Начало Идеи Актуално Злият Путин и страхливият егоистичен Запад
Актуално

Злият Путин и страхливият егоистичен Запад

Емил Тонев
19.12.2024
1770

Не е само злият Путин. Страхливият егоистичен Запад също не е цвете

Иска ми се да се надявам, че вече всеки с малко мозък в главата знае кой започна подлата, агресивна и кървава война в Европа преди почти 3 години. И всеки си дава сметка, че краят ѝ не се вижда.

Всички сме уморени от агресията на Путин. Даже големите телевизии пускат по едно кратко репортажче от Украйна веднъж-дваж седмично, за да не натоварват зрителите си между два рекламни блока. Под 100 жертви даже не ги броят за новина. Но ако ние сме уморени, представете си как се чувстват украинците.

„Ако сега Западът ни изостави, за нас това ще бъде национална трагедия“, заяви украинският военен експерт Олег Жданов. Бих добавил: това ще бъде световна трагедия, от която и добре похапналите на закуска европейци ще ги заболи. Може би по-късно, но много силно. Същото се отнася и за американците.

Днес всички усещат на гърба си някои неприятни последствия от руската инвазия – поскъпваща енергия, стагнираща икономика, намаляващи доходи, затварящи цивилни предприятия. Американците, както и европейците (към които се числим и ние, нали така?), трябваше да си дадат сметка много отдавна какво чудо чака света, чиито правила и закони – морални и юридически, са безнаказано прегазени от поредния маниакален диктатор с абсурдната претенция да променя световния ред. Самодоволният Запад обаче си помисли, че всичко ще се размине от само себе си: ние да си гледаме нашите панички, а на оня ще му дойде акълът. Ще изразим загриженост, ще наложим някоя санкция на лошите, ще дадем малко помощ на добрите, лошият ще понесе загуби на фронта и сам ще миряса. Е, вече е ясно – няма да стане. Добрият стар демократичен Запад сгреши – той просто не познава добре лудостта на руските „величия“.

Да си богат, могъщ и демократичен е едно, а да си смел – съвсем друго. Да проявяваш емпатия към жертвата е хубаво, но да ѝ помагаш с всичко и докрай – това е истинската достойна позиция.

Като казах малко по-горе, че всички сме уморени от войната, сгреших. Путин и неговата политическа клика изглеждат все така неадекватни, но не и уморени. За тях чуждият човешки живот няма никакво значение, не струва нищо. Животът на собствените им сънародници – нищо и половина. По най-груби данни жертвите – руски и украински – убитите вече са над 1 милион. С едно уточнение: руснаците мрат на фронта за абсурдната кауза на царя си, а украинците – защото ако нацията им се предаде, ще бъде заличена от лицето на земята. И второ уточнение: руските жертви са войници (повечето наемници без идеология, биещи се за 2000 долара на месец), а в Украйна всеки божи ден загиват жени, деца и старци.

Да си богат, могъщ и демократичен е едно, а да си смел – съвсем друго. Да проявяваш емпатия към жертвата е хубаво, но да ѝ помагаш с всичко и докрай – това е истинската достойна позиция.

Почти три години цивилизованият Запад едва процежда помощта си за Украйна, напук на собствените си декларации. ООН е практически блокирана и недействаща организация, чието съществуване се оказа напълно излишно, даже вредно. Още след лятото на 2022 г. Украйна можеше да изтика обърканите и отблъснати с партизански средства агресори поне до границите преди пълномащабната инвазия. Ако беше се получило, може би в Кремъл щеше да се случи някакъв трус и нещата да се променят рязко. Главният враг на Путин още не беше убит, куп опозиционери още не бяха хвърлени в затвора, тълпата щеше да бъде извадена от съня, а в големите градове можеше и да се пръкне нещо сериозно. В същото време десетки хиляди свръхмотивирани украински доброволци се редяха на опашки, за да се запишат във Въоръжените сили, трябваха им само достатъчно оръжие и боеприпаси.

Не ги получиха – нито танкове и бронетехника, нито артилерия и снаряди. За самолети да не говорим. Западът правеше тънки сметки и даваше на час по лъжичка, за да не ядоса Путин. Когато през 2023 г. започна украинската контраофанзива, Западът сякаш изпадна в ступор. Докато Европа се почесваше и даваше повече обещания, отколкото оръжия, Щатите съвсем спряха доставките – за цели 6 месеца. През това време агресорите се окопаха дълбоко в Донбас и контраофанзивата се провали, а това даде на уплашените до смърт московски генерали усещането, че може и да не ги смачкат позорно на фронта. С просто око се виждаше, че т.нар. от Путин Колективен Запад дава на Украйна помощ толкова, колкото да не рухне съвсем, а да изтощава ресурсите на Москва. (Впрочем за провала огромна вина носи именно новоизбраният президент Доналд Тръмп, чиято партия съзнателно блокира в Конгреса обещаната от Джо Байдън помощ.)

