Сборникът с „малки софийски истории“ на Чавдар Шинов (ИК „Колибри”) е събрал жертви на смайващата наблюдателност на автора, сред които бигбрадъри и айдъли. Премиерата му е в Созопол на 2 септември. Публикуваме една от историите.
Сред героите на „Изгубени в мола“ освен бигбрадъри и айдъли са и „онези особени жени, дето работят в аптеките“, г-н Пешев, който решава да се изгуби в мола, една стройна мутреса на име Калина и, разбира се, вечните апахи в края на лятото…
Чавдар Шинов е роден в София през 1941 г. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като огняр в Народния театър и в Социален дом за слепи жени, конфекционер на автомобилни гуми в завод „Георги Димитров“ – София, редактор в хумористичните вестници „Стършел“ и „Пардон“ и сценарист в Студията за игрални филми „Бояна“. Автор е на повече от трийсет книги: сборници с разкази и фейлетони, комедията „Апахите в края на лятото“, романа „Да се любим на инат“, пиеси и книги за деца. По негови сценарии са направени някои от най-гледаните български филми: „Да обичаш на инат“, „Петък вечер“ и „Маневри на петия етаж“.
Премиерата на „Изгубени в мола – малки софийски истории” е на Празниците на изкуствата Аполония в Созопол на 2 септември 2013 г. от 18 часа в Художествената галерия.
„Изгубени в мола“, Чавдар Шинов, ИК „Колибри”, 2013 г., 14 лв.
Стройна се Калина Вие
Няма днес в мократа и подгизнала София по-нещастен човек от Стройна се Калина Вие!
А не е малък град София – почти два милиона души щъкат из него насам-натам. Няма в София по-нещастен от нея, но иначе столицата е почти изцяло украсена с щастливото й лице. Такава една засмяна, приятно напълнила женствеността си и до крайност доволна от живота си. Излязла на балкона на новия си апартамент и облечена в лека и поразкопчана домашна дреха на оранжеви цветя, мие прозорците. Над Калина надпис „Ние ви правим щастливи!“, а в краката й друг – черен и категоричен като призовка да си платиш парното: „При нас са най-изгодните жилищни кредити.“ Четирийсет и два билборда! Плюс шест трамвайни мотриси и десет автобуса! Ударна рекламна кампания на „Интербанк“!
Като преял котарак мърка джипът, метат чистачките редкия пролетен дъжд от стъклото, дето май трети ден не е преставал, откъм осветеното в меко зелено арматурно табло със страстна пийнала дрезгавост пее любимият й Франк Синатра, а ето – нещастна е момата, плаче, дори смърка с пълен нос и топли бисерни сълзи набъбват в загадъчните персийски очи, дето толкова обичат да ги снимат фотографите. От всякакъв ъгъл и при всякакво осветление.
Стройна се Калина Вие е мутреса!
Мутреса е на мутрата Борис Марков Ценковски, известен от вестници, радиа и телевизии предимно като Боре Палачинката. Щото все разправя и обяснява като новобългарски Рокфелер как бил започнал всичко с павилион за палачинки на Лъвов мост. Боре има всичко, което поискаш, и всъщност не е лош човек, доколкото не си го настъпил някъде, където му убива обувката. Дори може да се каже, че е доста приятен, строен и дългокрак. Със събран негърски задник и все още запазена пружинираща гъвкавост в стъпката. Щото е бил лекоатлет, а не късоврат борец с обрулени подобия на уши. А и доста книги е изчел по безкрайните лагер-сборове преди състезания. Може да се каже, че даже изумява кога с внезапни думи от „Хамлет“, кога с печален цитат от Дебелянов. Абе сложен е светът! Стройна се Калина Вие не знае откъде са големите му пари. Знае обаче, че мерцедесът му е брониран, открила е в началото с изумление, а след това е заживяла с шегичката отговор: „Е, не всички хора ме обичат като тебе!“ Знае също и че винаги ходи с пистолет, забелязала е отдавна онези бързи и точни взирания, с които оглежда улицата, като слизат от колата или излизат от ресторанта – изобщо ясно й е, вестници чете, радио слуша, по телевизията не гледа само разните сървайвъри и бигбрадъри: – не са богатствата му от палачинките на Лъвов мост. Не се е родила вчера Стройна се Калина Вие, но кво й пука – Боре направо я е удавил в лукс. Всичко: от апартамент във вафленожълто пететажно блокче на „Мотопистата“ до джип волво, як и лаком на бензин като камион. За дрехите, златата, пътуванията и празниците да не говорим… Пита се понякога Стройна се Калина Вие ще й бъде ли тъжно, ако, да кажем, утре го гръмнат? Ще й бъде! Здрав мъж е Палачинката. Топъл и гладък. Дъхът му е чист като на бебе, не смърди като другите. И е някак по своему остроумен. Хем грубиянски са шегите му, хем са смешни и те карат да ги запомниш, че и да ги разправиш или изречеш при случай от свое име. И мрази чалгата. Всички мутри я обичат, а ето той я мрази. Стройна се Калина Вие също я мрази. Боре обича Челентано. И доста вярно го пее. Бяха веднъж на гости във вила някаква, пееше им домакинът ония тъжните руски песни, взе по едно време Палачинката китарата и с неочаквана ловкост удари струните и запя Челентано. Тогава, в онзи момент, Стройна се Калина Вие дори внезапна обич към него усети, топлота и желание да го целува я обзе.
