Или за проклятието на руските истукани
Паметниците отдавна са важен елемент от държавната пропаганда. Само през тази година в Русия се появиха над 1700 паметника на героите от Специалната военна операция (СВО). За сравнение, за 70 години съветска власт са издигнати едва около 6000–7000 паметника на Ленин, т.е. по сто годишно. Лениновците загубиха надпреварата, но остават в редовете на историята на „монументалната“ държавна пропаганда.
Бързото разпространение в Русия на стереотипни паметници на войници в пълна екипировка, с каски-маски и насочени оръжия, поставени на оживени места, площади и гробища, е шокиращо и предизвиква въпроса защо. Не са ли достатъчни плакатите на всяка автобусна спирка? Не. Те трябва да бъдат помнени дълго, векове наред. Като пазачи на вишки, лицата им не се виждат, автоматът е в напрегнатите ръце, готов за стрелба, погледите от тъмните им очни кухини са зли, стъпка вляво, стъпка вдясно – разстрел. Правят от войната отливка. Дори мъртвите войници продължават да служат на държавата. Тяхната бойна задача е да държат гражданите в страх и послушание. Доскоро думата „гражданин“ беше синоним на „активист“, а днес е антоним на „войник“.
Има единични паметници като възли на паметта, достатъчен е един, забележителен, за да се вреже в мозъка и да тества идентичността: „Кой е той, а кой съм аз?“. Веднъж свалени от пиедесталите си, известните, изтъкнати личности престават да бъдат идоли, стават по-близки и можеш да ги погледнеш в лицето от човешко разстояние. Портретът е по-важен от пиедестала. Такъв е например паметникът на философа Сартр, който размишлява за нас, живите и мъртвите, свободата и отговорността.
Но ако по цялата страна има едни и същи шаблонни паметници, това вече прилича на зарядни устройства за общественото настроение. Както казва Ленин, комунизмът е съветска власт плюс електрификация на цялата страна, тоест каналите за неговото разпространение. Лениновци с кепета или без, сталиновци в куртки, дзержиновци в шинели до коляното се извисяват в цялата страна като ретранслатори на страха. Тази система за предаване на черната енергия на преизподнята се възражда, като се издигат нови истукани. И сега те задействат колективната тревожност като високоволтови електропроводи, по които тече ток от яростна омраза – енергия с високо държавно значение, така че крайниците на зрителя неволно изтръпват, а по лицето му пробягват тикове.
Още преди пандемията един чужденец, рядък почитател на съветския проект, ме помоли да го заведа до паметниците на Маркс и Ленин. Наивно отбелязах, че всички съветски паметници отдавна са демонтирани и сега лежат на земята в „Музеон“ за забавление на посетителите. Но се оказа, че греша. Той сам ме поведе из тайните места на столицата. В храстите, в парковете, на площадите стоят забравени политически фигури от миналото, които някога са вдъхвали тъга и ужас у съвременниците си. Ако у нас долетят извънземни, те биха приели тези истукани с бради и мустаци за предци на смелите войници и няма да сбъркат.
Главите на остров Пасха винаги са се възприемали в Русия като родни, защото тук именно Пасха се счита за основен религиозен празник, въпреки че истуканите са езически, а не християнски. Ще намерите изображения на тези скулптури във всеки учебник по география. Еднотипни и безименни, те са били предназначени да вдъхват смъртен ужас, да прогонват злите духове, изисквайки само едно – поклонение. Нито времето, нито събитията, нито климатичните промени, нито превратностите на историята са оспорили тяхното предназначение.
Учениците се чудят защо от древната цивилизация са останали само гигантски образи, надживели своя народ и всичко, което той е направил? Страхът поглъща вселените, деца. Древните цивилизации са се концентрирали около местата и ритуалите за поклонение.
Древните хора са изразходвали цялата си духовна енергия за борба с химерите.
Русия се превръща в остров Пасха.
