„Детето може да докосва книгата, да гали любимите герои в нея, да я гушне, да я гризне, да заспи с нея… Дигиталният четец е студен.“ С Мила Попнеделева-Генова разговаря Даниела Чулова-Маркова.
Мила Попнеделева-Генова открива пред децата безбрежните хоризонти на познанието. Прави го с ясното съзнание за сложността на своята мисия. Тя „отваря“ врати към чудни светове, в които повежда малки и пораснали читатели. С жар и с лично мотивирана убеденост.
Разгръщам „Шумоленето“, „Приказка просто така, прасешка при това“, „Страшна приказка“, „Ми не ми се спи“, „Дакел, не! или мечките ІІ“. Пред мен оживява свят на образи, пленителни истории и фантазия. Мила Попнеделева подхваща диалог с децата, създавайки неповторими авторски книги. Като писател и художник тя сътворява пластичен еквивалент на словото и разширява неговия смисъл. Мила има стил, който се превръща в непогрешим показател за индивидуалност извън рамките на вид и жанр.
Д. Чулова-Маркова: Как се ражда една книга?
М. Попнеделева-Генова: Основното е идеята. Вълнуващо е, като дойде. Осмислям я, избистрям я, скицирам, правя сториборд. Първо пиша текста и после се ражда образът по него.
Обичаш ли приказки?
Да и винаги съм обичала. Всяка приказка, която илюстрирам – и моя собствена, и чужда, е едно предизвикателство.
Откога датира интересът ти към писането и илюстрирането на книги?
От четиригодишна съм започнала да измислям приказки, най-вече за животни, които мама е записвала, оформяла на малки книжки с телбод по средата, а аз съм ги илюстрирала. Предпочитала съм и тогава да измислям свои собствени истории, а не просто да рисувам по чужди. Любопитно е, че каквито животни съм обичала като дете, такива обичам и сега – мечки, жирафи, прасенца, дакели … От малка искам да правя детски книги. Играла съм си на „направи си книжка” като дете, продължавам да си играя и днес. И го правя със същото удоволствие и радост. Много е важно книгите да се създават с удоволствие – това читателите го усещат.
Присъствието ти на художник се свързва с цвят, експресивно овладяна линия и емоция. Какво е твоето усещане за цвета?
Аз имам особено отношение към цвета. Корените му могат да се открият в моето семейство. От баща си[1] съм научила за силата на цвета, за ролята на контраста и хилядите възможности на въздействието на колорита.
Каква е за теб ролята на художника илюстратор при конструирането на една книга?
Илюстраторът е равноправен съавтор. Той е равностоен участник в творческия процес и в никакъв случай не е подчинен, нито второстепенен. Моята позиция е такава и аз работя само върху проекти, в които имам предоставена свобода за интерпретация.
Какво е най-важното за теб в една детска книга?
В детската книга визията е по-мощна от всичко останало. Книжката трябва да привлича и да задържи вниманието на детето. Тя трябва да е достъпна за всяко дете, да е направена професионално и да е съвременна, съзвучна с детското въображение.
Каква е ролята на илюстрацията в детския свят?
Илюстрацията и оформлението на книгата са мисия. И художниците, и писателите трябва да осъзнават това, тъй като чрез тиража книгата достига до хиляди хора. Според мен особено важно е книгата да е естетически издържана, да е красива, въздействаща, изящна. Защото художникът възпитава поколения. Когато детето обикне книгите от малко, то със сигурност ще ги търси и цени и когато порасне.
Какво трябва да се направи, за да оцелее книгата при дигиталната инвазия?
Илюстрираната детска книга не може да бъде заменена от електронен четец. Детето може да докосва книгата, да гали любимите герои в нея, да я гушне, да я гризне, да заспи с нея в прегръдките си. Тя носи топлота, ражда усмивка, дарява съчувствие. Дигиталният четец е студен.
Как художниците могат да се противопоставят на компютърно-зависимия детски свят?