Не, не, категорично ще й бъде тъжно, ако го гръмнат!
Но иначе не го обича! Мутресите рядко обичат мутрите си. А и как сега пък да го обича – две дъщери на по двайсет има. Плюс жена – бивша волейболистка, двуметрова планина от месо…
Стройна се Калина Вие обича един тъпанар!
Коко!
Съученик! Кирил Спасов! Живее на осмия етаж в стария й блок в „Люлин“. Той й го измисли това Стройна се Калина Вие още като беше градска шампионка на бухалки. Дотогава си беше просто цицестата Калина от девети Б. С този Коко Стройна се Калина Вие за първи път се целуна с мъж. Камбани в ушите й закънтяха тогава, сърцето й спря и чудовищна пъпка се вдигна на челото й от цялото това душевното разтърсване. Няколко седмици по-късно се случи и другото. В храсталаците на градинката „Свети Никола“. Наблизо воняха препълнени летни контейнери боклук, като някакви извънземни и неидентифицирани обекти просветваха през листата празните в края на деня трамвайни мотриси и всичко беше така хубаво и велико, че сякаш се случваше на друг. Все бяха заедно в онези пламенни влюбени дни и нощите, когато се разделяха, защото тогава бяха други години, ученичката все пак трябваше да се прибере вкъщи при родителите си и да излежи безкрайната нощ, вперила поглед в тавана, за да дочака утрото, когато отново ще го види. Толкова влюбени бяха, че чак да се засрамиш… После той отиде войник, тя пък се яви на конкурса „Мис Планета“. Ей така, навиха я приятелки, харесаха я организаторите, хареса я и журито. И хоп – ето ти я мис, ръкопляска публиката, светят прожекторите, а тя стърчи ошашавена сред сцената с насълзени очи и с короната на главата! И завъртя се колелото на славата: снимките й, с короната и бялата бална рокля и другата – дългокрака, с тънкото кръстче и малко едрата за стандарта на „мис“ гръд, заляха вестниците, захванаха да я канят по радиа и главно по телевизии и там разните редактори и водещи с обич откриха, че неочаквано за всички Стройна се Калина Вие, макар и „мис“, съвсем не е глупава… После отиде на финалното състезание в Хаваите и там се представи отлично – отпадна едва с последните десет… Започна след това работа в рекламна агенция, добре й плащаха, а и приятно беше всички да ахкат и охкат от красотата й. Изобщо, завъртяха се празници, веселби, пътувания… Появи се и Палачинката…
Сладък живот!
Така беше до по-миналата седмица. Тогава срещна Коко. Беше отишла да види майка си в „Люлин“. Пъхтеше нагоре по стълбите, щото както и да се променя България, „Люлин“ си е „Люлин“ – асансьорът, пука му тоталитаризъм ли е, демокрация ли е, отново не работеше. И ето ти го надолу Коко, вече леко изсъхнал, побелял и прегърбен, но Коко!
Знаете ли какво направи изродът му с изрод?
Хвана я за рамената, разтърси я и пръскайки топла слюнка в лицето й, изригна думи, пълни с толкова обич и омраза, че чак дишането й спря и свят й се зави.
– Ти, курво, обърка живота ми! – заговори й той, почти опрял нос в носа й. – Ти, курво, душичката ми скапа! Идва ми да взема нож и да те пробода!
