Начало Идеи Дебати Изборни манипулации
Дебати

Изборни манипулации

Портал Култура
12.04.2013
1515

Какви са шансовете за честни и прозрачни избори? Силна или слаба е властта на гражданите да се противопоставят на всяка манипулация и фалшифициране на вота? Ще ни помогнат ли медиите да направим информиран избор? Вижте гледните точки на участниците в проведената наскоро кръгла маса „Честни и прозрачни избори 2013″– Антоанета Цонева, Орлин Спасов и Ваня Нушева.

Антоанета Цонева: Фалшифицирането на подписките развращава целия изборен процес


Как изглеждат данните от подписките на партиите, с които те се явяват на тези избори? За първи път в историята на българските избори ние успяхме да видим какви данни проверява ГД „ГРАО“ и какво установява. Знаете, че по правилата на играта, за да може една партия да попадне в политическото състезание, тя трябва да има не по-малко от 7 хиляди събрани подписа и депозит от 10 хиляди лева. Това са първоначални, базисни условия. След като Централната избирателна комисия предостави информация за това колко от подписите на тези 71 партии, които са подали документи за участие в тези избори, са прегледани, ние установихме, че хора без право на глас, тоест без избирателни права – а това по българската конституция са хора, които са под запрещение и хора с тежки присъди – са попаднали в подписките на партиите. Става дума за над 10 хиляди души. В същото време ГРАО обяви броя на избирателите в избирателните списъци, като в категорията хора без избирателни права са малко над 14 хиляди души. И ние трябва да приемем, че почти всички хора, които са в тази категория – защото подписките не се проверяват в пълния им обем – са попаднали в тях.

Каква хипотеза можем да издигнем? Няма как да са събрали подписи от тези хора, тоест очевидно става нещо с масиви от данни, които или се търгуват между брокери и политически партии, или просто няма обяснение как е възможно числото да е такова. Казвам това, защото нивото на доверие в изборния процес в България е много ниско. И ако ние изказваме съмнение за автентичността на подписките, с които ще отидат на тези избори политическите партии, това минира абсолютно целия изборен процес. Поведението на тези политически играчи оттук нататък няма как да не бъде поставено под съмнение. Дали те ще купуват гласове? Дали ще се опитват да манипулират резултата от вота? Дали ако подписите са събирани така, както изисква законът, би било възможно изобщо да има 71 партии или те щяха да бъдат много по-малко? Това променя цялата картина на изборния процес, защото не е без значение колко политически партии ще се явят, не е без значение кои политически партии влизат в коалиции, не е без значение каква стратегия имат те за провеждането на изборите. Поискахме коментар от ЦИК и получихме следния: „Винаги е било така“. Толкова резистентни сме станали и всички ние, и самите институции към подмяната, към това, че нашият политически живот изглежда по този долнопробен начин, че вече започваме да губим рефлекси как да се противопоставяме.

Ако ние като общество и като институции сме склонни да приемем, че политическите партии се явяват на тези избори с подписки, в които има дори един фалшифициран подпис или злоупотреба с данните на един български гражданин, какво можем да очакваме да се случи по-нататък. Оттук нататък разказите за купуването на гласове, за контролирането на вота, за опитите за манипулация на изборните резултати в секционните комисии или на други нива стават много реалистични. Ако си тръгнал на избори със стратегия, че нямаш обществена подкрепа, за да събереш въпросните подписи, за да можеш да имаш претенция, че представляваш някакъв интерес, каква би била твоята стратегия да събереш подкрепа, за да имаш избиратели, които да отидат до урните и да отбележат точно твоята партия в интегралната бюлетина. Ами тази стратегия ще е аналогична. След като нямаш подписи в подписката, значи нямаш и избиратели, които да те подкрепят. Това фалшифицира на практика целия процес, развращава го и го корумпира.

Кои са новите моменти в Изборния кодекс? По-добре е уреден статутът на наблюдателите, регистрирани през неправителствени организации в ЦИК. Наблюдателите ще могат да проследят зареждането на изборните помещения още в деня преди изборите, ще могат да наблюдават и въвеждането на данните – което е нов момент – в преброителния център към всяка Районна избирателна комисия. Те обаче няма да имат достъп при второто въвеждане на данните в ЦИК. Дотам не ни стигнаха силите да се преборим. Така или иначе това е добра новина – възможността за неформално гражданско наблюдение.