С качество на визията. И аз като художник изграждам образи, който да „издържат“ на визуалните нашествия на електронната комуникация.
Как би определила книгата като творческа територия?
Книгата за мен е онова неограничено пространство, в което имам свобода. Моите рисунки са всякакви – триизмерни, динамични, преминаващи, играещи. Моите образи тичат из книгата, изчезват от една страница, появяват се на друга.
Коя е твоята техника, с кой материал плуваш в свои води?
Обичам акварела. Вярвам и в силата на рисунката си. Не усещам съпротивление на материала – „плувам“ уверено.
Какво най-много обичаш да правиш на страниците на книгата?
Най-обичам да правя книги за себе си. Там мога да се шегувам, да играя с читателя. А това ме забавлява най-много. В книгите ми има две сюжетни линии. Едната е самият текст, повествованието, а другата е приключението в самите илюстрации. Обичам да играя. Залагам малки хитринки из книгата, закачам се с читателя. Работя с удоволствие и се надявам да увлека и читателя в това приключение. Забавлявам се искрено и фактът, че мога да усмихна някого, ми доставя истинска радост.
Има ли нещо, за което да кажеш: „Не мога“?
Не мога да работя по няколко книги едновременно. Аз живея със света на моите герои. Не приемам да правя само корица. Не работя „на парче“. За мен книгата е единен организъм. Интересно ми е да е цяла, влизам в нея – и в текста, и в образа.
Какво те радва повече от всичко, когато илюстрираш книги, написани от други автори?
Най-голяма радост ми носи, когато видя усмивката на автора. Радвам се, че успявам да го зарадвам, все пак имаме общо книжно дете.
С какво най-много се гордееш?
Гордея се, че проправих пътя на авторската детска книга в България. Да си различен е трудно, но проправяш път. Малко или много се радвам, защото съм го направила и за другите. Надявам се да го оценят. Сериозна причина за радост, да не казвам гордост, е, че турското издателство Nesin Yayinevi купи правата на първата ми книга „Шумоленето“, преведе я и издаде в Турция. Всичко това само и единствено заради качествата на книгата, без зад този успех да стои каквато и да е подкрепа от фондации, центрове на книгата и други организации в България. Издаването на книжката ми в Турция е и един позитивен пример как изкуството лети над политическите граници особено в днешната ситуация.
Nesin Yayinevi е престижно издателство и за мен е чест те да издават книгата ми. Те са институцията, която има правата да издава книгите на Азиз Несин[2], миналата година отбелязаха 100-годишнината на писателя. Още една причина за радост, че те издават книгата ми, е и фактът, че фондацията, основана от Несин, всяка година поема грижата за четири бедни деца, докато пораснат и си намерят работа. Аз си задавам реторичния въпрос колко български издателства правят това…
Какво трябва задължително да притежава авторът на детски книги според теб?
Деца и талант. Авторът на детски книги трябва да има деца. Не е достатъчно връщането в собственото детство, защото днес децата са различни от децата, които бяхме ние. Поколенията се променят динамично. Когато авторът, все едно дали е писател или художник, има талант, публиката сама се зарежда от неговото творение. Талантливият човек излъчва и привлича. Той винаги изплува и това, което сътворява, се вижда, оценява и има физиономия.
Къде се крие успехът при общуването с публиката?
Книгата за деца трябва да е атрактивна визуално. Текстът трябва да е динамичен, интересен и актуален. За мен е важно също така книгите ми да са в крак с това, което се прави в Европа и света.
[1] Вихрони Попнеделев. Б.р.
[2] Азиз Несин (1915 – 1995), един от най-популярните турски писатели, освен това поет, журналист и сценарист, има над 100 книги, някои преведени на 40 езика. Заради позицията си на критик и сатирик неведнъж се е сблъсквал с цензурата и е изправян пред съда в над 200 процеса. Когато издава на турски откъси от „Сатанински строфи“ на Салман Рушди, става обект на ислямистката омраза. През 1972 г. основава фондацията „Несин“, като ѝ отстъпва авторските права върху произведенията си.