Откъс от новата книга на журналиста, издадена от „Вакон“

Светът едва успява да се съвземе от една война и избухва нова. Сякаш конфликтите, емиграцията в търсене на защита и сигурност, военните действия и загубата на човешки животи са неизбежна част от съдбата ни. Днес голяма част от хората по света живеят в непрекъснато напрежение, тревога и очакване на поредните войни в различни части на света: Газа, Израел, Ливан, Украйна, Южен Судан, може би в Тайван… Конфликти, които ще започват и ще бъдат прекратявани, държавите ще се помиряват, престъпници ще се превръщат в лидери, генерали ще получават медали, а спекулантите ще прибират милиони долари… Само обикновените хора ще загиват заради несправедливи принципи.

Тази книга описва началото и причините довели до тези процеси, разказва за войните като най-лошото нещо, което човечеството е познало. За войните, които унищожават животи, изопачават историята и променят хода на цивилизацията, докато единственото, което постигат са непресъхващи майчини сълзи, бедност, кръвопролития, подмяна на идентичност и съзнание. След успеха на първите две книги на Мохамед Халаф – „Фауда“ и „Неподчинение“, „Земите на вечните войни“ описва дълбоките процеси назад във времето, в които се коренят настоящите проблеми и бъдещите конфликти, обхванали ислямските общества.

„Земите на вечните войни“, Мохамед Халаф, издателство „Вакон“, 2026 г.

ЗАЩО ЗАПАДЪТ ЗАЩИТАВА ИЗРАЕЛ?

Арабите често повтарят два наивни наратива защо Западът подкрепя Израел

Първият наратив е, че Израел е колониалната ръка на американско-ционисткия западен империализъм, който има намерение да унищожи и разруши арабските страни и да заграби техните богатства! Този наратив се споделя от левицата, от комунистически сили, от части от управляващите елити, от националисти, от насаристи, от баасисти, от социалисти и от други подобни.

Вторият наратив гласи, че Израел е като трън на неверническия Запад в петите на арабските страни, който цели да елиминира тази велика религия, която, ако укрепне, с Божията помощ ще управлява света, защото ислямът е религия и държава! Тази идеология е възприета от „Ал-Азхар аш-Шариф“ – религиозната институция на сунитската общност в света, на всички фракции на политическия ислям, на Министерството на религиозното дело и фетвите във всички арабски страни, без изключение – и систематично се преподава в училищата, колежите и университетите и се затвърждава чрез медиите и социалните мрежи.

Тези два разказа според анализатора Мохамед Ал-Хашими се основават на историческа дезинформация, която е довела до погрешни убеждения, в които 99 процента от арабите вярват!

Защо Западът се стреми да запази стратегическите си отношения с Израел въпреки огромните тълпи и стотиците хиляди демонстранти в големите западни столици, които се обявяват срещу Израел и отхвърлят агресията срещу Газа? Има ли възможност за промяна в този западен политически курс?

Чувството за вина на Запада към евреите заради Холокоста, извършен от нацистите в Европа срещу тях по време на Втората световна война, е основателна причина за това. Но то не обяснява напълно безусловната стратегическа подкрепа и симпатиите, на които се радва Държавата Израел от страна на Америка и Европа. Обяснението по-скоро се крие в следните исторически факти, които арабският гражданин не проумява:

1. Органичното единство между Израел и Запада се проявява в сходството на ценностната система между тях; по въпросите на политическото управление, икономиката, либерализма, свободите, жените и семейството, което създава емоционална хомогенност между западните граждани и техните израелски колеги, докато при арабските народи преобладава различен културен модел.

2. Политическите елити, които ръководеха процеса и допринесоха за създаването на Държавата Израел, прозряха, че интересите им са свързани със Запада, а не със Съветския лагер, затова изградиха институциите си по западноевропейския, секуларен, демократичен и свободен модел, а не по социалистическо-комунистическия модел, основан на еднопартийна диктатура, който по-късно беше обречен на провал. Тези елити отхвърлят преспективата за развитието Израел като социалистическа държава като Полша, Източна Германия и България и изграждат държавата си по успешния западен модел, основан на зачитането на индивидуалните свободи, правата на жените, свободната икономика, принципа на циркулация на властта и съдебната система от западен тип.

3. Технологичното и индустриалното превъзходство на Израел засилва неговото психологическо равновесие в света. Израел е една от най-напредналите страни в областта на селскостопанската система и изнася своите земеделски продукти в 32 страни. Той се нарежда на трето място по брой на компаниите, регистрирани на технологичната борса NASDAQ, след САЩ и Китай, изпреварвайки големи страни като Франция и Германия, а от 500-те най-големи компании в света осемдесет от тях имат седалище в Израел, като Google, Facebook и Apple.

С други думи, държавата е изградена върху четирите стълба на западната демокрация, а именно:
– Свобода на мнението и изразяването.
– Честни избори в продължение на повече от 75 години.
– Ротация на властта.
– Отчетност на длъжностните лица и никой не е над закона!

Тази политика допринесе за по-нататъшното съществуване на Израел въпреки враждебната арабска среда, която се кани да го унищожи, и работи за неговия успех и за развитието му.