Когато тази година руската армия започна второто си мащабно „местно“ настъпление по целия фронт, Байдън и страхливата му администрация упорито продължиха да отказват разрешение на украинците да използват американско далекобойно оръжие по руска територия. Защо, след като по всички международни закони нападната страна може да се защитава, както намери за необходимо? Нямаше разумен отговор, освен втръсналото „за да се избегне ескалация“. Излезе, че ескалация в едната посока може, а в другата не. Така всеки разбра, че армията на Кремъл има право да удря по цялата територия на Украйна (включително по жилищни блокове и пазари) със севернокорейско и иранско оръжие, а Украйна няма право да отвърне с американско, британско или френско по военни обекти на руска територия, защото… Защото Путин има ядрено оръжие и не се знае колко точно е луд, за да го използва.

С просто око се виждаше, че т.нар. от Путин Колективен Запад дава на Украйна помощ толкова, колкото да не рухне съвсем, а да изтощава ресурсите на Москва.

Страхът на Колективния Запад (срещу който Путин воюва според признанията на собствените си пропагандисти) няма да изчезне с идването на Тръмп, както мнозина се надяват. Новият президент, още нестъпил в длъжност, твърди, че ще принуди и двете воюващи страни на отстъпки. Тоест: кой каквото заграбил – заграбил, кой колкото убил – убил, спираме бойните действия и започваме да се пазарим. Това, от една страна, е адски подло по отношение на Украйна – защо нападнатата страна трябва да се съгласява на териториални отстъпки, след като общоприетите международните устави, конвенции и граници не са отменяни? Или вече са? От друга страна, подобен подход е покана към всеки по-голям и с повече оръжие да посегне към по-малкия си съсед и после да каже: че какво, защо на Путин да е разрешено, а на мен не?

Не знам как точно в щаба на Доналд Тръмп се канят да оформят тази идея и да я представят пред света. Вероятно ще бъде нещо като: я дайте сега со кротце, со благо, да успокоим лудия, той да се кротне, и после ще видим (с по-засукани думи ще го обяснят, естествено).

На тях мога да им напомня само едно: на 30 септември 1938 г. в Мюнхен премиерите на Великобритания (Чембърлейн) и Франция (Даладие) подписват с райхсканцлера на Германия едно миролюбиво споразумение, според което Судетската област се отнема от Чехословакия и се подарява на Германия, за да има мир, любов и щастие в Европа. Сещате ли се кой е райхсканцлер на Германия по онова време? И какво започва след няма и година по-късно?

И от трета страна: някой питал ли е новия фюрер дали ще се съгласи с предложението на Тръмп войната да спре там, където е? Путин – доказан патологичен лъжец – дава вид, че е готов на преговори. Но и непрекъснато повтаря, че си иска завинаги не само Крим, целите Донецка и Луганска области, но и Херсонска и Запорожка, в които още дори не е влязъл. Бил ги вписал в конституцията си, как сега да се откаже от тях? (Не е смешно! Я си представете как един ден някой турски президент вписва в тяхната си конституция Кърджалийска и Хасковска област, защото там се говори предимно на турски език. Какво правим тогава?)

Изобщо да се разчита, че Тръмп ще дойде и ще оправи нещата е твърде, твърде наивно. Кремълският сатрап и болярите му нямат никакво намерение да преговарят наистина. На тях им трябва само почивка, за да натрупат още повече оръжие, да мобилизират и обучат живо месо и да започнат отново. Не се знае накъде – хибридната им война отдавна върви в посока Молдова, Грузия, Армения, Казахстан – все „изконно“ имперски земи, неуспели да влязат в НАТО по разни причини. Неминуемо ще се случи… ако дотогава Русия не катастрофира икономически, което се очертава все по-видимо. Но трябва ли Западът да разчита на това?

„Или Украйна ще бъде заедно с Русия, или няма да има Украйна.“ Това заяви бившият руски президент Дмитрий Медведев преди броени дни. Адекватността на Медведев отдавна е под съмнение и не бива да му се вярва особено. Той само топлеше трона на Путин между два мандата, а сега се е отдал на спиртни напитки и ядрени заплахи. Но Медведев не е волна птица-хубавица. На него му диктуват какво да говори и какви плашила да размахва. Много ми е интересно как бизнесменът Тръмп ще спре войната (дори да не е за 24 часа), когато насреща му ще излязат с такова условие?

