Тридесет премиерни документални филми предлага петото издание на международния кинофестивал от 28 септември до 6 октомври
Пет години за един кинофестивал не са много, но са показателни, че върви по добър път. За Sofia DocuМental пътят тръгна през изпитанията на ковид пандемията, а днес вече има малък юбилей – петото му издание под мотото „Излез от балона“ се открива официално на 30 септември, но прожекциите на филми от и извън състезателната му програма започват два дни по-рано. Още от 28 септември ценителите на документалното кино могат да гледат част от общо тридесетте премиерни за България заглавия в столичните салони „Одеон“, Дом на киното, Клуб DOM и в новото културно пространство на Централните хали.
„В свят, задушен от омраза, разделение и апатия, документалното кино е нашият ключ към възвръщането на чувствителността към заобикалящия ни свят – казва фестивалният директор Мартичка Божилова. – Тази година София ДокуМентал ще представи филми, които ще разбият статуквото на дълбоко вкоренените стереотипи. Подбрани с внимание към най-актуалните теми на съвремието ни, те ще ни изправят по визуално впечатляващ начин пред най-належащите глобални и локални предизвикателства. Нашият форум не е просто фестивал, а сцена за открит диалог и лаборатория за социална промяна за професионалистите в киноиндустрията. Специализираните майсторски класове ще предоставят възможност на млади таланти и утвърдени професионалисти да се учат от водещи фигури в документалното кино.
Особено внимание и тази година обръщаме на конкурсната програма, посветена на жените режисьори и техния поглед към света. Тя ще утвърди София като глобален център на документалното кино, където гласовете на жените творци ще бъдат чути и подкрепени, символизирайки една от ключовите мисии на фестивала да осветли нуждата от разнообразие в киноиндустрията.“
Официалното откриване е в понеделник от 19 часа в Ларгото с конкурсния филм „Без посока“ на режисьорката Елина Псику (2024, Гърция, Швейцария, Италия, България). Камерата е запечатала нестандартните, преплитащи се пътувания на три жени из Европа: на Робин ѝ се налага да преминава граници, за да получи желания от нея аборт, Катерина търси инвитро процедури извън родината си, а Кики – място, където евтаназията е легална. Размисъл за закони, лична свобода, политически и религиозни ограничения… всичко това е събрано във филма на гръцката режисьорка и българската продуцентка Веселка Кирякова, които ще се срещнат с публиката след прожекцията.
Десет са филмите, включени в конкурсната програма на фестивала. Редом с откриващия „Без посока“, за награди ще спорят филми с разнообразни теми, обекти и лица, попаднали във фокуса на авторите. Ако ви е интересно как един журналист работи под прикритие, за да стигне до скритите подробности от съвременната ни действителност, можете да гледате „Границите на Европа“ на Аполена Ричликова (2024, Чехия, Словакия, Франция). Две години тя следва чешката репортерка Саша Ухлова, която наблюдава отблизо потока и възможностите за работа на мигранти от Източна Европа в Германия, Ирландия и Франция. За да може да разговаря с тях, без те да се притесняват, журналистката бере аспержи, чисти в хотели, грижи се за болни хора и т.н., документирайки със скрита камера условията и емоциите от преживяното.
Не в борба за битово оцеляване, а в реална война ни въвлича филмът „Мирни хора“ на Оксана Карпович (2024, Канада, Франция, Украйна). Цялото безсмислие на случващото се в Украйна изкристализира в прихванати от местното разузнаване разговори между руски войници, както и в кадри, нямащи нищо общо с човечността и разбирането за живота в XXI век.
В същата географска точка е и филмовото есе „Снимка за спомен“ на Олга Черних (2023, Украйна, Франция, Германия). Войната е представена чрез размислите на три поколения жени. Опитвайки се да свърже насилието в Донбас с разрушенията от Втората световна война, режисьорката разговоря със своите баба и майка (патолог в болнична морга), илюстрира спомените им със семейни фотоархиви, новинарски репортажи и изображения на паразити, които майка ѝ изучава.
