коментар, някакъв анализ. Особено при тенденциите, които наблюдаваме в нашето всекидневие, при завладяването на живота от този тип медии. И съответно младите автори коментират това. Радвам се, че се получи така. Не случайно ги подредихме по този начин в изложбеното пространство, горе-долу на една линия, за да може да се видят като различни погледи към тази проблематика.
Как избирате чуждестранните художници, как решавате с кои произведения да участват?
Изцяло на кураторски принцип. С Венелин Шурелов предлагаме имена, които са ни впечатлили.
Може би полагате по-висока летва, като не обявявате отворена покана. Вие избирате авторите и ги убеждавате да участват, така че има разграничаване на две нива – млади и утвърдени автори. Само че се получава така, че утвърдените предимно не са от България, а младите са предимно студенти от академията. Което вероятно има основание, щом фестивалът е с образователна мисия.
Това е така, със сигурност има образователна мисия. Но в миналите години сме канили млади автори и от други държави. Ние бяхме подхванали точно такава тенденция, която тази година има малко по-различен профил с участието на Центъра за дигитално творчество Le Cube от Париж. В предишни години сме канили образователни институции, например Университета за приложни изкуства от Виена, където има Департамент за дигитални изкуства, тогава ни гостуваха няколко студенти, които завършваха същата година, и техни преподаватели, бяха показани проекти на много високо ниво. После показахме селекция от дигитална анимация на Факултета за анимация в Загреб. Стараем се да каним млади автори и от други държави. Тази година не е точно така, предпочетохме Le Cube, които представиха двама от своите творци. Също така показваме утвърдени автори и от България, да вземем участието на Вито Валентинов тази година, когото бих причислила към утвърдените автори. Тази година много искахме да поканим и Красимир Терзиев, но нямаше как да стане, поради независещи от нас обстоятелства. Но Петко Дурмана участва миналата година, Рене Беекман е участвал, Венелин Шурелов, Нина Ковачева и Валентин Стефанов. Стремим се всеки, който работи в тази сфера, да намери място във фестивала. Всъщност тази година заложихме повече на младото участие.
Досега обикновено разделяхме нещата – в Галерия Академия беше запазеното място за утвърдените, а в другата сграда, където са работните ателиета на студентите, бяха работите на младите автори. Новото този път е, че по предложение на Венелин Шурелов решихме да ги смесим и се получи доста успешно.
Един въпрос извън темата на този разговор. Ти си може би единственият куратор в България, който има толкова траен интерес към дигитални изкуства, още от времето, когато работеше за Сдружение „Интерспейс“ през 90-те години, и си най-запозната сред нас с тези изразни средства. Според теб какво е развитието им, какви са промените в областта на дигиталните изкуства, на новите медии – от онова време досега? Какво се е случило в това поле в широк план?
Безспорно има трансформации. Докато работех в „Интерспейс“, наистина доста пътувах и бях много вътре в нещата, „кипях и врях“ на територията на новите и дигиталните медии. Това, което мога да споделя като впечатление и мисля, че е тенденция, която и много други колеги наблюдават и признават, е че през 90-те години водещо беше опияняващото чувство от технологията, от изразните средства, които тя дава, и съответно естетиката на работите беше доста формалистка. Формалистки бяха самите произведения, нямаше толкова водещи концепции, проблематики или послания, имаше това, което художникът е намерил, открил като ново изразно средство и си е играл с него, за да го представи след това пред публиката. После, разбира се, както с всяко нещо, в което настъпва зрялост, самото то започва да критикува себе си, да си променя проблематиката. Започва процесът, в който изразните средства стават само изразни средства, за да се сподели една идея. И произведението става критично към самото изразна средство. Технологията, която стои уж в основата на това изкуство, вече се критикува от твореца, тя не е вездесъща, напротив. Нали все пак художествената идея е първостепенна, както и коментарът на твореца към един социален или политически проблем. Това също го наблюдаваме в дигиталното изкуство. И знаеш ли още кое е интересно? Можеш да го наблюдаваш както на наша територия, така и на чужда, сред творци, които, развиха творческата си практика в тази сфера. Ето например Красимир Терзиев беше един от авторите, които в началото много активно работеха в сферата на дигиталните изкуства, той в един момент до голяма степен се върна към по-традиционните жанрове и изразни средства като рисунки и живопис. Но това го наблюдаваме и при една формация като Ubermorgen, които са сред пионерите на нет арта, – те започнаха да правят обекти, живопис, фотографии. Ubermorgen пак използват дигитални изразни средства, но вече не на всяка цена, напротив, много повече си разширяват творчеството. Когато съм говорила с тези художници, те също ми казват – вече не ни е интересно само това – да изследваме самата форма, беше забавно, но сега много по-сериозни проблеми ни вълнуват, чисто художествени, чисто концептуални. И затова те самите не искат да се затварят в такава граница на изразните средства и вече ползват най-подходящото за всяка конкретна творба.
Как от твоя гледна точка протича животът на такъв тип изложба в академично пространство, каквото е Художествената академия в София? Има ли някакво съпротивление тя да се случи? Следствие ли е тя на явна или скрита победа над институцията?
Знаеш ли, аз бях много впечатлена от думите на ректора, професор Кокалов, по време на откриването. Той каза много интересни неща, които сме си ги мислили и говорили, но бяха много добре формулирани от него. Той каза: „Колкото и странно да изглежда, че в гнездото на традицията, както определят Художествената академия, се случва този фестивал, той все пак се зароди тук и се намести трайно в календара на събитията в Художествената академия”. И въпреки че може би има скрити конфликти и доста хора, които не могат да възприемат категорично този род изкуства, те много добре битуват тук. Но това определя и специфичния характер на този фестивал, който не е завършен като процес, който не предлага само една лъскава селекция от атрактивни произведения, само за да предизвика възклицанието „уау”. Той има много специфичен работен, образователен характер, който идва именно от това, че този фестивал се случва тук, в Художествената академия. Дори самите пространства са работни ателиета. И изведнъж една работа, поместена там, колкото и да е завършена като творба, също придобива специфичен облик чрез пространството, в което съществува в момента.
Кое ти е любимото произведение в изложбата?
Аз съм много впечатлена от „Нилоид” (звукова скулптура на групата COD.ACT), колкото и това да е очакван отговор. Смятам, че е голяма победа, че успяхме да доведем COD.ACT тук, защото те наистина са много големи имена от световната сцена. Оказа се, че са изключително мили и приятни хора, с които прекрасно се работи. Беше огромно предизвикателство да представим тяхната творба тук, но когато най-накрая беше сглобена и започна да се движи в пространството, си казах, че си струва цялото усилие, което основно Венелин Шурелов положи. Много ми харесва и работата на Вибеке Соренсен, „Вишваруп”, която директно те потапя в една магическа атмосфера. Всички творби ние по една или друга причина сме ги харесали, за да ги поканим, но тези двете лично за мен са най-атрактивните.
