Явор Гърдев, Христо Петков и Антон Угринов са посланици на инициативата „Нощ на театъра“, която ще се проведе за 12-и път на 16 ноември
Явор Гърдев:
Сянката е лакмус за изминалото време
Сянката ви излизала ли е извън контрол?
Тя почти винаги е извън контрол. Всъщност моментите, в които е под контрол, са много редки, но това, което съм разработил, е илюзията за това, че я владея и че мога да я крия.
Сянката ценност ли е, или е суперсила?
Нито едното, нито другото. Сянката за мен е метафора, най-базовият вид отражение, нещо като пространствена фигура, която може да се превърне и във фигура на езика. И цялото въображение, което я съпътства, е по-скоро метафорично. За мен тя не е особено заплашителна. Струва ми се, че тя и другите видове отражения дават някаква възможност да си създадем илюзията, че поглеждаме вътре в себе си, според мен обаче все пак е илюзия.
Страхувате ли се от сянката?
Аз често се обръщам към сянката си, за да разбера как се придвижва във времето силуетът ми, защото той се променя. И ми се струва, че сянката може да бъде нещо като лакмус за изминалото време в това отношение.
Каква е скритата сила на тъмната ви страна?
Те са множество сили. Скритата сила на тъмната страна би трябвало да е нещо постоянно, тъй като човек знае за тъмната си страна малко, затова тя е и тъмна. Ако беше светла, може би щеше да знае повече. В този смисъл почти всички сили на тъмната страна са скрити.
Белегът сянка ли е?
В метафорическите редици на мислене абсолютно всеки образ може да бъде отнесен към друг образ. Така че в известни контексти белегът би могъл да бъде сянка. В повечето обаче не е.
Има ли нещо много лично и скъпо за вас, което оставяте на сцената?
Да. И винаги е различно нещо. На сцената човек може да остави много от себе си, може да остави и малко от себе си. А може да се остави и целият. В този смисъл, ако има нещо, което да може цялостно да отразява онова, което си в състояние да оставиш там, това в много голяма степен би могъл да бъде театърът. В много по-голяма степен от всичко друго.
Христо Петков:
Белегът е процеп, през който „прозира“ сянката
Сянката ви излизала ли е извън контрол?
Моята сянка въобще не е влизала в контрол. Тя си има свой собствен живот.
Сянката ценност ли е, или е суперсила?
Сянката е приятел. Ако приятел се брои за ценност – значи е ценност.
Каква е скритата сила на тъмната ви страна?
Смея да твърдя, че съм я виждала в действие няколко пъти – силна е тъмната ми страна.
Страхувате ли се от сянката?
Не се страхувам от нея, обичам я. Скоро видях как малкият ми син си откри сянката и беше интересно. В един момент човек открива, че има сянка и по-добре да е на твоя страна, отколкото да се страхуваш от нея.
Сянката в театъра важна ли е?
Сянката е двойникът. А двойникът в театъра има много голяма роля. По принцип като работиш върху някакъв персонаж, е хубаво да му знаеш двойника – как би действал. Обикновено двойникът действа наобратно, но понякога е за добро.
Ако се изправите пред вашата сянка, какво ще ѝ кажете?
„Здравей, стари приятелю! Как си?“
През театъра по-непосредствено ли виждаме сянка?
Това е една от функциите на театъра. Ако видиш сянката на сцената – може да не я разпознаеш, но е твърде вероятно да се припознаеш в нея.
Нощта на театрите вече има ли сянка?
Има сянка, но тя се мести, като на слънчев часовник е и сигурно след 12-ата Нощ ще започне отначало.
Белегът сянка ли е?
Може би е процеп, през който „прозира“ сянката.
Антон Угринов:
Театърът за мен е огромно спасение
Излизали ли сте извън контрол?
Със сигурност е имало моменти, в които съм излизал извън контрол, без да мога да обясня защо. В много голяма степен все още е загадка защо реагирам така, но не мога да дам точен отговор кое е това, което ме задейства по този начин.
Възможно ли е точно сянката да задейства тези емоции?
Сянката седи в мен и ме движи като човешко същество. Имаме фалшива увереност, че контролираме и ръководим живота си, но като че ли май не е така. Това е тема в доста мои спектакли. Веднага се сещам за „Госпожица Юлия“ от Аугуст Стриндберг, там една от темите, които мен лично ме вълнуваха и ме запалваха, беше именно доколко сме архитекти на собствения си живот, доколко самите ние можем да управляваме това, което сме, или това, което правим.
Искате ли да знаете каква е скритата сила на тъмната ви страна?
За да се приемем изцяло и напълно и да бъдем честни със себе си, имаме нужда от огромна доза дързост и смелост. Да бъдеш честен със себе си е доста трудно упражнение. Има сила, която е твърде голяма и твърде неуправляема, и може би съвсем съзнателно полагам усилия да не отворя това пространство докрай или поне да се правя, че не е в мащаба, в който съществува.
Отлагате срещата със сянката и се страхувате от нея?
Едновременно има страх и привличане, опитвам се да разбера какво има там, но не знам дали имам смелостта да стигна докрая. В това отношение изкуството, т.е. театърът за мен е огромно спасение. Наистина точната думи ми се струва, че е спасение – в това има огромен терапевтичен характер. Там успявам да проектирам, да рисувам, да освобождавам себе си от голяма част от нещата, които стоят в мен. Периодично в представленията, които правя, се връщам към едни и същи теми, има едни и същи обекти, които ме интересуват, като че ли си играя с едни и същи неща, които ме привличат и от които се страхувам. И от дистанцията на времето започвам да виждам винаги неща, които се повтарят – очевидно има някакъв стремеж да се освободя от нещо или да проиграя нещо, което седи като сянка в мен и аз в другата част от живота си не го проявявам.
Какво ще видите, ако се изправите пред сянката си?
Не съм убеден, че ще мога да поема това, което ще ме връхлети. Твърде плашещо ми се струва. И стои въпросът – колко истина може да понесе един човек. Има истина, която буквално може да те убие и да те счупи тотално. Веднага започвам да си визуализирам някакви неща и да си представям как би изглеждала сянката ми – десет пъти по-голяма от мен, като да седиш срещу нещо, което е десет пъти по-голямо от теб самия.
***
В България за 12-а поредна година европейската театрална инициатива ще събере в рамките на няколко часа стотици културни събития. По традиция всяка трета събота от ноември в десетки държави в Европа „властва“ театралното изкуство, а през 2024 г. датата на Нощта е 16 ноември. Нощта на театрите е иновативна интерпретация на театралното изкуство, която е насочена към развитие на публиките и пълноценното им участие в културния контекст на всяка от държавите участнички в проекта. Нейната мисия е да показва театралната креативност във всички форми, обединявайки творческите индустрии, разширявайки театралната мрежа чрез обмен на идеи и опит и привличайки публики от всички възрасти.
Зад идеята за Нощ на театрите стои Елеонора Роси (театрална режисьорка, актриса и преподавателка по драма в Театралната консерватория в Льо Ман, Франция). Нейният концептуален план LA NUITÉE – THE INTERCULTURAL NIGHT OF EUROPEAN THEATER поставя началото на Европейската нощ на театъра. LA NUITÉE е специално събитие, което празнува европейския театър.
Всичко актуално за 12-ата Нощ на театрите в България следете в официалния сайт, Facebook, Instagram и Viber Community на инициативата.