Друго, което се опитахме да направим без особен успех, беше нашето застъпничество за промени в Изборния кодекс по отношение на медиите и начина на отразяване на изборната кампания. За съжаление нищо от тези предложения, които бяха принципни, не влезе в Изборния кодекс. Става дума за това диспутите да не бъдат таксувани, а всяко платено съдържание, свързано с политическата кампания – било то политическа реклама или т. нар. пиар съдържание – да бъде маркирано с маркер „платено съдържание“, както в печатните, така и в електронните медии. Тези предложения бяха отхвърлени без аргументи. Свободният достъп до медиите – особено в обществените БНТ и БНР – също бе отхвърлен. Новото е, че за първи път всички медии ще бъдат задължени на своите страници да публикуват договорите, които сключват с участниците в изборите. Тоест би трябвало в тридневен срок от подписването на такъв договор той да бъде качен на страницата на съответната медия – какви пакети са договорени и на каква стойност без значение дали става въпрос за обществена или за частна медия. Разбира се, остава да проследим до каква степен медиите ще изпълнят това изискване.

Намирам за голям проблем факта, че тези наши предложения не бяха приети. В момента има политически субекти, които изразяват недоволството на хората, които излязоха на улиците. Тези политически субекти нямат нито субсидия, нито възможност – с оглед на краткото време – да си набавят средства чрез дарения, за да могат да си платят и тяхното мнение да бъде чуто. Ние отиваме на предсрочни избори, защото имаше протести на улиците. Ако представителите на тези протести – не коментирам какви са техните искания – не могат да намерят отражение в този предизборен дебат, тогава какъв е този политически разговор, какво е това състезание, в което някои субекти просто отсъстват, защото не могат да си платят.

Призовавам гражданите да не се отказват да наблюдават процеса. Всеки гражданин може да бъде наблюдател на процеса, всеки има телефон, с който може да направи снимка и да я пусне в мрежата. Това е оставено на нашата воля и на нашите възможности, така че няма никаква пречка да се случи. Насищането на средата със свидетелства за порочни практики упражнява натиск върху реализирането на корупционни и развращаващи изборите стратегии.

Антоанета Цонева е ръководител на Института за развитие на публичната среда, който е сред най-активните наблюдатели на изборния процес.

Орлин Спасов: Медиите предпазиха ГЕРБ от недоволството на хората

На първо място бих откроил проблема за сериозното заличаване на границата между платено и редакционно съдържание в хода на предизборните кампании досега. Второ, налице е една значима като обем сива медийна икономика – особено в периода на изборите – със много силно смесване на реклама и пиар, с уреждане на голяма част от плащанията директно под масата, извън сферата на публичната видимост. И трето, като резултат от всичко това наблюдавахме практически съучастие на много от медиите в купуването на гласове. Ще отбележа, че по време на последните кампании политическата журналистика забележимо се обезличи и това до голяма степен се дължеше на доминацията на платените форми на политическа агитация в медиите. Освен това тези форми на платено участие създадоха условия за неравнопоставеност между кандидатите. Към това статукво бяха отправени сериозни критики, които резултираха във важни предложения.

На старта на тазгодишната кампания имаме няколко позитивни промени. Беше приет един нов текст, според който всички медии са задължени да публикуват в тридневен срок копие от договорите си с регистрираните за участие в изборите политически формации. Искам да кажа обаче няколко думи за проблемите, които останаха открити. Един от основните проблеми е, че парламентът отхвърли предложението за регламентиране на безплатно участие в диспутите по обществените медии – участие в три безплатни диспута за политически формации, които не получават държавна дискусия. В този дух бе и една от препоръките на ОССЕ за промени в Изборния кодекс, но тази препоръка не беше взета предвид. Освен това, както бе отбелязано, парламентът отхвърли предложението платените предизборни форми да са обозначени с текста „платено съобщение“. Друг проблем е, че в Изборния кодекс все още отсъства понятието „политическа реклама“. То продължава да отсъства и от Закона за радио и телевизия.

