През последните години на комунизма по българските екрани се появи един необичаен филм. Необичаен от два аспекта. През целия комунистически период християнството можеше да бъде показвано само в негативен или карикатурен вид. В края на този мрачен период започна „перестройката“ и по екраните на нашите кина пуснаха, както казвахме тогава, един християнски филм – „Издирването“ (L’inchiesta) на Дамиано Дамиани. Другият необичаен аспект е в самия филм – той разказва за Христос, но самият Той не се появява нито за миг. И няма как да се появи – Него Го няма, гробът Му е намерен празен.
Именно на това присъствие чрез отсъствието искам да се спра. Върху този парадокс е построен сюжетът на филма и това го прави така интригуващ, необичаен и убедителен. Отсъствието на тялото в гроба прави присъствието на възкръсналия Христос реално.
„Издирването“ на Христос продължава вече две хиляди години. Личността Му е интересна не само за християните. В последните няколко десетилетия е модно да го издирват в Индия, в Тибет и из целия Изток. Комунистическата пропаганда отричаше Христос като историческа личност, сега го описват като обикновена човек. Тези хипотези не почиват на факти, но по-лошото е, че не почиват и на логика. Някъде фактите може да са оскъдни, но не може да има оправдание за оскъдна логика. Съспенсът на филма идва от логиката, която съпътства издирването. Във филма, както и в евангелската история, се сблъскваме с парадокса, че отсъствието също е доказателство.
През 35 година от нашата ера в Римската империя има слънчево затъмнение и земетресения. Астролозите свързват тези събития с разпъването на Иисус. Император Тиберий е обезпокоен – до него достига мълвата, че в Йерусалим неговите войници разпънали на кръста един юдеин и после неговото тяло изчезнало, не могло да се намери, говорело се, че разпнатият бил възкръснал. Но тази нелепа мълва можела да доведе до бунтове, до смутове в империята! Само това му липсвало на Тиберий! Той веднага възлага на един от своите съветници – Тит Валерий Таурус да отиде в провинция Юдея и на място да проведе разследване. Да го осведомява своевременно за всичко подозрително. Мисията e свръхповерителна. Трябва да бъде извършена прецизно. Да не остане съмнение в нито един детайл. Тит Валерий пристига в Юдея и влиза в ролята на следовател. Много от учениците на Христос са все още там, той се среща с тях, разпитва ги, съпоставя получените сведения, някои съвпадат, други си противоречат. Тит Валерий се среща с още и още негови последователи и свидетели, издирва нови детайли, сравнява ги. Провежда перфектно съдебно разследване. Мисията му обаче се усложнява от управителя на провинцията Пилат Понтийски, който се опитва да скрие подробностите за последните часове от земния живот на Иисус. Това е обяснимо, защото Пилат е сложил стража от войници да пазят гроба, запечатал е камъка на гробната пещера и въпреки това тялото на погребания мъртвец е изчезнало. И цялата отговорност естествено пада върху него. А Тит Валерий търси отговор именно на този въпрос – къде е тялото? Същият въпрос остава и в историята – ако Христос не е възкръснал, къде е тялото Му? Средно положение не съществува – или трябва да се намери тялото, или трябва да се приеме възкресението. Йерусалимските първосвещеници се опитват да прикрият невъобразимото чудо като скалъпват обяснение – римските войници били заспали, докато са на стража пред гроба и през това време учениците били откраднали тялото на Иисус. Но Пилат носи отговорност за своите войници, той ги е изпратил при гроба именно за да го пазят, а не за да заспят! затова измисля конспиративни версии за загадката около празния гроб. Поведението му обаче още повече усилва любопитството на Тит Валерий, защото случилото се наистина е необяснимо. Какъв ще да е бил този дълбок и непробуден сън на римската стража, та да могат Христовите ученици да дойдат, безмълвно да отвалят тежкия камък от гробната ниша и да изнесат тялото! И как са могли предварително да знаят, че войниците ще заспят и да дойдат точно в този момент? И най-големият абсурд – какво ще правят после с мъртвото тяло? Ще го погребат скришом някъде? Но те вече са се страхували от преследване, стояли за заключени по къщите си. И защо да Го погребват – за да излъжат, че Иисус е възкръснал? Но за какво им е една такава лъжа? За да бъдат подложени и те на преследване и смърт?
Но в хода на разследването наблюдаваме и друг процес – докато проучва живота на Иисус, Тит Валерий постепенно се увлича от Неговата личност. Думите, които чува от учениците на Назарянина, предизвикват отначало неговото любопитство, но постепенно го увличат със своята убедителност и сила. С императорския пратеник се случва това, което се случва с всеки, който погледне откровено и задълбочено на личността и учението на Христос – той става Негов последовател.
В края на краищата тялото на Разпнатия не се намира. Какво доказва това? Липсата на тялото, отсъствието на Иисус е най-силното, най-убедителното доказателство, че е възкръснал. С това доказателство Таурус се явява пред император Тиберий.
По същия начин и в двехилядолетната история Христос присъства чрез отсъствието си.
Разследването на Тит Валерий повтаря стъпките на самите ученици след погребението на Иисус. В ранното утро на неделния ден, едва дочакали да мине съботната забрана, няколко жени бързат към гроба, трябва да помажат мъртвеца. И през ум не им минава, че тялото може да го няма в гроба. Те са здравомислещи жени и знаят, че на този свят не съществува нищо по-убедително от смъртта.
Първо ги стъписва отваленият камък. След това – отсъствието на стражата. А само преди три дни пред очите им римските войници запечатват камъка и застават на стража. И ето сега – смаяни надникват в гроба и виждат, че той е празен, тялото го няма! Повивките стоят сгънати, а тялото го няма! Едва ли бихме могли да си представим по-голямо объркване и страх, ужас и страх от това да липсва тялото на един мъртвец, когото те лично са погребали преди три дни.
„Тях ги обхвана трепет и ужас“ – така евангелистите описват състоянието на жените, които отиват с миро на гроба на Иисус.
Но „разследването“ продължава. Жените се посъвземат и отиват при учениците – при кого другиго!, за да споделят потреса, който са изживели. Припряно разказват, надпреварват се, допълват се, учениците отново и отново ги питат, пак и пак, и те повтарят… И накрая не им повярват.
И побързват да отидат лично, да се уверят, човек може да вярва само на собствените си очи. Да, печатът счупен, камъкът отвален, стражата я няма, гробът празен, повивките стоят!
Трудно ни е да си представим душевното състояние на Неговите ученици в този ден. От една страна, потреса пред празния гроб, от друга – страха, гонението, надвисналата заплаха над тях. И накрая – платената мълва, разпространена от законниците и книжници, че те самите били откраднали тялото!
Постепенно – събрани заедно, заключени в къщата – започнали да си припомнят думите на своя Учител. Да си спомнят пророчествата на Стария Завет. Постепенно сърцата и очите им започнали да се отварят. Иисус им се явявал, отначало те не Го познавали. Сърцата им се стоплили, очите им се отворили и започнали да проумяват непонятното – че пред тях е възкръсналият мъртвец. Постепенно вярата им укрепвала и постепенно станала толкова крепка, че тръгнали по света да разпространяват най-убедителния факт в човешката история – Възкресението на Христос.
Така, както и императорският пратеник нямало какво друго да каже пред Тиберий, освен да му съобщи този факт.
