Начало Книги Изкуството на плитката оран
Книги

Изкуството на плитката оран

4722

„Иронията“, Владимир Янкелевич, превод Калоян Праматаров, Тодорка Минева, издателство „СОНМ“, 2023 г.

Наричат Владимир Янкелевич „философ на морала“. Неговите думи, че „няма нищо човешко, което да не е морално“, му донасят и прозвището „професор на морала“. Кой обаче надделява – професорът или философът, когато става дума за иронията? Какво са ироничният дух, ироничната игра, кои са ирониците и защо са такива? „Иронията“ е питаща книга и излиза за първи път на български език.

Нейният разговор започва от Библията, преминава през античната философия и Средновековието, но не спира с модерните времена. Тези страници имат незаглъхващ сърдечен ритъм и не знам къде да сложа акцента – на незаглъхващ или на сърдечен. Може би защото Янкелевич е противник на фригидната философия, тази, която не говори нито на сърцето, нито на въображението. Защото какво е иронията, ако не път към сърцето и мисълта? Какво е тя, ако не непрестанно възобновяване на съзаклятието между въпрос и отговор, между шегата и смущаването, между мечтата и мечтателя? Ирониците са особен вид философи, обичам техния предпочитан жанр – остроумният отговор. Езикът им – понякога деликатен, понякога настръхнал и агресивен, постоянно избира между това да анализира идеи или да създава афоризми. И в тези му избори градираме благодарността на аудиторията.

Владимир Янкелевич изследва различните проявления на иронията. Той проследява нейния път: как става така, че възходящата регресия на Сократ отстъпва място на педантичната дедукция на Золгер, защо търсенето на истината отстъпва на метафизичните трагедии на въплъщението. Кога и защо надделява една неопитомена, двусмислена и екзалтирана ирония, която се интересува повече от себе си, отколкото от проницателността. Как иронията размества социалните пластове и се превръща в превъзходството на нисшия, силата на слабия, богатството на бедния? Янкелевич поставя под микроскоп дори хитростта и се опитва да види в нея основанията за ирония, а в иронията – основанията за талант.

Иронията изпреварва винаги отчаянието: тя описва пирует и преди да сме казали и дума, вече е скрила сръчно причината за нашето терзание. Под носа на съдбата ние се превръщаме в градинари, земемери или цигулари и нашата личност се крие под най-различни маски. В тези хитрини на иронията разпознаваме талант, присъщ на разума, който наричаме накратко изкуство на плитката оран.

Какво означава изкуството на плитка оран? Според Янкелевич ироникът не иска да оре в дълбочина, не иска нито да заема страна, нито да настоява, съзнанието му се артикулира от деликатни намеци и кокетна фриволност, предпочита да прелита от анекдот на анекдот, от удоволствие на удоволствие – да вкусва от всичко, без да се установява никъде. Накратко: sherzo. Защото там, където е била иронията, има повече истина и повече светлина. Тя отвежда ума към все по-взискателна и съществена вътрешност. Към дръзка, неуловима, наелектризираща диалектика. Неслучайно Фридрих Шлегел нарича иронията „фрагментарна гениалност“. Янкелевич предпочита да я сравни с детектив, който иска да задържи престъпника максимално жив, за да узнае от него колкото се може повече. Но престъпление ли е иронията, или е само оръжие и зависи от ръцете на притежателя си – Янкелевич обръща специално внимание на негативната и позитивната ирония. На техните капани, които са неуловими, но достатъчно коварни, за да принудят ироникът да започне да лъже и себе си. И в това са предимствата на иронията – да обуздава, но и да поощрява противоречивата природа на ироника: едновременно колебаещ се и дързък, безкрайно еластичен. Да ни позволява да се наслаждаваме на неговия изтънчен език и деликатни поанти. Всеки път като отначало и с цялото любопитство на начинаещия. Защото иронията е най-вече това – невинността на духа и вдъхновението на сърцето.

Изключително важна книга за иронията като начин за превъзмогване на антихуманистичните тенденции.  

На главната страница: Паул Клее, Умник, 1934 г.

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Книгата ѝ с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда „Хеликон“, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019. За най-новата си книга, сборника с разкази „Таралежите излизат през нощта“ (2022), е отличена с Националната литературна награда „Йордан Радичков“.

Свързани статии