В рубриката „15 минути” – филм за „третото измерение”, за любовта, която придава дълбочина на живота ни.
„Игра на дама”, 2008 г., 16 мин.
Сценарист и режисьор: Мария Стоянова
Оператор: Натали Янакиева
Музика: Христо Намлиев
Участват: Иван Несторов и Цветана Мирчева
Химнът на Любовта
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13 глава
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, –
щом любов нямам,
нищо не съм.
Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.
С тези думи завършва филмът на Кшищоф Кешловски „Синьо” на фона на музиката на Збигнев Прайзнер. Гледах филма на Кешловски в Дома на киното много отдавна, бях втори курс в НАТФИЗ, а текстът събуди в мен усещането за друго измерение, нещо непознато дотогава. Може би трето измерение, като имам предвид есето на Борхес.
„Три измерения има животът според Кожибски. Дължина, ширина и дълбочина. Първото измерение съответства на растителния живот. Второто измерение принадлежи на животинския живот. Третото измерение равнозначи на човешкия живот. Животът на растенията е живот по дължина. Животът на животните е живот на ширина. Животът на хората е живот в дълбочина.”
И така, ако говорим за това трето измерение, за дълбочината, за любовта, това е темата на филма на Мария Стоянова, а синопсисът на „Игра на дама” би бил: Възрастен мъж е изгубил съпругата си. Липсата й се превръща за мъжа в постоянно спомняне за общото, което са имали заедно. Мъжът сервира храната сутрин и закусва с жена си, играе партия дама, все едно жена му е срещу него, крие се, като пуши, сякаш тя току ще го издебне и ще го смъмри, и дори поставя дрехите й на фотьойла, търсейки нейното присъствие. Дъщерята на възрастният мъж се опитва да отдалечи баща си от спомените, да насочи вниманието му към злободневните неща, но той твърдо се съпротивлява в опит да запази скъпите навици, свързани със съпругата му.
Има един малък епизод във филма, който много ми хареса. Когато възрастният мъж, ядосан, че дъщеря му не разбира неговото „вдетиняване”, и бунтувайки се, запалва куп с вестници. Тези вестници, това външно всекидневие, безсмислените за възрастния мъж новини, са това, което всеки ден дъщерята внася в дома на баща си, за да покрие и прикрие тази любов, която той не иска и не може да забрави. Естествено всеки, който не иска и не търси в любовта утеха, смисъл и истина, надхвърляща материалния свят, би оценил тези случки като детските игри на един изглупял и болен мъж, като старческата му лудост.
Има и друго обяснение в книга Битие: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.”
За тайната на любовта митрополит Антоний Сурожски казва: „За брака като единство вече споменавах. Освен това има и вечно измерение, което вероятно най-добре е изразил френският писател Габриел Марсел. Той пише: „Да кажеш на човека: „Обичам те” е все едно да му кажеш: „Ти ще живееш вечно, ти никога няма да умреш!…”
И може би тези неизречени думи подхождат най-много на главния герой във филма на Мария.
Димитър Радев
Мария Стоянова е специализант по филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” при професор Георги Дюлгеров. Родена е през 1977 г. Завършила е актьорско майсторство за драматичен театър в Славянския университет. Съосновател и режисьор в „Контраст филмс” ООД. Режисьор е на късометражните филми : „Наберете 9”, 2010 г. (5 мин., 35 мм); „Къщите”, 2010 г.; Voice Wanted, 2009 г., (12 min, 16 mm); „Игра на дама”, 2008 г.. Участвала е в фестивалите за късометражно кино Contravision – Германия, Short Short Story Film Festival – САЩ, Jameson (София Филм Фест), „Филмини”, „Ранно пиле”, First Step – Албания, Faludi Film Festival в Унгария.
Има награда за най-добър музикален видео клип в конкурсa Make a Star, САЩ, с клип от 2011 г. на Little Miss, група Help me Jones.