В борбата за вечна младост и превъзходство ние остаряхме с хиляди години.
Истуканите са предназначени за простите форми на поклонение, така че човек да мине покрай тях и да се строполи ничком, подчинявайки се на призива на миналото. Психологът би нарекъл този зов родово проклятие, принуда сляпо да се подчиняваш на мъртвите, да признаваш тяхната власт и право над чийто и да е живот на потомците. Мъртвите искат своя откуп. Моят съвет към вас е – стойте далеч от гробниците на вашите предци, или те ще ви замъкнат в подземието. Децата с право се боят от мъртвите. После религиозното възпитание ни помирява с чуждата смърт, учейки ни да ходим на гробищата с приношения, за да умилостивим покойниците и да помолим за отсрочка.
Скулптурата отдавна се използва в психотерапията и диагностиката, за да се определи мястото на човека в семейството, в колектива и в света, въз основа на неговата пластичност, диспозиция, разположение и форма на лицето. Например психотерапевтката Вирджиния Сатир разработва техниката „Скулптура на семейството“, която метафорично описва структурата и динамиката на семейните отношения. Фигурите могат да бъдат и повече, за да се разбере какво се случва в групата, в работния екип или военното поделение. Чапаев е прилагал своите умения за скулптурно прогнозиране на бойното поле, използвайки вместо конници обикновени картофи.
На фронта войникът няма нито семейство, нито лице, нито индивидуална траектория. Той попада в пространство на разрушителна деперсонализация, стереотипизиране и тотално подчинение, животът му се свива до времевите рамки на боя, от зори – до смъртта.
Живи паметници на самите себе си, бойните единици придобиват за своите командири мащаба и стойността на насекомо. В зоопарка секцията с насекоми е най-малко посещавана и не предизвиква положителни емоции нито у възрастните, нито у децата. Никой не съжалява нито бойния комар, нито златистата муха, нито мълниеносната хлебарка.
Нелепо е да се поставя паметник на насекомо в каска и с оръжие, това е антитеза на героя.
И в това е суровата истина на идеологическия пасторал на тази война: от мъртвата муха правят слон, а от падналата безличност – герой.
Как ще изглежда главният паметник от ерата на СВО? Церетели някога бе изваял идеалния Путин: с тренирано тяло, в кимоно, с крака, здраво стъпили на земята, като господар на планетата. Но скоро премахнаха скулптурата заради недоволството на вбесената натура. Разбира се, президентът е борец и измамник, но защо е изобразен като бос пешеходец, а не на бял кон? Фигурата в кимоно сега би изглеждала по-семпло, като старец в баня, преоблечен в чисти дрехи, можеш да го сложиш в ковчега да почива. Честно казано, лицето му се измени, от изсечено стана закръглено, като на хитрата маслена житена питка. Боя се, че посмъртната му маска ще бъде като палачинка.
Може така да се изобрази народен артист, да напъхаш Никулин с изкуствен нос сред уличната тълпа, или пък да поставиш котарака Матроскин, в памет на Табаков, на оживено място, за да се катерят децата по него. С политическите истукани това не бива. При Ленин не ходят, за да пият водка, хората се отдръпват назад, заобикалят го. През зимата това е особено видно: около изваянието на вожда до късно вечерта лежи пресен, неотъпкан сняг. Разказват, че каменният Ленин в град Ногинск край Москва сочи право към затвора, него първи виждат събуждащите се затворници през отворите на килийните си прозорци. Особено наказание, извън закона – проклятието на комунистическото минало.
Колкото и дълго да лежиш в затвора, пак ще излезеш при Ленин.
Или ще умреш на фронта при Путин.
Самият Путин използва паметниците като начин да маркира и затвърди територията си. По време на неговото управление само във Франция бяха издигнати три паметника, напомнящи на французите колко са задължени на руските освободители: при Ширак в гробището Пер Лашез в Париж (2005 г.) бе поставен паметник на руските участници в Съпротивата; при Саркози – в самия център на Париж – паметник на воините от Руския експидиционен корпус, воювал във Франция от 1915 до 1918 г. (2011 г.); при Макрон – обелиск на руските участници в Първата световна война (2018 г.).
