„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Предполагам, че мнозина сериозни театрални дейци много пъти са си задавали въпроса – как би изглеждал театърът на бъдещето? Мен лично много ме блазни идеята да изправя театралната сцена, да я направя от хоризонтална – вертикална.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Защо „класите, които се издигат с изпити“, предизвикват толкова силно възмущение във време, когато сложността на света предполага, че обществото ще има най-голяма нужда от тях?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

Книгата на лорд Бетел разказва за насилственото репатриране от Германия на 2 милиона „съветски“ военнопленници. Английски и американски войници конвоират милиони хора към тяхната смърт.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Във втората си книга, „Иракският Христос“, Хасан Бласим събира 13 разказа в стила, познат ни от „Лудият от площад „Свобода”. Писателят ще бъде гост на Международния литературен фестивал в София: на 16 декември, петък, от 19 часа в НДК.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

In Memoriam. Папа Франциск почина на 21 април на 88 години. Публикуваме фрагменти от наскоро излязлата негова книга, първата издадена някога автобиография на римски първосвещеник.

В ранната есен миналата година най-сетне събрах сили да отида на мястото, където преди 80 години комунистите са разстреляли моя дядо, офицер от тогавашната „царска“ армия. Дългото отлагане на това своеобразно „поклонение“ бе натрупало в мен сериозни угризения.

Две са големите отрицания на смирението – примирението е горделивостта. В първия случай слоганът е, че нищо не зависи от мен, във втория – че аз съм истината от последна инстанция.

„Ако милеем за нашето бъдеще, ще се образоваме. Ще продължим да четем. Ще учим. И ще обичаме книгите.“ Писателят и нобелов лауреат Марио Варгас Льоса почина на 89-годишна възраст.

Защо през 1925 г. в София е извършен един от най-кървавите терористични актове в историята на ХХ век? И още в новия брой: Франсис Фукуяма, Майкъл Едуардс, Йосиф Сърчаджиев, Емил Стойчев, Анне-Софи Мутер, Мила Искренова и др.

Три въпроса към членовете на журито, което тази година определи носителя на Националната награда за поезия „Иван Николов“.