Интервю с басиста на триото Guili Guili Goulag Юбер Монрой – за африканската ритуална музика, арфата и радиото.
Ако сте почитатели на явления на съвременната европейска пънк-джаз сцена като Zoambo Zoet Workestrao, Tudosok, PoiL, Vialka, Vitas Guerulaitis, Zu или Guess What, със сигурност Guili Guili Goulag ще се впишат съвсем точно в домашната ви колекция от плочи. Триото е създадено преди около 5-6 години в Брюксел, първоначално като дуо, от Леа (арфа с дисторжън) и Матийо (барабани), като по-късно към тях се присъединява и басистът Юбер. Звученето е „странна и прекрасна” смесица между грайндкор-джаз, краут-рок, африканска трансова музика и дуум-пънк. В пиесите им има и Софи Марсо, но и Napalm Death, концлагери и медитация, хардкор и прокрадващи се минималистични текстове на японски, италиански и… български (пиесата Отмъщение от дебютната им 12-инчова плоча ib.ex.ib). За българския концерт от първото балканско турне на Guili Guili Goulag сили обединиха два алтернативни фестивала в столицата – WrongFest и Alarma Punk Jazz. Че дори поканиха и блус-рок дуото The Big Nose Attack от Атина да се включи със свой пълнометражен сет, за да е неделната фестивална вечер наистина изчерпателна откъм диапазон. Датата е 4 октомври, мястото – клуб *Mixtape 5*, B-Side, а ранният начален час – 20:30. А ние междувременно успяхме да се свържем по телефона с басиста Юбер Монрой, който разказа повече за Guili Guili Goulag.
И така, началото е някъде от 2009-2010 г…
Да, тогава Леа и Матийо бяха дуо и аз се присъединих малко по-късно. И всичко тръгва от арфата. Леа е израснала в Западна Франция, където келтските влияния са много силни, но нейното свирене на арфа не е много келтско – с всичките ефекти, изкривявания на звука и ползване на резонанса на инструмента за пеене…
Доколко се променят структурите на пиесите ви на концерт и кое е по-характерно за вас – придържането към тях или импровизирането върху основната идея?
Ние имаме песни, които имат своя структура, но тази структура е подвижна. Много често зависи от цялостната атмосфера на концерта, от мястото, от публиката. Ако публиката е много разгорещена, започваме да свирим по-бързо и да импровизираме повече. На финала винаги имаме по една песен, която е тотална импровизация. Така че понякога сме почти изцяло фрий-джаз, а понякога оставяме фрий-джаза само за последната пиеса.
Откъде идва името ви?
Guili Guili идва от „гъделичкам”, а ГУЛАГ всички знаем какво е. В началото си мислех, че е ужасно името на групата ти да завършва по този начин. Няма нищо политическо в това име, използваме естествения контраст между невинното и ужасното.
Къде е пресечната точка между мрака, фолклора, бунта и ритуала във вашата музика? Опитвам се да не говоря за жанрове…
Мога да си представя, че арфата кара хората да изпадат в едно такова странно състояние на духа, каквото може да бъде предизвикано от фолклорна песен. И да, вярно е, че в първия ни албум усещането е по-скоро за мрачна ритуална музика и че за тези първи песни сме дълбали точно в тази насока. Но в новите ни песни, които свирим сега, има по-малко мрак и повече странни ритми и звуци. Бих казал, че музиката ни днес е по-близо до изпадането в транс посредством ритъма, отколкото до мрачно-ритуално-церемониалното, което беше характерно за нас преди.
Къде свирите най често?
Основно в Белгия, много свирим и във Франция, в Швейцария, на това турне ще стигнем и до Италия, Словения, България, Балканите въобще… Много ни се иска и в Япония, но на този етап имаме логистични проблеми, така да се каже…
Или в Западна Африка? Арфата доста добре съответства на мандингската музика…
Да, Леа мечтае да отиде там и да се научи да свири на кора (западноафриканска арфа – б.а.). Чакаме само да ни поканят, готови сме да заминем.
Когато отивате някъде за пръв път, както в случая, какво е най-важно за вас?
Първо проверяваме какво е звученето на залата. Знам, много сме прагматични, но свирим на инструменти, за които е важен резонансът на залата. Виждаме какви проблеми могат да възникнат и как да ги решим… И после, като се успокоим, че всичко е наред, се срещаме с хората, разговаряме с тях, сприятеляваме се, дегустираме местните алкохолни питиета. Винаги, когато отиваме в нова за нас страна, се опитваме да научим повече за нея. Иначе свирим и сме свирили във всякакви пространства – скуотове, ферми, концертни зали, рокендрол-клубове. Важното е да има хора. За мен лично –пространство, което изглежда като пънк клуб, но има достатъчно добър звук, и публиката е близо до сцената, за да има директен човешки контакт, е идеалното място за нашата музика.
Каква е основната разлика между звукозаписния процес и свиренето на живо? Както виждам, свирите много, но записвате рядко?
Звукозаписният процес е нещо много трудно, защото не можеш да си позволиш грешки. Това турне е и нещо като дълга генерална репетиция за записите, които ще направим за втория ни албум, до края на годината. Но да, основната разлика за мен е, че когато записваш, преднамерено се опитваш да разкажеш история, а когато свириш на живо, често е повече диалог – с мястото, с атмосферата, със звука, с публиката.
Тук сте по покана на програма „Христо Ботев” на Националното радио. Колко често звучи ваша музика по радиостанциите в Белгия?
Всичко на всичко имаме две независими радиостанции в Брюксел. Едната от тях дори организира алтернативни концерти и ги предава на живо. Но иначе в Белгия, както навсякъде другаде, повече се слуша комерсиална музика по радиото. Нека го кажем така – Българското национално радио ни покани да свирим в София, но не съм сигурен, че Белгийското национално радио би ни поканило.