Мека експанзия, маскирана като почит към паметта и укрепване на дружбата, а в действителност – символичен захват на територии: руският ботуш е бил, е, и ще бъде навсякъде! Макрон, както си спомняте, се опита да спаси лицето на Путин в самото начало на войната. Но след като кацна в Москва, откри, че няма какво да се спасява. Дори насаме е трудно разпознаваем, с нос, потънал в мундира. Лицето му не е оформено, а е като буца пластилин. „Безличността гарантира безопасност“ – важно агентурно правило, да се заличават чертите на лицето.
И в САЩ има паметници на съветски воини. В Аляска, по време на първата си среща с Тръмп, Путин посети гробовете на съветските летци от времето на Lend-Lease и коленичи пред камерите: ето така трябва да се отнасят с нас! Около 200 пилоти загиват по време на Втората световна война при транспортирането на 11 000 самолета от Съединените щати до СССР. Най-добрият съветски филм за войната – „Торпедоносци“ (1983, реж. С. Аронович), е за такива момчета. Подло е да им отнемеш славата.
Ако Путин беше отлетял за преговори с Тръмп в Будапеща и бе решил да се поклони пред монумента на воините освободители на Площада на свободата, щеше да изпадне в неловко положение. Стелата се издига в съседство с посолството на САЩ, до паметниците на Рейгън и на Буш-старши. Би се наложило да коленичи пред идеологическия враг. Тази близост отразява непостоянната история на Унгария, която през годините на Втората световна война дълго е сътрудничила с фашистка Германия.
Всички скулптури могат да бъдат разделени на такива, които предизвикват страх и ужас, и такива, които събуждат фантазии и желания. Експериментите по запаметяване на сложни антропоморфни обекти показват, че с течение на времето образът избледнява и остават само очертанията, общият контур и изражението на лицето – зло, наивно, добро, строго. Менталният отпечатък от паметника на маршал Жуков близо до Кремъл (1995 г.) е сурово лице и петно с размерите на „постамент плюс коня“ от порядъка на 6 метра, колкото е и височината на моаи, истуканите на остров Пасха. Жуков е копиран от кинохрониките на главния военен парад. Художниците импресионисти от остров Пасха дялали главите по памет. Скулптурите трябвало да предизвикат подобно страхопочитание пред великите.
Но историческите контексти се сменят, оптиката също може да се промени. Конят на Георгий Жуков-Победоносец, гледан отдолу, вече изглежда късокрак, а маршалът прилича на Настрадин Ходжа, седнал на магаре – според мигрантите от Централна Азия. СВО опошли войната, която на цялата територия на бившия СССР се смяташе за свещена. А муцуните с широко отворени уста от остров Пасха, наподобяващи оперния „Щелкунчик“[1] или кинематографичния „Вий“, все още вълнуват въображението. Изразителността на примитива плаши до смърт векове наред. А войничетата с времето ще започнат да предизвикват скука. Облечени в униформа, безлики, те стърчат в откритите пространства като градински плашила, с празни кофи вместо глави.
А ето и някои новини от скулптурния живот на Русия: в началото на октомври 2025 г. на мястото, наречено „Голямата глина“, беше издигнат паметникът „Градинска лопатка“ – червена лопатка, забита в земята, символизираща ролята на труда в произхода на съветския човек и неговите братя, произлезли от маймуните.
Прилича повече на сапьорска лопатка. Можеха да го нарекат „Грешката на сапьора“: край на човешката история.
Или още по-добре, да забият войнишки щик – край на химеричната касапница!
Превод от руски Александър Бакалов
Кира Меркун е психолог, авторка на Радио Свобода
––––
[1] „Лешникотрошачката“.