И я прободе – придърпа я изродът в ъгъла към прашните стъкла на стълбищната площадка в стаичката, дето някой някога я е проектирал за сметопровод, но никой никога в нея не беше хвърлял смет, затисна я върху прашните стари мебели, струпани тук вече години от съсед домошар, и както го беше правил неведнъж в ония пламенни години, запретна, почти разкъса роклята й, и я облада! Разтвори колене Стройна се Калина Вие, изпусна пълната чанта с продуктите, дето беше купила за майка си, застена съвсем както в онзи първи път, прегърна го, свят й се зави и в ушите й камбани забиха… Колко продължи това, Стройна се Калина Вие и до днес не можеше да прецени, изкрещя Коко в крайната си възбуда, а после, стъписан и ужасен от постъпката си, затича надолу по стълбите.
Прекъсна нишката на моите дни, как всичко пак да се съедини?!
Друг стана светът от този ден за Стройна се Калина Вие, друг! Всичко вече беше различно! Знаеше, че Коко все така живее в същия люлински блок, че е женен за някаква там непозната, селянка някаква от Павликени ли, от Нова Загора ли? Знаеше, че и дъщеря има, но нищо не я интересуваше! Нищо!
Коко, ах, Коко!
Да вземе нож и да я прободе!
Обичам те, Коко!
А тази вечер келнерът кой? Коко!
Сяда тя с Палачинката в новооткрития ресторант „Бялата преспа“, наоколо мрамор, светлини блещукат отвсякъде, пиленце чурулика във влажните храсти, а към масата идва той. В черен костюм и бяла риза като диригент. И такъв един бледен и мазно любезен, но очите му, ах, как горят очите му, пълни с обич и омраза! Коко от 123-то! Първият! Любимият! Дето завчера й разпра роклята, метна я върху онзи там шкаф! Таванът да беше паднал, нямаше така смачкана и нещастна да се почувства, както се почувства в ресторанта! И какво презрение в погледа му! Курва! Мутреса! Държанка на бандит! О, те в блока сигурно говорят! Не може да не говорят! Люлинчани са гаден и завистлив народ! Тя винаги усещаше как я оглеждат, когато слезеше от джипа и тръгнеше нагоре към апартамента на майка си: „Как си бе, Калинче? Ах, че добре изглеждаш! Пу, да не ти е уроки!“ Да не ми е уроки ли, вампири такива! Знае тя, познава ги, изяждат я със се парцалите, като захванат да си чистят зъбите с нея по пейките на детската площадка!
Отказа бакшиша. Палачинката винаги добри пари оставя и келнерите из елитните софийски заведения и те, видят ли го, само дето ръка не му целуват! А ето – Коко отказа! Върна рестото до стотинка! Горд!
Стройна се Калина Вие вече хлипа. Бучи джипът, бърше с длани очи момата. Обича го! Още го обича! „Странници в нощта вървяхме двама“ пее Франк Синатра откъм емпетройката, усилва се дъждът навън, блести мокрият град с реклами, стопове и фарове… Плаче сладкото Калинче, вие някак отчаяно и животински, ридае над целия си глупав, зле живян живот…
И внезапно – дряяннн!
Трясък, скърцане, звън на счупено стъкло!
Трамвай!
Слиза ватманката, гледат от стъклата уплашени и стреснати пътниците, спират коли, щото задръства се улицата…
– Абе, госпожице, що не гледате бе! Що не внимавате в тоя дъжд! Карате като изоглавени! – говори с треперещ глас ниската дебела трамвайджийка и оглежда нагънатите тенекии на колата и мотрисата. – Побеснели сте да бързате! За къде – за оня свят!
И в един момент се взира в мокрото от сълзите и дъжда лице на шофьорката, дето се удари в нея с колата си. Взира се и млъква, чак зяпва от изненада, тези очи човек не може да ги сбърка! Ми това е жената, изрисувана върху трамвая й! Дето мие щастлива прозореца на новия си апартамент, който „Интербанк“ й е уредила почти без пари!
– Ти ли си? – шашната повтаря ватманката.
Ясно й е на Стройна се Калина Вие какво пита трамвайджийката. И тя вече е зърнала ухилената си мутра под надписа „Ние ви правим щастливи!“.
– Не съм аз! – вече ридае тя и чак се дави в хлипове и сълзи. – Не съм!
А дъждът вали, не престава.
Пука му на дъжда!
