„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Предполагам, че мнозина сериозни театрални дейци много пъти са си задавали въпроса – как би изглеждал театърът на бъдещето? Мен лично много ме блазни идеята да изправя театралната сцена, да я направя от хоризонтална – вертикална.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Защо „класите, които се издигат с изпити“, предизвикват толкова силно възмущение във време, когато сложността на света предполага, че обществото ще има най-голяма нужда от тях?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

Книгата на лорд Бетел разказва за насилственото репатриране от Германия на 2 милиона „съветски“ военнопленници. Английски и американски войници конвоират милиони хора към тяхната смърт.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Във втората си книга, „Иракският Христос“, Хасан Бласим събира 13 разказа в стила, познат ни от „Лудият от площад „Свобода”. Писателят ще бъде гост на Международния литературен фестивал в София: на 16 декември, петък, от 19 часа в НДК.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

Крадяхме книги, отче. Тогава бяхме ученици. Беше се превърнало в нещо като епидемия. Влизахме в книжарниците, избирахме по-закътан рафт, пъхахме книгата под колана отпред, купувахме някаква дреболия и си излизахме.

Ако наистина обичате книгите, защо мълчите за глупостите, с които са пълни безбройно количество книги, художествени и нехудожествени? Направете каузата интересна. Разчовъркайте я. Изкарайте кривиците наяве.

 „Женитба“ по Гогол на режисьора Ростислав Георгиев в Благоевградския драматичен театър.

„Ако милеем за нашето бъдеще, ще се образоваме. Ще продължим да четем. Ще учим. И ще обичаме книгите.“ Писателят и нобелов лауреат Марио Варгас Льоса почина на 89-годишна възраст.

Защо през 1925 г. в София е извършен един от най-кървавите терористични актове в историята на ХХ век? И още в новия брой: Франсис Фукуяма, Майкъл Едуардс, Йосиф Сърчаджиев, Емил Стойчев, Анне-Софи Мутер, Мила Искренова и др.

Три въпроса към членовете на журито, което тази година определи носителя на Националната награда за поезия „Иван Николов“.