„Мълчание на разума“ на Кумяна Новакова (2023, Босна и Херцеговина, Северна Македония) също носи отпечатък на война, макар вече отминала. Режисьорката предлага видеоразследване на сексуалното насилие над жени в лагерите във Фоча по време на трагичните събития в Босна. Филмът е базиран на първия международен трибунал, който признава изнасилването като изтезание и сексуалното поробване като престъпление срещу човечеството.
От днешните дни пък е темата на „Демокрация ноар“ на Кони Фийлд (2024, САЩ, Германия, Дания). Фокусът на номинирания за Оскар режисьор е към сегашната политическа реалност в Унгария, управлявана от Виктор Орбан. Събитията се разкриват през погледа на опозиционерката Тимеа, разследващата журналистка Бабет и медицинската сестра Николета.
В състезанието на фестивала е и „Открадната планета“ на Фараназ Шарифи (2024, Германия, Иран). Режисьорката е родена по време на ислямската революция от 1979 г., а филмът ѝ е лично, затрогващо изследване на паметта, съпротивата и историите на ирански граждани, включително на нейната майка, страдаща от Алцхаймер, на професорка, избягала по време на революцията, на участнички в движението „Жени, живот, свобода“ през 2022 г. и т.н.
Към Близкия Изток ни води и „Сбогом, Тиберия“ на Лина Суалем (2023, Франция, Палестина, Белгия, Катар). Това е емоционален режисьорски разказ за четири поколения жители в палестинско село. На 23 години майката на Лина – Хиам Абас, напуска Тиберия и става актриса във Франция, където отглежда дъщеря си. Вече пораснала и посветила се на документалното кино, тя снима завръщанията си по родните земи, бабината къща, седемте сестри на своята майка, фамилни спомени, оживели в писма, стихове, снимки, възстановки.
Изследване на изкуството като убежище и катализатор за свобода и себеоткритие – така критиката определя филма „Не съм всичко, което искам да бъда“ на Клара Тасовска и Лукаш Кокеш (2024, Чехия). Документалният разказ тръгва от Чехия през 1968 г., когато 16-годишната фотографка Либуше Ярцовякова предизвиква репресивния режим с бунтарския си дух и, отхвърлена, намира убежище сред маргинали. Бурния си живот, стигащ до Токио, тя документира с впечатляващи снимки и остроумни лични дневници, превърнати днес в документално кино.
Насилие, но скрито зад стените на фамилно жилище, е в сюжета на „Физика на семейното щастие“ на Аника Майер (2023, Германия). Интервютата на режисьорката с нейната баба Роуз разкриват тъжни истини на фона луксозния живот на едно следвоенно германско семейство през 50-те и 60-те години на миналия век.
Наградените автори и филми ще бъдат обявени на официална церемония на 5 октомври от 19 часа в Дома на киното. След нея е и представянето на закриващия филм „Нови новини от друго „вкъщи“ на режисьорката и художничка Боряна Венциславова (2024, САЩ, България). Вдъхновена от заснетия през 1976 г. „Новини от дома“, тя поема към Манхатън, за да посети всички места от творчеството на неговата авторка Шантал Акерман и да покаже градските метаморфози през изминалите години. Не това, а далеч по-лична обаче е сюжетната линия. През цялото си американско пътуване Венциславова е далече от детето си във Виена и от своята 80-годишна майка в София. Именно чрез онлайн диалозите си с нея по време на пътешествието тя преразглежда връзката „дъщеря – майка“, обществените условия и семейните истории на фона на миналото зад Желязната завеса и Европа днес.
Фестивалните прожекции ще продължат и до 6 октомври, включително, както и в платформата Neterra.tv. Още информация за салоните, в които се провежда форумът, за програмата и филмите от съпътстващите програми „Специален фокус“, „Сфера на влияние“, „Демокрация под прицел“, „Архивно наследство“, „Метаморфози, „Специални премиери“, „Човек/Природа“, „Изкуството на съпротивата“ и „Бъдещето е сега“ можете да откриете в сайта на Sofia DocuМental 2024.
