0
2042

„Играта е сериозно нещо“

Интервю с художника от Северна Македония Зоран Мише

Най-новата ти изложба Gamelike (Като на игра), която беше представена в КО-ОП през декември, настоява, че детството е разпилян пъзел, който само едно дете може отново да подреди. Но ние вече сме порасли. Какво следва?

Ха, какво следва, не мога да кажа. Но със сигурност ще бъде нещо графично. Иначе, за изложбата – тя е продължение от миналата самостоятелна изложба LOST, която беше свързана със спомена за първата кола на фамилията. Тук съм вече малко пораснал, играя си с конструкторите и чрез тях намирам истината.

Надсловът на изложбата „Като на игра“ крие тайна, която може да се разтълкува и така: като на игра, но не е игра. Какво в крайна сметка е животът – игра или сериозно нещо?

Животът за мен е и едното, и другото. Точно в даден момент сериозните неща се случват „като на игра“, а в друг играта може и да не се получи. Тоест играта е сериозно нещо. В крайна сметка всичко зависи от човека и неговото отношение и разбиране за живота.

Имаш десетки награди у нас и по света. Коя награда ти е най-скъпа?

Няма такава най-скъпа награда. Всичките са плод на доста труд и работа. Наистина не мога да кажа.

Правих интервю с една твоя бивша ученичка от Художествената гимназия, Ирина Джонкова, която сега е студентка в Художествената академия и прави много успешни корици на книги. Тя каза, че си ѝ бил сред любимите учители. С какво печелиш сърцата на учениците? Какъв е твоят подход към тях? Какви са забележките ти към тях? Най-сетне, какви са надеждите ти, свързани с тях?

Радвам се за Ирина. Разбрах наскоро, че е в топ 10 за „Корици на книги“, за което се радвам. Това доказва, че образованието е добро. Иначе в училището нямам особен подход, важното е да има взаимно уважение между учител и ученик. Най-важното за мен е, все пак съм учител в художествена гимназия, завършвайки, да са придобили добра художествена основа, която да им отвори пътища занапред. Към ученици в тази възраст забележките са много, но това е и чаровното, бих им казал да бъдат себе си, да следват мечтите и да са мечтатели; да експериментират с научените неща, по този начин ще станат „по-уникатни” и самостоятелни.

Какви книги обичаш да четеш?

Напоследък съм активно ангажиран с изследване и четене на научна  литература, свързана с графичното изкуство.

На едно място споделяш как си ловил риба с баща ти в Охридското езеро като малък. Разкажи за детството ти в Охрид. Какво се случи с приятелите ти, по какви пътища тръгнаха? Поддържаш ли сега връзка с тях?

Да, ловенето на риба е доста драг спомен. Ставане в три през нощта, товарене, организация, потегляне с лодката в езерото с още стотици лодки около теб – всичко това е уникално. Но в момента този тип риболов на „блесна“ е забранен и затова може би споменът е още по-емоционален и носталгичен. Повечето приятели от махалата и от ранното училище са там, не са емигрирали. Аз рядко се връщам до Охрид, но когато и да се върна, има с кого да се видя и поговоря. От ранните си години съм в така наречената „алтернатива“, бяхме все такива младежи с отворен мироглед към нещата, без политика и подобни… Приятелите оттам иначе са успешни хора в различни професии – от доктори, архитекти и музиканти до адвокати и пр. Но имаме нещо общо и това е, че друженето в такива среди винаги е съпроводено с уважение, разбирателство, свободен дух.

Не искаш да ти задавам политически въпроси и те разбирам. Разбирам много добре и това, което беше споделил някъде – че животът в телевизора и животът извън телевизора са две различни неща. Затова – какво ще пожелаеш на България и на Северна Македония през Новата 2022 г.?

Не съм политически активен или как да кажа, ангажиран. Но както е и темата на изложбата ми – НАМИРАНЕТО НА ИСТИНАТА, надявам се двете държави да я намерят, даже „КАТО НА ИГРА“. Ще бъде по-добре!

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Разхвърляни конструкти от емоции и внушения
Добрил Андреев, график

GAMELIKE, изложба на Зоран Мише, галерия КО-ОП, куратор Христо Калоянов

Играта като невинност, която открива, свързва, създава… Това е една от причините (за пореден път) Зоран да се връща в детството, там, в Охрид, на брега на езерото, при лодките, приятелите, рибената чорба… фамилията. От 20 години не е карал Рождество с тях. Ето друга причина тази носталгична реминисценция да му е толкова нужна и жива. Семиотиката в разсипаните части от детски конструктор буквално визуализира системите, които изграждаме с другите, вещите, себе си…

Светлината (оранжев неон-елемент) води играта. Тя е смисълът – целта на играта е намирането на светлината. Тази, която ни води и през която виждаме света. Понякога смисълът на живота е просто да бъдеш светулка. Цапането на цинковата плоча е също игра, която оставя графичен отпечатък. А оставянето на отпечатък не се ли нарича живот?

Форматите на графичните листове варират от мини интимни квадрати до цяла стена. Запращайки ни назад във времето.

Зоран Мише е родом от Охрид, Северна Македония. Завършва графика в Националната художествена академия в София. Член е на Съюза на българските художници (СБХ), секция Графика и илюстрация. Един от създателите на графичното студио PRINTNEST. В момента работи в НУИИ „Илия Петров“ като учител по графика.

САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ
2014 – „Фабрика за градско изкуство“, София
2017 – „Последната капка“, галерия ИНТРО, София
2018 – „Моят път под вал“, Пазарджик
2020 – LOST, галерия KO-OП, София
2021 – „Като на игра“, куратор Христо Калоянов, галерия КO-OП, София

ИЗБРАНИ УЧАСТИЯ:
2009 – Графика малък формат, галерия „Сезони“, София
2010 – Международно триенале на графичните изкуства, София
2011 – „Без граници“, групова изложба на македонски и български автори в Bilgarisches kulturinstitut Haus Wittgenstein, Виена
2011 – 16-о международно биенале на графичните изкуства, Варна
2011 – IV международна графична изложба, Асоциация на музеите по живопис и скулптура, Истанбул
2012 – II международно биенале на графичното изкуство, Сфънту Георге, Румъния
2012 – 19-о Триенале в Гренхен, Швейцария, графично изкуство на балканските страни
2012 – 17-о международно биенале на графичните изкуства, Варна
2013 – VI Национално биенале на гравюрата „Джоузеф Полански“, Верона
2013 – „Отворено пространство“, групова изложба в Президентството на Р. България
2013 – Международно триенале на графиката „Интерфейси“, Истанбул
2013 – Международно триенале на графиката, Фалун, Швеция
2014 – III международно биенале на графичното изкуство, Сфънту Георге, Румъния
2014 – Международно биенале на графичните изкуства, София
2014 – „Черно-бели идеи“ в галерия „Redpoint“, София
2015 – Изложба на PRINT NEST в галерия „Redpoint“, София
2015 – Международно графично биенале, Гуанлан, Китай
2015 – 18-о международно биенале на графичните изкуства, Варна
2015 – II Международна изложба на графиката „В търсене на изгубения рай“, Гранада, Испания
2015 – Международно биенале на сухата точка, Ужице, Сърбия
2015 – Първо международно биенале на съвременния печат, Ласи, Румъния
2016 – Изложба на PRINT NEST в Депо за изкуство „Червена точка“, София
2016 – IV международно биенале на графичното изкуство, Сфънту Георге, Румъния
2016 – „Лице в лице“, изложба на италиански и български художници, Виченца, Италия
2016 – Първо международно графично биенале, Скопие, Северна Македония
2016 – OSTEN, Биенале на рисунката, Северна Македония
2016 – Impresa Visione, участие в изложба с куратор Алберто Балети, Италия
2016 – Международно биенале  на графиката, Букурещ
2016 – Урал-триенале на графиката, Русия
2016–2017 – Международно триенале на графиката, Краков-Фалун, Швеция
2017 – Global Matrix IV, участие в графична изложба, Индиана, САЩ
2017 – „5“ изложба „PRINT NEST STUDIO“, Депо за изкуство  „Червена точка“, София
2017 – Международно биенале на графиката, Гуанглан, Китай
2017 – Международно биенале на сухата игла, Ужице, Сърбия
2017 – Първо международно биенале на графиката, Ереван
2017 – Културна и творческа индустрия ЕКСПО2017, изложба за култура и изкуство от Централна и Източна Европа, Ханджоу, Китай
2017 – Десето международно триенале, Кочи, Япония
2017 – GrafikArt, групова графична изложба, Прага
2018 – „Пояс и път“, Китай, и изложба за графика на ЦИЕ, музей Нингбо, Китай
2018 – Международно биенале на графиката ROC, Тайван
2018 – Пето биенале на графичното изкуство, Шеклерланд, Румъния
2019 – Трето триенале на графиката, Макао, Япония
2019 – Международно биенале на графиката, Гуанлан, Китай
2019 – Шесто международно триенале на графиката, Индонезия
2019 – „Форми на приложениeтo – нови отпечатъци“ 2019, САЩ
2019 – „Кармен Арозена, Брита Принт“, Мадрид, Испания
2019–2020 – Dicarta/Papermade, Schio, Palazzo Fogazzaro, Италия
2020 – OSTEN биенале на рисунката, Северна Македония
2021 – „Следи на паметта“, изложба на PRINT NEST, галерия Nova art space, София
2021 – „Борба“, изложба на PRINT NEST, галерия „Средец“, София

НАГРАДИ
2009 – Графика малък формат ’09, галерия „Сезони“, София, Награда за млад автор
2010 – Международно триенале на графичните изкуства, София, Награда за млад автор
2015 – Специална награда на куратора на Втората международна изложба на графиката „В търсене на изгубения рай“, Гранада, Испания
2015 – Трета награда (БРОНЗОВА ИГЛА), Международно биенале на сухата игла, Ужице, Сърбия
2016 – Специална награда на биеналето (рисуване, скулптура и графика), Монтана, България
2017 – Един от финалистите на 13-ото международно биенале на графиката „PREMIO ACQUI 2017“, Acqui Term, Италия
2017 – Национална графична изложба „Георги Герасимов“, Награда за млад автор, Пазарджик
2017 – Национален конкурс за класически графични техники, второ място, София
2018 – Награда на името на Тодор Атанасов, Национална изложба „Приятели на морето“, Бургас
2018 – 5-о биенале на графичното изкуство в Шеклерланд, Румъния, награди Nivo
2020 – Награда ЗЛАТЕН ОСТЕН, Биенале на рисунката, Северна Македония
2021 – Първо място на конкурса за графика „Класически техники“, София
2021 – Luxembourg Art Prize, един от 25-те финалисти

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияОт „мълчаливото мнозинство“ към неваксинираното малцинство
Следваща статияДругото на корупцията