Начало Идеи Актуално Злорадство
Актуално

Злорадство

Александър Асмолов
21.03.2024
1557
Семьон Брятов, „Ненавист към различните“, 2020 г.

Защо масовите човешки трагедии са съпроводени не само от състрадание, но и от ликуване

Четейки новините напоследък, все по-често си спомням един мой познат, който бе сполетян от невероятно много несполуки, и ми каза: „Вече не знам къде ме боли повече…“ Навсякъде загиват хора и е невъзможно да изброим трагедиите. За тях чуваме непрекъснато. Но защо нормалните човешки реакции – съжаление, съчувствие и състрадание са заглушени от лавини отмъстително-зловещо ликуване? Откъде идва тази мръсна пяна – крясъци, подигравки, танци върху кости? Защо се случва това и има ли то някакво обяснение? За това говори акад. Александър Асмолов от Руската академия на образованието.

Всеки път, когато на различни места по света се случват трагедии, реакциите са от широк спектър. Някои хора съпреживяват, други изпитват болка, у трети се трупа омраза. Последното се случва, когато целият свят наоколо се възприема като вражески. Русия се самоизживява като обсадена крепост. Всъщност, ако започнем да разглеждаме целия свят като враждебен, какви реакции можем да очакваме към трагедиите, сполитащи външния свят? Това ни се препредава днес от медиите и телевизията, която, както сме говорили неведнъж, отдавна се е превърнала в „телененавизия“. Чуждата мъка се превръща в радост.

Тоест това е радостта на „телененавиждащите“?

На всички, които се намират под въздействието на пропагандата. Кой се чувства зле? Нашите врагове. Те са против нас и затова си го заслужават… Това е заради тяхното… и тук можем да разгърнем ветрило от най-различни определения защо „Бог наказва“ „враговете“. Те са тръгнали срещу нашата страна, а ние ставаме по-силни, когато те почнат да отслабват. Затова всяко трагично събитие, което им се случва, е в буквален смисъл подарък за този доморасъл патриотизъм. В своите хиперболизирани форми патриотизмът е идеология за превръщане на страната в крепост, зад която стои ксенофобията.

По-дълбоките реакции са свързани може би и с антисемитизма, който така или иначе е присъщ на мнозина и който се е формирал, бих казал, не в продължение на десетилетия, а на столетия. Казвам това заради катастрофата в Израел, заради погрома, организиран от терористите на „Хамас“ на 7 октомври, когато банди от варвари нападнаха младежки музикален фестивал и мирни кибуци. Терористите от „Хамас“ убиха много млади двойки, юноши и деца. А много деца, предполага се, бяха заловени и отвлечени в Газа. Но уверявам ви, злорадата реакция не е свързана просто с антисемитизма. В широк смисъл, това е реакция на системата „ние – те“, „свои – чужди“. Целият свят е чужд. Свои са само онези, които са ни близки и поддържат безпрекословно официалната линия на властта. Това е реакция на зомбирани хора.

И тази реакция се напластява, когато става дума за Израел. Това се случва не само в Русия, но и в различни страни на планетата – и във Франция, и в Германия, и в много мюсюлмански страни. Зад това стои още един механизъм – преследване на по-успешните. Това се нарича булинг и е уникално средство за реализация на социалната завист към тези, които се справят добре, които се възприемат като успешни и „по-добри от мен“. Тогава – нека да им е зле. Това е още една мотивация за реакциите към случващите се трагедии. Не само в Израел, в различни страни. Днес навсякъде има злорадство. Зад това стоят множество подбуди, аз изброих само някои от тях, присъщи преди всичко на тези, които се усещат като жители на „обсадена крепост“ и се радват, когато враговете страдат.

Защо въоръжените конфликти станаха толкова много, сякаш целият свят започна война помежду си? Ако приемем, че светът е единен организъм, можем ли да предположим, че събитията, започнали на 24 февруари 2022 г., по някакъв начин го заразиха?

Това, естествено, е социална вирусология. Събитията в Украйна станаха детонатор за пандемията от омраза. А в ситуация на такава пандемия хората се превръщат в нечовеци, които губят образа си и се връщат в един архаичен свят.

Бойните действия в Украйна се превърнаха в спусък за това, което се случи в Карабах, те станаха причина за събитията в Косово, както и за рязкото нарастване на напрежението между Тайван и Китай. Те предизвикаха множество събития. Както казва Вознесенски: „Земята се люлее, оплетена от меридиани и ширини“. Днес земята се тресе, оплетена от социалните мрежи и телевизионната ненавист – това са каналите, разпръскващи социалния вирус на омразата, който предизвиква промяна в нагласите както на отделните граждани, така и на лидерите на определени държави.

Разговора води Галина Мурсалиева, текстът е публикуван в „Независимая газета“

Превод Александър Бакалов

Александър Асмолов
21.03.2024

Свързани статии