Този удивителен талант Христо Йоцов е изключително продуктивен и не спира да ни дарява с бисери от многостранното си творчество – само част от нещата за последните две година са: втори албум на групата „Йо-Йо“ бенд в сътрудничество с Мишо Йосифов, написани класически концертни творби за Плевенска филхармония, безброй аранжименти от студентския Биг бенд на Националната музикална академия до Happy Birthday за годишнината на „Аполония“ плюс огромното число концерти.
А на 3 ноември дойде ред и на представянето на „камерно-джазовия“ му компактдиск „Зодиак“ с великолепен концерт в „София лайф клуб“. Жанровото определение на този проект е на самия Христо Йоцов, ето още какво пространно разказва той за замисъла и създаването му пред радио „Джаз ФМ“: В края на миналата година продуцентът Марио Кръстев поиска да се видим и ми обясни, че има идея, …тръгнала от неговия интерес и духовна близост с Харуки Мураками, чието творчество явно много го е привлякло. Марио има силен интерес, усет и познания за източния начин на мислене… Той искаше това да бъде облечено в музика като послание към този човек, като писмо до приятел. Разказа ми за негови творби, прочетох ги, има интересни разказа за джаза, за „Бийтълс“. Мураками е много интересна личност, имал е музикален бар в Токио, с отношение е към музиката. Идеята на Марио Кръстев ми дойде изненадващо, защото когато замислям музикален проект, имам предвид конкретни солисти с техния характер и начин на свирене. Дойде ми наум, че това е щастлива възможност за първи път да свиря с дъщеря ми. Тя върви по своя път на класически музикант, живее от дълги години в Германия, но винаги е била близко до нещата, които правя. Реших, че трябва да е камерно-джазова концепция за правене на музика. Съответно, струнният квартет „София“ веднага дойде като основна класическа страна в проекта… Аз имах възможността отново да използвам инструмент, който много обичам – вибрафона. Опрях до позицията на басист. В съзнанието ми изскочи името на една млада персона, която много категорично се налага на сцената като класически и като джазов музикант. Тя е завършила музикалното училище с контрабас. По линия на баща си Георги Андреев е силно повлияна от народната музика. Така че Калина Андреева се оказа незаменима част от този ансамбъл, защото тя е връзката, мостът между класическия щрайх квартет и по-джазовата страна, която аз покривам в другия край“.
„Класическата страна“ на участващите музиканти прекрасно се допълни от брат му Борислав Йоцов – кларинетист от световна класа с много важна роля в конструираната като сюита от 12 пиеси творба. По една пиеса за съответния зодиакален знак, стартирайки – както е обичайно – от Овена. Неслучайно в кратките анонси към всяка част Христо спомена забележителния анимационен филм „Хороскоп“ на Зденка Дойчева (навършващ тази година точно половин век). В пиесите открихме сходна метафоричност, лаконичност, афористичност, иносказателност – всъщност характерни изобщо за колоритния почерк на композитора, при това не и без намигване чрез закачлива звукова илюстративност в някои характерни моменти. В крайна сметка се е получила красива амалгама от висококаратна проба камерна музика и джазови елементи с изписани импровизации и по-свободни епизоди. Енергични и съзерцателни, въздушни и вглъбени – всяка от частите предложи по различен начин разпознаваеми музикални скици на отделните зодии.
Още в първата и най-пролетна зодия – „Овен“ – различихме цитати от „Пролетно тайнство“ на Стравински; в „Телеца“ бе вградена отдавнашна мелодия, писана в памет на бащата на Йоцов в стил а ла Бах или „третото течение“. Последваха забележителни сола на Калина Андреева в „Близнаците“ и в „Рака“ на виолончелиста Любомир Ников, ръмженето на „Лъва“ от саваните на Африка на фона от безметежна широта и спокойствие; солото цигулка на Василена Милева в „Девата“ в диалог с вибрафона; „Везните“ с балансиращия тремоло финал на кларинетиста; „Скорпионът“ с лидирането на Борислав – виртуозен и неспокоен кларинет с преливане в щрайха и пианото; „Стрелецът“ бе също в ярко устремен триделен полет на стрела. „Козирогът“ бе предшестван от една ритмично изръкопляскана интермедия с участието и на осемте музиканти. А в самата пиеса блестяха солидни сола на контрабаса и дългоочакваното соло на Христо Йоцов с разходка из наличните на сцената перкусии – така една от най-своенравните зодии бе представена по своеобразен начин като най-джазовата пиеса в сюитата. Темата на „Водолея“ – зодията на автора и дъщеря му, е от самата Надежда Йоцова (посветена на „Акустична версия“ и свирена навремето от нея) с прекрасно нейно солово пиано и вибрафон с богата темброва палитра. В последната 12-а пиеса „важната „риба“ Вальо Геров“ (пак по думите на автора, с когото са съученици и съказарменици) показа какво може виолистът на квартет „София“ в импровизационен план. А за финал – на бис, прозвуча като своеобразен бонус за благодарната публика още една пиеса, посветена на 13-ата (хипотетична) зодия „Змиеносец“.
Стремежът на автора към равнопоставеност и баланс между класиката и джаза бе постигат с максимално пълноценно участие на музикантите. Публиката си тръгна с това ново музикално послание, побрано в една картонена кутийка – прекрасно оформения компактдиск на японски и английски Zodiac*A letter to Haruki Murakami. Това послание ни докосна, а защо – отново авторът е изразил най-добре в цитираното интервю пред Светослав Николов в радио „Джаз ФМ“:„Правя музиката, която чувствам и която ме радва, с единствената цел същото да усещат и тези, които я свирят и слушат. Тази формула за мен е истинска и виждам, че всеки път дава резултат. Ако не изпитваме удоволствие от това да пишем, свирим и слушаме музика, няма смисъл.