Технологичното и индустриалното превъзходство на Израел укрепи позициите му в развития свят и го насърчи да бъде разглеждан като стратегически партньор, тъй като ефективно допринася за цивилизационните постижения. Израелската индустрия се характеризира с разнообразие. От диамантената промишленост, където държавата е един от трите основни центъра за производство на диаманти в света след Белгия и Индия, до високотехнологичната промишленост, която е гръбнакът на икономиката и представлява 48,3% от общия износ на Израел, където електронната промишленост е важен компонент, включващ дейност в областта на чиповете, компютърните компоненти, военната електроника, медицинската електроника, производството на превозни средства и на усъвършенстваните отбранителни системи Rafael. Тя е известна и с производството на ракети, военни роботи, оръжие и боеприпаси за сухопътните войски. Израел е един от десетте най-големи износители на оръжия в света в допълнение към израелската аерокосмическа промишленост за разработване и производство на аерокосмически продукти и електроника за граждански и военни самолети. Израел разполага и с мащабна фармацевтична промишленост както за производство на генерични, така и на оригинални лекарства. Това е в допълнение към биотехнологичната, химическата, хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки. Израел се нарежда на трето място по брой компании, регистрирани на технологичната борса Nasdaq, след САЩ и Китай, изпреварвайки суперсили като Франция и Германия. Осемдесет от 500-те най-големи компании в света са базирани в Израел, включително някои от тях, които са направили Израел своя централа, като Google, Facebook и Apple.

Страната заема 16-о място от 187 държави по индекса на човешкото развитие на ООН (индексът се отнася до нивото на благосъстояние на хората), което я поставя в категорията „високоразвити“.Според проучване, проведено преди няколко години, е установено, че научните изследвания в университетите на Израел надхвърлят тези в арабските университети около двеста пъти по отношение на количеството, да не говорим за качеството! Между 1905 и 1922 г. около 222-ма евреи с баща и майка евреи са получили Нобелова награда! При бързо проучване на длъжностите, които евреите са постигнали в политическите, академичните и медийните среди в най-важните страни по света, установяваме, че те са успели да заемат много влиятелни ръководни постове, които им дават възможност да влияят и да наложат до голяма степен своите политически виждания.

Израел е успял да изгради обединения с основните световни сили, тъй като е ключов съюзник извън НАТО. През декември 2014 г. Камарата на представителите на САЩ приема Закон за стратегическото партньорство между САЩ и Израел, което означава, че той получава допълнителна подкрепа в областта на отбраната, енергетиката и академичното и научното сътрудничество. С нормализирането на отношенията и сключването на мирни споразумения с шест арабски държави – Египет, Йордания, ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан – Израел успява да създаде положителен имидж за себе си. Въз основа на тези съюзи и споразумения за нормализиране Западът гледа на Израел като на съюзник, демократична и развита индустриална държава, а на „Хамас“ – като на враг и терористична организация.

Точно обратното се случва с палестинските и арабските лидери, които на свой ред създадоха репресивни диктаторски режими, управляващи с желязо и огън, и създадоха негативен и враждебен образ за себе си пред Запада. Всъщност във всички свои речи през последните 70 години арабските лидери изразяват своята враждебност и омраза към Америка и Запада и солидарността си с тоталитарния Източен лагер. Ето някои примери и лидерски артефакти:

Амин ал-Хусейни, великият мюфтия на Йерусалим, председател на Висшия ислямски съвет, председател на Висшия арабски комитет и една от най-изтъкнатите палестински фигури през миналия век, който през 1941 г. се съюзява с Хитлер, врага на Запада, срещу съюзническите сили и се среща и възхвалява Химлер, командира на Гестапо, който ръководи изтреблението на цивилни граждани в германските лагери на смъртта.

Човек се чуди: Как може Великобритания, Америка и Франция да симпатизират на палестинците, ако техният лидер и мюфтия е солидарен с нацисткия лидер (Хитлер), който по време на Втората световна война (1939–1945 г.) е избил 60 милиона души от населението на света?

Ясер Арафат, първият президент на Палестинската автономия, управлява палестинците в продължение на 35 години с абсолютна власт: без конституция, без парламент, без институции, без избори, без предаване на властта. През септември 1970 г. Народният фронт отвлече четири граждански самолета, пътуващи за Ню Йорк и Лондон, и принуди три от тях да кацнат на пустинна аерогара в Йордания, като взе заложници и взриви самолетите. Това е последвано от публично искане към Арафат да свали Хашемитската монархия, за да завземе властта със сирийска подкрепа, и двукратен опит за убийство на крал Хюсеин. Всичко това доведе до ожесточени сражения между йорданските въоръжени сили и бойците на ООП, които завършиха с експулсирането на Арафат и неговите организации в Ливан, за да повторят същата трагедия и разрушенията и да станат една от страните, участващи в ливанската Гражданска война, докато Израел не го експулсира в Тунис след 12 години в Ливан. Арафат никога не е изправян пред съда и умря като герой в очите на палестинците и арабите.

