Второто издание на художествения форум „Изкуството като противодействие“ се открива на 13 септември в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна.
В рамките на един месец там ще бъде експонирана мащабна изложба от съвременно българско изкуство – живопис, пластика, обекти, инсталации, видеоарт, концептуално изкуство. Поканени са 32-ма български художници от различни поколения: Станислав Памукчиев, Любен Генов, Милко Божков, Свилен Блажев, Мария Зафиркова, Димитър Трайчев, Владимир Иванов, Веселин Начев, Венцислав Занков, Надежда Олег Ляхова, Галина Шехирян, Чавдар Петров, Свилен Стефанов, Красимир Русев, Васил Василев, Валери Чакалов, Венелин Шурелов, Катрин Томова, Венелин Иванов, Иво Бистрички, Стефка Георгиева, Румен Димитров, Цветелина Максимова, Недко Недков, Хубен Черкелов, Недко Буцев, Красимир Добрев, Румен Рачков, Мартиан Табаков, Мартин Пенев, Юлиян Табаков, Калоян Илиев – Кокимото. На целия първи етаж на Варненската галерия ще бъдат експонирани самостоятелните изложби на Станислав Памукчиев и Любен Генов. В голямата зала на третия етаж ще бъдат представени 30
художници. Преди официалното откриване ще се проведе дискусия на тема „Съвременното изкуство днес“, а на следващия ден лекции ще имат Филип Зидаров и от проф. Красимир Русев.
Публикуваме текста на Румен Серафимов, куратор на форума.
Като студент в Художествената академия през втората половина на 70-те години на миналия век, срещнах в една от книгите на проф. Атанас Натев тезата за „изкуството като противодействие на културата“. Коренът на тази идея бе посочен от него в трудовете на големия европейски изкуствовед и културолог Валтер Бенямин.
Първоначално понятието предизвиква недоумение. Как е възможно изкуството като най-духовния и креативен феномен на културата, като нейна същностна съставна част, като върховното образно-поетическо изразяване на нейния характер, отношения, вкусове и стил, да противодейства срещу самата нея, културата, срещу тази, от която произлиза и чрез която живее? По-задълбоченото разсъждение логично изяснява, че всяка културна система се стреми да изгради стабилни, непоклатими и трайни във времето структури и отношения, идеологически, етически и естетически норми и канони. Винаги се проявява и наблюдава силен стремеж към установяване и запазване на определени културни особености, стилови черти, типологични и символични характеристики. Неизбежен и логичен е пътят на всяка култура към състоянието на консервативност и застиналост в историческото ѝ развитие, преди да настъпи моментът на нейното трансформиране в нова културна система.
И ето тогава идва ролята на изкуството, което е най-динамичният и свободен елемент на културата. То се оказва способно да наруши строгата нормативност на установената културна парадигма, да се противопостави на склонността и волята ѝ да налага ограничаващи, възпиращи отношения, забрани и канони. Изкуството става противодействие, антитеза, опозиция на консервативната култура.
Още тогава, в онези тоталитарни години, тази теза ме заплени, защото съдържаше и носеше в себе си духа на артистичния и интелектуалния бунт, а той беше много необходим в тогавашните тъмни времена. Сега е също толкова необходим и затова ние поставихме на нашия форум слогана „Изкуството като противодействие“.
На какво всъщност може да противодейства изкуството − тази деликатна, индивидуална, уязвима, чисто духовна дейност, която търси и въплъщава в себе си красотата, мъдростта и хармонията. Може ли то да противостои на могъщите материални, финансови и властови нагони, на безмерните пороци, обладали съвременния свят? Едва ли. Но във вечната битка за човешката душа, която е най-важна от всичко, то може да изиграе спасителната си роля. И тук става въпрос не за какво да е, а за високото, професионалното, сериозното изкуство, което противостои срещу безбройните разновидности на масовата развлекателна култура; срещу вездесъщото забавление, прокламирано от всички сцени и от почти всички артисти; срещу сурогатите на пошлия вкус и нахалния кич; срещу меркантилния манталитет, обсебил повечето умове.
Доброто съвременно изкуство, което искаме да представяме в този форум, е противодействие срещу ловките симулации в днешното художествено изразяване, срещу менталната празнота и липсата на сериозни смисли и идеи, срещу самонадеяния инфантилизъм и повърхностната игра с визуалната образност, срещу модния маниеризъм на лековати и евтино атрактивни жестове и форми.
Високото изкуство, което ще видите тук, е опозиция срещу похода на енергичната посредственост в културата, срещу профанизацията в разбиранията и вкусовете за етическо и естетическо, срещу все по-ярко проявяващата се духовна деградация на днешното общество.
Изкуството в най-истинското си въплъщение е противодействие срещу човешкото и емоционалното опустошение в безкрайните обществени колизии; срещу унижението на личностното достойнство, защото е изпълнено с удивително творческо достойнство; срещу агресивността и деструкцията, защото е най-висш израз на обич, съзидание и креативност; срещу ограничаването на свободната воля, защото е създадено със свободен дух и е станало символ на свобода; срещу дехуманизирането на живота и душевността, защото доброто изкуство е ярко и изразително превъплъщение на чистата душа и на светлата хуманност.
Във форума е представена и защитена визуално и смислово много сериозна и безкрайно актуална концептуална линия. В участващите творби прозвучават драматичните тонове на интелектуалната тревога за „загубата на човечността“, за изместването и заместването на изконно човешкото светоусещане, на душевната сетивност, на духовното преживяване и трансформирането на тези състояния в безликия и хладен свят на електронните, дигиталните и технологичните сфери. Там, където класическите картинни мотиви на Рембранд и Дюрер са преобразени, стопени и погълнати от компютърните знаци и пиксели, както е в работите на Красимир Русев и Димитър Трайчев. Там, където истинското съдържание е изчезнало някъде, както е в творбите на Надежда Олег Ляхова и Валери Чакалов. Там, където самотата и дори смъртта на духовния човек са потресаваща, но реална трагедия, както е в произведенията на Станислав Памукчиев, Веселин Начев, Красимир Добрев, Стефка Георгиева и Юлиян Табаков. Там, където духовните обиталища и етическите символи са напуснати, изоставени и забравени, както е в творбите на Свилен Блажев, Милко Божков, Венелин Иванов и Свилен Стефанов. Там, където копнежът за естетическа красота и хармония е спасително бягство от реалния свят, както е при Любен Генов, Чавдар Петров, Мария Зафиркова, Катрин Томова, Цветелина Максимова, Галина Шехирян, Васил Василев, Недко Недков. Там, където съвременната инвазия върху изтерзаното човешко тяло е жестока и стъписваща, както е в работите на Венелин Шурелов, Иво Бистрички и Калоян Илиев-Кокимото. Там, където светът и животът са превърнати в условна схема, както е в творбите на Владимир Иванов, Мартиан Табаков, Румен Димитров, Румен Рачков и Мартин Пенев. Там, където са се настанили нови идоли на тъмните сили, както е при Хубен Черкелов. Там, където неистовият вик на човешкото отчаяние е смразяващ, както е при Венцислав Занков.
Варненската галерия в този си професионален екип прави възможните усилия, за да представя такива сериозни и качествени изложби на съвременното изкуство.
