Новият български патриарх удивително много ще напомня на Жулиен Сорел. Той ще е достатъчно умен, за да скрие факта, че не вярва в Бога, но не чак толкова умен, за да ни убеди, че Бог вярва в него.
Тези дни Пловдивският митрополит заяви: И през ум не ви минава кой ще е новият български патриарх. И у нас остана впечатлението, че сме в казино, в което действа неумолима (разбира се, различна от нашата) логика. Кажем ли червено, ще се падне черно. Кажем ли черно, ще се падне червено. Затова – струва ми се – трябва да заложим на „Червено и черно“. Казвам го не заради играта на думи, а защото си мисля, че новият български патриарх удивително много ще напомня за Жулиен Сорел. Той ще е достатъчно умен, за да скрие факта, че не вярва в Бога, но и не чак толкова умен, за да ни убеди, че Бог вярва в него. Ще е неприлично (поне от гледна точка на църковния канон) млад. Правя това уточнение, защото по устав[1] българският патриарх трябва да има навършени 50 години. На митрополит Антоний не му достигат четири години, но този факт ще ни се представи като привилегия. Защото да си млад, енергичен и обаятелен не може да не е привилегия. Пък и нали е европейски митрополит. Европейски, в най-буквалния смисъл на думата. Упорит и амбициозен, той (по своему) също е вярващ. И ще е убеден, че ако се бе родил в друго време, че ако бе живял при други условия, лидерските му качества биха го направили подобен на Наполеон. Даже нещо повече. Защото е висок и красив. И иска ли питане, защото жените го търсят, харесват и обичат. Пък и не само жените…
Давам си сметка, че искам ли да бъда пунктуален и да тълкувам „Червено и черно“ като синодален роман, ще трябва да посоча кои са българските аналози на мадам дьо Ренал, ще трябва да кажа кой е абат Пирар, кой е маркиз Ла Мол и коя е Матилда. Опасявам се, че това не е чак толкова трудно. Ала имам други, по-сериозни притеснения. Защото, ако 200 години по-късно Стендал можеше да види какво се случва в редовете на БПЦ, то неговата история би му заприличала на скучна пенсионерска вечеринка. Но героите щяха да бъдат същите. И пак щяха старателно да изнамират думи, изпълнени с лукаво и предпазливо лицемерие[2], защото и днес, на четиресет години, някои духовници получават сто хиляди франка (евро) заплата, сиреч тройно повече отколкото най-именити генерали на Наполеон. И защото на тези духовници им трябват помощници[3]. Тук приликите с Пловдивския владика (който отдавна надхвърли 40) са случайни. Но не е случаен фактът, че дядо Николай наистина се нуждае от помощници и че намира начин да им се отблагодари. Ето защо няма да е трудно да се проследи аналогията, която уподобява вече проведените избори за Сливенски митрополит с предстоящия патриаршески избор. Ще си приличат като две капки вода и затова никак няма да е трудно да се предскаже, че както епископ Арсений спечели първите, така митрополит Антоний ще спечели вторите. И всичко това ще се случи с любезното съдействие на Варненския владика Йоан, който за пореден път ще допусне едни и същи грешки и (както обикновено) ще направи точно това, което не иска да прави. Разбира се, този път той ще е далеч по-гневен, но и далеч по-лесен за предвиждане и съответно – за управление. Точно това ще смути и уплаши останалите владици. Щом варненският колос все повече прилича на мечка с халка на носа, страхът несъмнено ще надделее и „безусловният“ авторитет на митрополит Антоний няма да срещне отпор в Светия синод.
И ще имаме патриарх-красавец. Ще имаме патриарх, избран по всички правила на изкуството. Защото за избора на Антоний е писал не само Стендал. Писали са и Балзак, и Флобер, и Мопасан. Но тъй като всичко това се е случило в прадалечния XІX век и тъй като всичко е отдавна забравено, митрополит Николай ще се окаже съвършено прав и на нас никога няма да ни хрумне защо новият български патриарх носи прозвището Живко Манекена… може би защото един друг писател бе казал, че красотата ще спаси света. При все че едва ли е имал предвид точно тази красота… Така или иначе нека се възрадваме и развеселим. Защото името на нашия спасител е: Ан-то-ний!
[1] В Устава на БПЦ, гл. V, чл.51, т. 4 се казва, че „патриархът трябва да е не по-млад от 50 години“.
[2] Цитатът е от осма глава на „Червено и черно“.
[3] Цитатът е от края на пета глава на „Червено и черно“.