Искам да поставя въпроса ще бъде ли свободна информацията за вота. Оставам скептичен в отговора на този въпрос поради няколко причини. Първо, наскоро бяха публикувани данни от проучване на „Алфа Рисърч“ за нагласите за гласуване и картината, която виждаме е следната – ГЕРБ води с няколко процента пред БСП. Въпреки някои нови моменти картината в крайна сметка остава същата, както преди кулминацията на протестите през февруари. Цели 65 % от запитаните са с прогноза, че след изборите нищо няма да се промени. Важно е да си зададем въпроса защо липсва съществена промяна. Струва ми се, че проблемът за липсата на съществена промяна след протестите е свързан с това, че тези електорални нагласи, които виждаме сега, отразяват общественото мнение, а то през последните няколко години беше формирано в контекста на изкривена медийна среда и до голяма степен продължава да се формира именно в такива условия. Имам предвид една силна и небалансирана подкрепа за досегашния министър-председател и за ГЕРБ. Затова именно протестите до голяма степен не сриват ГЕРБ въпреки познатия и по-рано негативизъм по отношение на политическите партии. Струва ми се, че медиите – поне една съществена част от тях – допринесоха за трайно оформяне на общественото мнение в полза на досега управлявалата партия. През последните няколко години сме дискутирали многократно тази тенденция. По време на протестите обаче редица медии предпазиха ГЕРБ от опасно насочване на недоволството към тях и прехвърлиха това недоволство към монополите, към ЧЕЗ, към всички по-важни партии и т.н. Да си спомним, че в самото начало на протестите реагира, както обикновено, само Канал 3, а останалите медии се включиха на един по-късен етап. Така че като цяло имаше силно смекчена картина. Много медии подкрепиха протестите, разбира се по чисто комерсиални причини, но не – поне не трайно – за сметка на Борисов и на ГЕРБ. Иначе казано, липсата на сериозни различия на електоралните нагласи преди и след протестите се дължи на факта, че редица медии продължиха да поддържат онези нагласи, онова обществено мнение, които вече сами бяха създали. Това медийно поведение в значителна степен ще се запази в хода на кампанията. Ето защо най-вероятно общественото мнение ще продължи да бъде представяно като естествено, като, така да се каже, девствено мнение, възникнало сякаш от само себе си и без акуширане от страна на медиите.

Последните данни от изследването „Евробарометър“ за ноември 2012 г., покриващи всички страни от ЕС, включително България, показват симптоматични различия в доверието към различните медии. Според тези данни най-високо е доверието към телевизията – 68% от запитаните заявяват, че имат доверие в тази медия. Това е по-високо от средното доверие към телевизията в ЕС. Там то е 48%, а недоверието към телевизията е 47 %. На второ място по доверие у нас е радиото с доверието на 51 % от запитаните. На трето място по степен на доверие е пресата – 43% доверие и 46% недоверие. Единствено тук недоверието надхвърля доверието. И накрая стигаме до интернет, който генерира по-малко доверие от традиционните медии. Такова е и положението в ЕС. В България 42 % имат доверие на интернет като цялостна информационна среда.

Има две линии на разделение по отношение на доверието в медиите. Първата линия минава между телевизията и пресата и е в полза на телевизията, а втората линия на разделение минава вътре в интернет между социалните сайтове и медийните сайтове за информация и е в полза на социалните медии. Доверието в социалните медии у нас в момента е почти съизмеримо с доверието в телевизията, като тези два канала генерират най-висока степен на доверие.

Какво означава всичко това в контекста на предстоящите избори? За телевизията няма да говоря, мисля, че там нещата са ясни – границата минава между БНТ, която ще бъде по-балансирана, но силно филтрираща достъпа през платените форми за участие, и частните телевизии, които ще се придържат към формулата на успеха, залагаща на рейтинги – тоест те ще бъдат ориентирани предимно спрямо релефа на общественото мнение като едновременно създаван и следван от медиите. Така че частните телевизии ще бъдат по-конюнктурни спрямо очакваните развития. По-интересно е това, което ще се случи в интернет. Очевидно е, че тук, и по-специално в социалните мрежи, ще се разгърне сериозна предизборна борба почти толкова важна, колкото и в телевизиите. Това ще е новият момент в хода на тази кампания, но за разлика от телевизионната среда, която е много по-консолидирана и монологична, в социалните сайтове и мрежи общественото мнение ще бъде постоянно оспорвано. Видяхме какви инвестиции направиха партиите в интернет, знаем добре, че например ГЕРБ са свръактивни в момента в интернет, те разгръщат нова тактика, която се изразява в доста масирани видими атаки срещу техните политически опоненти. Помним миналата година как около зелените протести на Орлов мост Бойко Борисов даваше ясни инструкции за активност в мрежата и призоваваше за изпреварващи действия на партийните активисти. Неотдавна от БСП също признаха за свои активисти под прикритие. Това се отнася и за националистите, за партията на Кунева и т. н. С други думи водещите партии навлизат доста агресивно в едно пространство, което генерира висока степен на доверие. В резултат на това се създава една още по-силна поляризация в контекста на наближаващите избори.

