„Във времена на гаснещата светлина“ (в превод на Жанина Драгостинова) е мащабна сага, в която големи, световни събития са разказани чрез съдбата на четири поколения. Но романът на Ойген Руге, пръв и единствен за автора си, роден в СССР, живял в ГДР и емигрирал в тогавашната Западна Германия, не следва поколенческата хронология. Той се движи напред-назад, прескача между 2001 и 50-те, 60-те, 70-те, 80-те и 90-те. Тези сюжетни „скокове“ не накърняват семейната история на фамилията Умницер, напротив, те я обособяват от другата, голяма история – на комунистическия СССР, на съществуването на двете Германии – ГДР и ФРГ, на „размразяването“, на падането на Стената. И обратно – времето на тези събития създава и съгражда и личното време на героите, личната им съдба.
Има една особена опорна точка в романа на Ойген Руге – 1 октомври 1989 г. Това е датата, на която Вилхелм Умницер, главата на тази фамилия, празнува своя 90-и рожден ден. Разказът за това семейно честване се разпростира в шест отделни глави, всяка от които предава различна гледна точка към него. Дата, към която повествованието винаги отива или пък се връща – все едно дали от 1952, 1961, 2001, 1973, 1995 г. Това „спиране“ на сюжета, отмяната на хронологията на историческото време, своеобразното визуализиране на героите, от различен ъгъл, в тяхната различна поколенческа, но и чисто човешка природа, действа на принципа на театралното и именно там, в тази точка, семейството Умницер единствено може да постигне относителната си цялост. Цялост, която всъщност се състои от вече несъвместими „отломки“.
Защото в този роман драматизмът е и в сблъсъка на идеи, на политически избори. Вилхелм и жена му Шарлоте, синът му Курт и жена му, рускинята Ирина са привърженици на комунистическата идея, а Александър, внукът на Вилхелм, избира бягството от ГДР. Чрез този герой, най-рефлективен, най-проницателен и едновременно с това най-дистанциран идеологически – може би защото се бори и с тежка болест – приеман и неприеман от семейството си, повествованието постига и „приземяването“, съвременната гледна точка, хумора и една безкомпромисна откровеност. А чисто жанрово – отиването отвъд и встрани от големия семеен епос – руски или немски, придобиването на характеристиките на една по-скоро американска прозаическа традиция. Срещата пък на 90-годишния патриарх и 12-годишния син на Александър – Маркус, който той оставя в ГДР заедно с майка му, е среща на две абсолютно несводими една към друга човешки екосистеми, среща с „вкаменелост“, пребиваваща единствено в миналото и сегашното – за това момче, което вижда прабаба си и прадядо си като „динозаври, сбрани на кафе и сладки“.
Вероятно, ако се опрем на биографичните данни за автора на „Във времена на гаснещата светлина“ Ойген Руге, ще можем да припознаем и личен биографичен опит, вложен в романа. Освен възрастово близък до Александър Умницер, Руге също емигрира в Западна Германия, където живее и до днес, пише пиеси, сценарии за документални филми, превежда.
Но извън това, важното е, че романът му е наистина постижение в осмислянето на една цяла епоха, в способността да се разказва историята през личното, в осмислянето на събитията по начин, който не разчита, че животът може да бъде едностранчив и непротиворечив.
