0
2475

„Изричай словото твърдо!“

Личността на Константин-Кирил и личността на Методий във висша степен са съответствали не само на тяхната историческа мисия, но на мисията на цялата старобългарска култура…

Разпространението на християнството от Кирил-Константин и от Методий, и от техните ученици не е било помрачено от опити да се наложи чието и да било политическо господство. Тяхната проповед е била апостолска. Тя е била свързана с преминаване от страна в страна… Старобългарската култура е легнала в основата на културите на другите православни славянски и някои неславянски страни. В това е нейното огромно общославянско и общоевропейско значение…

Появата на литература на такова високо равнище като старобългарската изглежда почти чудо. Поразява бързината на нейното формиране и дълбочината на общочовешкото ѝ съдържание, сложността на изразяваните от нея идеи…

Чудото се обяснява не само с гениалността на Кирил и Методий – то се обяснява преди всичко с това, че българският народ се е оказал способен да възприеме всички тези неща…

Но най-важното е, че като създава литература, обща за всички страни на православното славянство, България е допринесла за общуване на всички православни славянски страни. Това би било невъзможно без общ литературно-църковен език, български в своята основа…

Старобългарската литература веднага става зряла литература, „възрастна“ литература, философски задълбочена и сложна, попила вековния опит на многонационалната византийска литература…

Поразяваща особеност на старобългарските писатели е техният интерес към общочовешки проблеми…

Българското самосъзнание, необикновено интензивно за народ, току-що заел място на световната арена, не отделя България от целия останал свят, не изолира българския народ в неговите тясно национални политически и културни интереси, а е преизпълнено с жива увереност в световното значение на България. България представлява най-важният етап в разпространението на християнството в целия свят…

Може да ни се стори, че тези похвални слова са произнесени от папа Йоан-Павел Втори, когато заради неоспоримото дело и непреходната святост на Светите братя през 1980 г. той ги обяви за покровители на Европа. Но не, тези възторжени думи са от съчиненията на академик Дмитрий Лихачов. Позволих си да поставя толкова дълги цитати, тъй като той е изразил своята чиста и честна позиция през годините, когато съветската наука е обременена с идеологически клишета и е подчинена на политически цели. Неговите съчинения са светли страници през една тъмна епоха, макар самият той да е пострадал от властта на тъмните сили.

Бил арестуван едва 22-годишен, когато няколко момчета приятели основали „Академия на космическите науки“ и след като изнесъл доклад в защита на отменената буква „ят“. Обвинен е в контрареволюционна дейност, осъден на 5 години лишаване от свобода и изпратен в Соловецкия лагер със специално предназначение. Там гладувал, търпял унижения и само щастливи обстоятелства го спасили от разстрел.

Превратната съдба на забележителния учен удивително напомня превратната съдба на старобългарската култура, за която той с такава любов говори.

Военният сановник Методий и по-малкият му брат Константин, завършил, а впоследствие и преподавател по философия в Магнаурската школа, са изпращани от византийската държава на просветителски мисии в далечни страни, но те не се увенчават с особен успех. След неуспеха на мисията в Хазария, където са покръстени едва около 200 души, са изпратени от император Михаил при аланите, но и там мисията им няма успех. През 863 година пристигат в столицата на Моравското княжество Велеград, където под покровителството на княз Ростислав създават специална писменост – глаголицата, превеждат на старобългарски език основните богословски и богослужебни книги и обучават голям брой ученици. Но немското духовенство се обръща с жалба до папа Николай І, че проповядват еретическо учение и двамата са призовани на съд пред римските прелати. Папата умира, но те успяват да защитят делото си пред новия папа Адриан ІІ, който даже посвещава Методий за архиепископ на Панония. Докато са в Рим, Константин се разболява и умира едва 42-годишен, като преди смъртта си приема монашество с името Кирил. През следващите години обстановката в Моравия рязко се променя. Новият архиепископ Вихинг бил личен враг на Методий и на неговото мисионерско дело. Привържениците на славянското верослужение били подложени на преследване, а Методий бил хвърлен в тъмница. През време на 25-годишната си мисия в Моравия и Панония братята превеждат много книги и възпитават цяло поколение ученици изсред местното население.

Превратностите не спират и виждаме как година след година много от трудовете им остават в забвение. Специално създадената глаголическа писменост е изоставена и забравена. В Моравия и Панония тя е изместена от латинската, а в Преслав учениците им създават по-удобната за ползване кирилица. Западните славяни окончателно минават под духовната власт на Рим. Днес ние не знаем къде е гробът на св. Методий. Паметта им се почита на два отделни празника – на 11 и на 24 май. Наричаме го „Ден на славянската писменост“, но такава всъщност няма, защото голяма част от славяните ползват латинската писменост, глаголицата не се ползва от никого, а кирилицата е азбука на множество неславянски езици.

Превратностите продължават и в най-новата история. Пред очите ни политизирани историчари от Северна Македония изкривяват историята, като манипулират изворите и така унижава културно-просветното дело на Светите братя, обезсмислят жертвите на будителите от миналото. Такъв тъжен пример попадна пред погледа ми наскоро. Това е шифрованата азбука за конспиративна преписка на ВМРО, съставена от Гоце Делчев. На малкото листче, написано лично от ръката на революционера, всички букви са буквите от българската азбука. Няма и следа от новата македонска азбука, съставена на 3 май 1945 г., от която са изхвърлени 6 автентични български букви и са въведени 7 нови, заети от сръбската кирилица. В нея пък са измислени един век по-рано. Хиляди са документите от историята на македонските борби до 1945 г., написани на чист български език, но това малко листче е особено впечатляващо, защото е предназначено за най-тайните преписки на борците за свобода и показва истинската цел на техните борби. Впоследствие буквите са променени, за да се създаде новата идентичност на новата държава. Политическата манипулация на историята се извършва чрез политическа манипулация с буквите.

Подобна манипулация с азбуката е извършена по същото време и в България от новата комунистическа власт. На 27 февруари 1945 г. са изхвърлени от употреба буквите „ят“ (ѣ – двойно е) и „голям юс“ (ѫ) и се прекратява изписването на буквата ъ в края на думите. Буквите с вековна традиция са обвинени, че са носители на великобългарски шовинизъм. Правописната реформа е направена по подражание  на ленинската реформа на руския език от 1918 г., с която е въведен тъй нареченият „пролетарски правопис“.

Желанието за връщане на изконните букви на кирилицата е причината за изпращането в лагерите на ГУЛаг на Дмитрий Лихачов. Големият учен плаща скъпа цена, задето защитава кирило-методиевския дух на една буква. И днес, за да отстояваме святото просветно дело на равноапостолните братя, също се налага да плащаме скъпа цена. Но тази цена си струва, защото тя е закодирана като молитва в смисъла на азбуката: „Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото, както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети!“

Артефактите на историята се съхраняват в музеите, но духът на миналото е жив само ако живее в сърцата ни.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияДали свободната воля е илюзия?
Следваща статияКалта като творчество