Орлин Спасов е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор на Фондация “Медийна демокрация”.

Ваня Нушева: Обществените медии отново няма да изпълнят ефективно своите функции


През последните няколко години гражданските организации оказаха много силен натиск върху институциите, най-вече натиск за промяна в законодателството. Онова, което остава като най-сериозен проблем, е всъщност прилагането на това законодателство. От 2001 г. насам „Прозрачност без граници“ наблюдава един от компонентите на изборния процес – финансирането на предизборните кампании и рутинната дейност на политическите партии в България. До 2005 г. законодателството в тази област беше изключителна бланкетно, нямаше разписани конкретни правомощия на Сметната палата, които да позволяват контрол и санкции за политическите партии, които не спазват елементарните правила за публичност и отчетност.

Все още обаче продължават практиките на заобикаляне на правилата. През 2006 г. например в резултат на проверката, която извършихме на финансирането на кампаниите на кандидатите за президент, установихме много фино заобикаляне на закона от страна на юридически лица. Фирми, които са свързани помежду си чрез общ собственик, заобикаляха изискванията на закона и всяка една от тях беше дарила за кампанията на един от кандидатите по 25 хиляди лева. Оказа се, че един от кандидате бе получил дарения от фирми, които на практика имат един и същ собственик, и размерът на полученото дарение не бе 25 хиляди лева, а няколко пъти по 25 хиляди лева. Констатирахме това и настояхме пред Народното събрание да бъде променен законът, в резултат на което бяха забранени изобщо даренията от юридически лица.

На пръв поглед всеки би преценил, че това е добро решение. Оказа се, че забраната на даренията от юридически лица не позволява да бъде постигната по-голяма публичност и прозрачност на процеса. Нашето предложение не бе свързано с това да се забрани дарението от юридически лица, защото свързаността между юридическите лица може да бъде проверена в търговския регистър. Заобикалянето на тази практика от 2006 г. насам се случва по следния начин – собственикът на определено търговско предприятие финансира кампанията на определени кандидати, но този път чрез физически лица – свои работници, близки, познати и т. н. Сега обаче неправителствените организации не могат да направят проверка в търговския регистър и да покажат свързаност. Ето това е парадоксът – предложихме да има по-ясен контрол, а всъщност ефектът от извършената законодателна промяна не ни позволи да контролираме процеса по-ефективно и не даде по-голяма публичност. Въпреки това трябва да отчитаме факта, че извършените промени в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс относно финансирането на предизборните кампании дават повече инструменти за информиране.

За съжаление при последните промени в Изборния кодекс не получихме подкрепа за промяна в начина, по който се извършва преброяването на бюлетините в изборния ден. Ние предложихме един нов модел за създаването на регионални преброителни центрове, които биха позволили много по-голяма публичност и отчетност при броенето на резултатите и биха минимизирали техническите грешки и възможностите за манипулации. Идеята се състои в следното – секционната избирателна комисия има правото единствено да организира изборния процес в рамките на деня, след което приключва своята работа и всички изборни книжа и бюлетините от запечатаните урни се транспортират в една обща комисия, където публично пред медиите, пред представители на партиите и наблюдателите се броят бюлетините. Както казах, това предложение за промяна в Изборния кодекс не бе прието. То бе извършено само като експеримент – през 2011 г. подобно преброяване на бюлетините бе направено в община Бобошево. Какво се случи там? Ефектът бе изключителен. На първо място всички получиха възможност да разберат на какво се дължат невалидните бюлетини и дали избирателните комисии са броили правилно или не и така отпадна съмнението в работата на секционните избирателни комисии.

Друго наше предложение, което не бе прието, засягаше разширяването на безплатния достъп до обществените медии. Натъкваме се на парадокса, че обществените медии отново няма да могат да изпълняват ефективно своите функции и да предоставят възможност на максимално широк кръг от кандидати в свободна дискусия и безплатно да представят своите политически програми.

Ваня Кашукеева-Нушева е програмен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“.

Портал Култура
12.04.2013

Свързани статии

Още от автора