Илкер Чатак не е непознато име за киноманите, както и наградата Златна мечка, която получи за филма си „Жълти писма“, не беше изненада. Жълти писма са призовките, които се изпращат от съда. Филмът разказва за политическите гонения, на които са подложени хората на културата в Турция. Поради същата причина за Чатак е било невъзможно да снима в Турция, затова работи в Германия, като Берлин става Анкара, а Хамбург – Истанбул. Във филма се говори на турски. Роденият през 1984 г. в Берлин режисьор с всеки следващ филм се изкачва още едно стъпало нагоре по стълбата на успеха – предишният, „Учителската стая“, през 2024 г. беше отличен с наградата LUX на публиката и беше германската номинация за Оскар. С тази награда международното жури на Берлинале сякаш искаше да подчертае, че въпреки всички съмнения фестивалът остава политически.
Емин Алпер, турски режисьор с кюрдски произход, бе отличен със Сребърна мечка – Голямата награда на журито, за „Спасение“. Силен филм за колективната омраза и механизма на нейното раждане и поддържане, за взаимното насъскване на хората едни срещу други и тъжните последици за всички. Алпер също е носител на наградата LUX с „Горещи дни“, но през 2023 г.
Сребърна мечка – Наградата на журито, отиде при Queen at Sea на режисьора Ланс Хамър. Според обяснението му на пресконференцията заглавието не означава нищо, може би все пак „разтревожената или треперещата кралица“. Темата е сексът при възрастните хора и неговата благотворна роля при страдащите от деменция, или с други думи: че нежността е в състояние да даде още мъничко живот на доизживяващото дните си тяло. За този филм двамата прекрасни възрастни актьори Ана-Калдер Маршал и Том Къртни получиха отличието за най-добро изпълнение на второстепенна роля, което е ексцентрично решение на журито, защото и двамата са в главни роли.
Вероятно врътката беше направена, за да може призът за главна роля да е за Сандра Хюлер, която играе в австрийския филм „Розе“ жена, която се е преоблякла като мъж. Действието се развива в края на 30-годишната война, когато подобни превъплъщения не са били рядкост – практиката за джендър ролите всъщност предхожда с векове теоретичното ѝ осмисляне в наши дни.
Канадката Женвиев Дулуд дьо Сел беше отличена за сценарий за „Нина Роза“ (филма с българско участие), което е твърде озадачаващо, защото точно сценарият е най-слабата част на филма ѝ. Ако нещо в него заслужава отличие, то е изпълнението на Галин Стоев.
За най-добра режисура беше награден британецът Грант Джий за „Всички обичат Бил Евънс“ – портрет на известния музикант, стилно направен, дори изискано, на места с добро чувство за хумор, но е от филмите, които забравяш веднага след излизането от салона. И тук журито не показа най-добрата си форма.
Въпреки всички мерки от страна на организаторите да не се засяга деликатната за Германия тема за конфликта в Газа, не бяха малко наградените, които от сцената изразиха подкрепата си за Палестина. „Палестинци не сте сами, не сте забравени“ – каза и Емин Алпер. Този поток от думи дойде в отговор на изказването на Вим Вендерс в началото на Берлинале, че е време киното да се отдръпне от политиката. Последва вълна от гневни обвинения към фестивала в медиите, писмо, подписано от над 80 кинотворци, сред тях Тилда Суинтън и Педро Алмодовар, които също обвиниха Вендерс, както и официална защита на германския режисьор от директорката на фестивала Триша Тътъл и от министъра на културата на Германия. На церемонията на закриването пък Вендерс прочете нещо като есе какъв трябва да е езикът на киното и че той се различава от този на медиите и социалните мрежи (като че някой в залата не го знаеше)… „Щом като умират хора, политиката стои пред киното“ – извика награденият за най-добър дебютен игрален филм (награда извън големия конкурс) Абдала Алхатиб, който е от палестинско-сирийски произход, а от залата се чуха викове в негова подкрепа. Водещата притеснено каза: „Ние ви разбираме, но не тук е мястото…“.
И накрая остана горчивият вкус, че въпреки теоретичната подготовка за отношението изкуство-политика правещите кино не са на едно мнение за връзката и преплитането на двете.
Повече за завършилия кинофестивал в Берлин – в мартенския брой на списание „Култура“.