Кремълският сатрап и болярите му нямат никакво намерение да преговарят наистина. На тях им трябва само почивка, за да натрупат още повече оръжие, да мобилизират и обучат живо месо и да започнат отново.

Кремъл, по стара своя традиция, продължава да плаши Запада с ядрен конфликт. Русия на Путин продължава да търси фашисти, нацисти, а вече и сатанисти в Украйна. За целта използва единствено фашистки и нацистки методи – избива всичко живо наред.

Днес, в края на 2024 г., касапницата продължава. На украинския фронт агресорът все така има голямо надмощие в артилерия, авиация и жива сила. Има и оръжейна подкрепа от верни другари като Иран и Северна Корея, вече и под формата на пушечно месо. Украйна, въпреки героизма на армията си, постоянно страда от недостиг на оръжие и всекидневно губи малки части от територията си. Западната подкрепа е все така недостатъчна и закъсняваща. (Само пример: Европейският съюз обеща 1 милион артилерийски снаряди до края на годината, а до момента са доставени едва 300 000.) Байдън отдавна обеща самолети F-16 на защитниците, а досега са им дадени между 15 и 20 бройки, при това от държави като Нидерландия и Дания. А Тръмп вече намекна, че като встъпи в длъжност, може да отмени разрешението за използване на американско оръжие по руска територия (което също дойде прекалено късно – чак когато довтасаха севернокорейските войници и се включиха в месомелачката).

Да приемаш желаното за действително е фатална грешка. Вместо да осъзнаят, че успехът на Украйна е критично важен за глобалната сигурност, западните лидери се опитват да балансират между подкрепа за Киев и минимизиране на риска от пряка конфронтация с Путин. Тази страхливост подкопава не само моралната стойност на тяхната подкрепа, но и самия шанс за победа на Украйна​.

Ясно е, че единствено справедлив за Украйна мир може да върне света в относително нормалното му състояние. Какво значи справедлив? Много просто – в международно признатите ѝ (включително и от Руската федерация!) граници от 1991 г. В същото време ООН се прави на умряла лисица, докато кремълският пратеник Небензя дрънка скалъпени лъжи и глупости пред Общото събрание, а платени путинисти бродят из цяла Европа, включително и по жълтите павета.

Лек оптимизъм дава твърдата позиция на новия генерален секретар на НАТО Марк Рюте. Също и последните заявки на големите европейски нации – Великобритания, Франция, Италия, както и на наистина демократичните Полша, Чехия и прибалтийските републики. На другия полюс обаче са жалките и очевидно купени от Кремъл власти на Унгария и Словакия, които клатят европейския кораб. Ние се киприм някъде по средата и ако се слушат изцепките на партии като „Възраждане“, БСП и МЕЧ, скоро ще се наместим в позорната компания.

Очевидно е, че дори след настъпването на мира ще има още много кръв, пот и сълзи. Ще излязат наяве стотици и хиляди руски военни престъпления, ще се разкопават масови гробове, ще се плащат репарации, а думата „рашизъм“ ще влезе официално в световните речници. Но какво пък – историята вече е описвала на страниците си една подобна случка отпреди някакви си 80 години.

Бог създаде руския народ, за да покаже на другите народи как не трябва да живеят. Населението на Русия никога не е имало самосъзнание. Няма го. И няма да има такова. И няма нужда от него. Населението на Русия, както и самата Русия, съществуват единствено като урок за света.

Не съм го измислил аз, нито е измислено наскоро. Написано е през 1830 г. от бащата на руската философска мисъл Пьотър Чаадаев.

Емил Тонев е роден през 1964 г. в с. Шипка. Автор е на книгите „Граница“ (роман и 4 новели, 1992, изд. „Парадокс“), „Цветовете на вълчия сън“ (стихосбирка, 1993, изд. „Домино Прес“), „Омбре“ (роман, 2000, изд. „Летера“), „Понякога ангели“ (роман, „Хермес“, 2014). Сценарист е на игралните филми „Граница“ (1993) и „Сомбреро блус“ (1998), сценарист и режисьор на документалния филм „Имам една идея“ (1997, в съавторство с Илиян Симеонов). Негови творби са издавани в Италия, Германия, Сърбия, Хърватия, Северна Македония. Дългогодишен пишещ репортер, редактор и анализатор в българската преса.

Емил Тонев
19.12.2024

Свързани статии