Италианските държавни архиви отвориха врати в края на 2018 и началото на 2019 за широката публика с експозицията „Кодексът Маймонид и фамилията Норса“ (куратори Джино Фамилиети и Салваторе Сетис).
Изложбата бе аранжирана в намиращата се в сградата на Архивите монументална зала на библиотека „Алесандрина“, наречена така в чест на папа Александър VII (1599–1667), централният свод на която краси известната фреска „Триумфът на религията“ от Клементе Майоли.
Държавните архиви на Рим се намират в комплекса сгради подслонявал Римския университет „Сапиенца“, съграден от известния архитект Франческо Боромини (1599–1667). Експозицията бе наречена „Кодексът Маймонид и фамилията Норса“, тъй като представя резултата от колекционерската страст на една еврейска фамилия от епохата, когато династията Гонзага управлява Мантуа и Монтферат, от 1328 до 1707 г. Произходът на Гонзага се губи във вековете, но около XII век фамилията Коради-Гонзага вече са утвърдени членове на феодалната аристокрация, притежаващи имения в околностите на Мантуа, към които през XIII век присъединяват и други обширни владения. Името си получават от селото и замъка Гонзага край града.
По времето на Джиован Франческо II Гонзага, през 1423 г., Виторино де Фелтре основава първата школа, вдъхновена от хуманистки принципи, в една от фамилните вили недалеч от Мантуа. Пътят към Мантуа зове и хора на изкуството, особено художника Андреа Мантеня и архитекта хуманист, вдъхновител на ренесансовата теория за изкуството Леон Батиста Алберти, прототип на ренесансовия „универсален човек“. През XV век градът е разкрасен и обогатен с техни произведения. В подобна покровителстваща изкуствата атмосфера се разгръща и дейността на фамилията Норса.
Ръкописи, книги, картини: става дума за начинание, което се опитва да оцени значимостта на историческите документи, да открои разнообразието от влияния, които е претърпяла италианската идентичност, и да препотвърди ценността и приноса на еврейската култура за развитието на човешката мисъл и дух. Повод за събирането под покрива на една изложба на различни документи е един илюстриран ръкопис с позлатени заглавни букви от 1349 г. Ценният исторически документ е италианско наследство, придобито неотдавна от Държавните архиви след международен търг, в който са участвали и американски колекционер, и австрийски магнат. Собственик на ръкописа, за който италианската държава e заплатила 1 382 000 евро, е бил Моше Яхиел бен Нетан’ел Норса, банкер и меценат, поддържал предприемачески взаимоотношения с управляващите Мантуа дворове.
Ръкописът се състои от 228 пергаментови листове, подшити в кожена подвързия, илюстрирани с миниатюри, украсени със златно фолио, сред които и изображение на Райската градина. Ценната находка е била в процес на реставрация в продължение на година, а миналата есен е представена за пръв път пред публика. Манускриптът съдържа едно от най-забележителните копия на превод от арабски на еврейски на „Пътеводител на заблудените“ на Моше бен Маймон (Моисей Маймонид, 1135, Кордова, Испания – 1204, Египет), виден философ, лекар, законотворец, изследовател на Петокнижието.
Мястото, където е аранжирана изложбата – на няколко крачки от пиаца Навона – е знаково за Рим. Университетът в града е основан от папите през средните векове и от XV век се нарича „Ла Сапиенца“ (Знание). Комплексът от дворци и църкви, който го подслонява, е изграден през XVI и XVII век, а днес сградата е дом на Римските държавни архиви. Библейското мото Timor Domini corona sapientis („Начало на мъдростта е страхът Господен“, Притчи Соломонови 1:7), изписано над централния вход, напомня на всеки, който прекрачва прага на тази институция, че божественото познание е основата на всяка мъдрост.
От средата на XV век т.нар. „университетски школи“ (които днес бихме нарекли факултети) са разпръснати в няколко различни сгради в римския район Сан Еусташио. Дори по онова време обаче става осезателна потребността те да бъдат обединени под един покрив, но замисълът ще бъде осъществен едва сто години по-късно.
Архитектурният ансамбъл, където се намират Държавните архиви, представлява дворец с правоъгълна форма, състоящ се от четири части, разположени около централен вътрешен двор: две по-големи крила, северно и южно, и две по-малки, източно и западно. Архитектите на които е възложено строителството на „Сапиенца“, са Гуидо Гуидети, построил някои от залите в южното крило през 1462-1463 г., и Пиро Лигорио, чиито планове така и не са осъществени. Най-известният от архитектите през XVI век е Джакомо делла Порта. Между 1577 и 1602 г. той завършва входния блок откъм булевард „Ринашименто“, източната екседра и дългото северно крило. Едва през XVII век, когато Боромини е назначен за архитект на проекта „Сапиенца“, комплексът придобива своя уникален вид. Градежът по планове на Боромини е започнат по времето на папа Урбан VIII, като по тази причина загатва формата на пчела, за да отдава почит на медоносния „тотем“ върху фамилния герб на този божи служител. Църквата е съградена между 1643 и 1660 г., по времето на трима папи – Урбан VIII, Инокентий X и Александър VII. Боромини отдава почит и на техните имена и авторитет чрез съответните гербове, които използва като вдъхновяващ принцип за структурните и орнаментални мотиви.
Римският държавен архив и неговото наследство
Престижната институция към министерството на културата на Италия намира подслон в „Сапиенца“ през 1936 г., като тук се съхраняват архивите, притежание най-вече на папската държава от XV век до 1870 г., когато с анексирането на Рим и областта Лацио от италианската държава е сложен нейният край. Заслужава също да бъдат отбелязани други големи архивни единици като тези на римските болници, на известни благородни фамилии, на религиозни корпорации и братства, както и на някогашния университет „Сапиенца“, стотици нотариални протоколи и сбирки от над 20 000 свитъци пергамент (най-старият от които датира от 883 г.) Освен кабинети, институцията разполага с читалня, отворена за публиката, и фотостудио за репродуциране на документи. От 1997 г. се използва и анекс на улица „Гала Плачидия“, подслоняващ документи, отнасящи се главно до регионални държавни институции.
Читалнята на библиотеката се използва годишно от около 15000 изследователи. Достъпът до нея е свободен, само се попълва заявление с лични данни и изследователската област, в която работи желаещият. Библиотеката е специализирана и се ползва предимно от архивисти от държавната сфера, но също и от посетители на читалнята. Тя съдържа около 50 000 печатни издания, ценна сбирка от около 2000 статута, принадлежащи на италиански общини, братства и корпорации, и многобройни ръкописи.
Към Държавния архив работи Школа по архивистика, палеография и дипломатика с двегодишен курс на обучение, която включва курсове по хералдика, нумизматика, специални уроци по сфрагистика, хронология и др. Организираните изложби, семинари и конференции представят проучванията в областта на историята на институциите на папската държава и архивистиката.