Друг модел за подражание, който активно допринесе за разрухата и изостаналостта на региона, беше Гамал Абдел Насър, който се смяташе за лидер на арабското единство и пионер на арабския национализъм. Точно обратното, той разедини арабите, погуби техните системи, възпламени арабското обществено мнение срещу Запада, задълбочи омразата към цивилизования свят и придаде на Близкия изток уродливо лице. Лидер на военни авантюри и политически кризи, ето някои от неговите приключения:

* Революцията от юли 1952 г. в Египет и нейните седем сестри в Алжир, Либия, Судан, Йемен, Ирак, Сирия и Организацията за освобождение, довели до военни диктатури, които управляват с огън и юмрук и отнемат богатствата и правата на народите си.

* Насър окупира Сирия през 1958 г. под претекст за „единство“, премества столицата от Дамаск в Кайро и се провъзгласява за президент на двете държави в така наречената Обединена арабска република. Обединението приключва през 1961 г. с военен преврат, при който египетската армия е изгонена от Сирия.

* Веднага след това той се впуска в друга военна авантюра, като нахлува в Йемен, за да подкрепи революцията срещу „Мутауакилийското кралство“, тъй като не му е по вкуса на социализма. Джамал е бил част от съветския хегемонистичен проект в Близкия изток, а инвазията продължава 8 години, през които той провежда военни операции на територията на Саудитска Арабия, за да бъде свален кралският режим. Египет губи 26 000 души, стотици милиони долари, а 100 000 йеменци са убити във войната. Инвазията завършва с изтеглянето на египетската армия, съветската окупация на Южен Йемен и създаването на първата арабска комунистическа държава, която се разпада след разпадането на Съветския съюз през 1990 г.

След като в продължение на седем години египетската армия се изчерпва в Йемен, Насър отново рискува, този път като свиква арабските армии, които му се притичват на помощ във водената през 1967 г. война срещу Израел.

* Насър вдъхновява и подкрепя офицерското движение в преврата в Ирак на 14 юли 1958 г., който сваля Хашемитското кралство Ирак и избива цялото кралско семейство.

* През 1957 г. Насър се пробва да свали йорданския крал Хюсеин, за да вкара Йордания в съюз с Обединената арабска република, но не успява. Насър не е съден, той умира като герой и все още е такъв!

Подобно на Насър, Саддам Хюсеин започва 8-годишната война „Ал-Басус“ срещу Иран през 1980 г., в която и от двете страни са убити и ранени един милион души, а от страната бяха изсмукани един трилион долара. След това нахлува и окупира богатата и мирна държава Кувейт в продължение на осем месеца, разграбва я и опожарява всичките ѝ петролни кладенци, след което е изгонен позорно от нея чрез война, започната от международна коалиция, водена от Съединените щати. Този престъпник е единственият арабски лидер, който публично е изправен пред съда, осъден и екзекутиран от американците.

Башар Асад е друг пример за политически идиотизъм. През 2011 г. той започва гражданска война, в която загиват половин милион сирийци, а 13 милиона са разселени. В тази война се включват Турция, Иран, Русия и повече от 30 ислямистки и неислямистки групировки, подразделения и различни организации. Тя завършва с разрушаването на повечето от големите сирийски градове и окупирането им от Иран, Турция и Русия.

Военният режим в Алжир през 1991 г. след като анулира победата на Ислямския фронт за спасение на изборите, разпалва ожесточени сражения с ислямистки групировки, които завършват с поредица от кланета, насочени към цели квартали и села, без да се прави разлика между мъж и жена, между бебе и възрастен човек. Убийствата са изключително жестоки, като през 1997 г. достигат кулминацията си със 150 000 жертви, а целият свят е потресен!

Същата тази трагедия се повтаря в началото на 2006 г., след като „Хамас“ печели мнозинството от местата на палестинските парламентарни избори и избухват боеве между „Хамас“ и „Фатах“, чиято кулминация е през юни 2007 г. Около 800 палестинци са убити в Ивицата Газа и на Западния бряг, а десетки други са убити или екзекутирани през следващите години. По ирония на съдбата тези кланета са наречени „братоубийствен сблъсък“ и „палестинско разделение“.

Кампанията на Омар Хасан ал-Башир от 2003 г. за геноцид и етническо прочистване срещу населението на Дарфур довежда до смъртта на 400 000 невъоръжени цивилни граждани и до разселването на 3 милиона души. Продължаващите въоръжени сблъсъци в Судан са довели до разселването на 5 милиона души и досега са убити 12 000 души (по данни на ООН).

Западът подкрепя Израел и застава на негова страна, защото го възприема като съюзническа държава, която е парламентарна демокрация, многопартийна, либерална, с демократична ротация на властта, с институции от европейски тип, технологично и индустриално напреднала, но е заобиколена от диктаторски арабски режими, управлявани от група престъпни лидери, които са се специализирани в генерирането на смърт и разрушение, предизвикват хаос и изостаналост в арабския свят и открито заявяват омразата си към Запада и Америка. Те извършват актове на насилие, атентати с превозни средства, бомбени нападения срещу цивилни граждани в големите западни столици, а след това обявяват, че искат да заличат от лицето на земята Държавата Израел.