„Седем извън трафика“, седем кураторски проекта за съвременно изкуство, СБХ, „Шипка“ 6, 7 октомври–3 ноември 2022 г.
Днес изкуството място за съзерцание ли е, или територия на разголена саморефлексия? Територия на естетическо удобство ли е, или на екзистенциално напрежение, на усетена подмяна и дефицити на откровение, споделеност, автентичност на личното и колективно живеене? Сцена на истината или на усетената неистина?
Днес всичко е позволено, всевъзможни са езиковите форми, които се застигат, смесват, обръщат и разиграват в еклектичен визуален шум. Шум, в който високо и ниско, културно и контракултурно търсят утеха в ново естетическо приключение. В тази посткултурна ситуация загубата на очертана идентичност е заменена от симулацията на удовлетвореност, от илюзорна фасада. Това състояние поражда необходимостта от спонтанни, дълбоко лични артистични жестове, мотивирани от разкриване и разпознаване в базисните измерения на живота.
В своите високи примери изкуството носи съпротива срещу илюзорните представи и заблуди, срещу заместването на истината с артистичните спекулации и симулативния спектакъл. Появата на призиви за автентичност са основание за създаването на този мащабен проект.
„Седем извън трафика“ е ново експериментално развитие в практиките на кураторските изложби в СБХ, продължение на вече историзираните три издания на „10 х 5 х 3“ (2001, 2006, 2010) и „7 х 5 х 3“ (2021) – мащабни изложби, които представиха 37 проекта за съвременна българска живопис на изявени изкуствоведи и теоретици. Новият проект „Седем извън трафика“ е отворен за всички форми на съвременното изкуство и се доверява на артистичната активност, професионализма и кураторския опит на седем съвременни художници с категорично присъствие на художествената сцена. Поканените Венелин Шурелов, Генади Гатев, Иво Бистрички, Красимир Русев, Петер Цанев, Правдолюб Иванов, Симеон Стоилов са от най-доказаните артисти, смело експериментирали в различни посоки на съвременната визуална култура и реализирали многобройни запомнящи се кураторски изложби.
Резултатът от реализацията на „Седем извън трафика“ е интригуващ, проблемен, креативен, дискусионен. По изразителен начин кураторските тези и селекции натрупват аргументи в основната тематична линия на търсене и откриване на автентична творческа енергия. В много широк диапазон се допълват методи и артистични практики от най-различен характер: от индуциране на творческа креативност с навлизане в бездната на психичното и отключване през образи на дълбинни съдържания („Невъзможни свидетелства“, Петер Цанев) до професионалните трансфери на стандарти, схеми, клишета, на тяхното заемане и нова употреба в изразени индивидуални практики („Трансфер“, Иво Бистрички); от разголване на първични инстинкти, страсти, страхове, обсесии („Нов пловдивски реализъм“, Правдолюб Иванов) до разтварянето в свръхтехнологизирана, дигитализирана действителност като нов психологически и ментален феномен („В насрещното“, Венелин Шурелов); от генеалогията на образа като креативна инспирация, вдъхновена от досега с природното и социалното, с тайната на сътворението (In situ, Красимир Русев) до личностното въставане срещу „политическата“ коректност, спекулации и спектакуларност на съвременната култура („Краят на мечтите“, Генади Гатев), за да стигнем до психичната и духовна компресия в творческия акт като имплозия и постигане на ново качество на артистичния резултат („Имплозия“, Симеон Стоилов).
В създадената, относително нова културна ситуация откриването на автентични и автономни поведения е въпрос на внимателно професионално вглеждане, на идейна, естетическа и културна свръхчувствителност. В търсенето, намирането и доказването на неочаквано, неординерно артистично поведение се крие енергията на този проект за смело, дълбоко личностно аргументирано изкуство. Днес, в условията на социокултурна подмяна, илюзорно щастие и привидна свобода, проектът „Седем извън трафика“ активира усилието за откровение и творческо разкриване в дълбокия смисъл и съдържание, в базисните основания на нашето лично и колективно живеене.
