Политически и икономически натиск, откровена пропаганда, насилие и заплахи, цензура и автоцензура… или пороците на медийната среда в Турция, Унгария, Украйна и България.
Нерадостната картина на медийната среда в Източна Европа бе нарисувана от журналисти и медийни експерти на публичната дискусия „Свобода на медиите и медиен плурализъм в Източна и Югоизточна Европа“, която се проведе в София в края на миналата година. В дискусията, организирана от фондация „Фридрих Науман“ и Асоциацията на българските журналисти в България, взеха участие журналисти и медийни експерти от Унгария, Турция, Украйна и България. В рамките на кръглата маса беше представена и книгата „Hello, dictator“, сборник от статии за ситуацията на демокрацията и свободата на медиите в Унгария при управлението на Виктор Орбан. Вижте публичната дискусия с участието на д-р Чаба Тот (стратегически директор, Институт „Републикон“, Унгария), Вилдан Ай (основател и мениджър на социалната платформа „Полито“, Турция), Юлияна Кондратенко (главен редактор на електронното издание на вестник „Дзеркало Тужния“, Украйна) и Кристина Христова (председател на Асоциацията на европейските журналисти, България).
Чаба Тот: Правителството на Виктор Орбан вреди на медийната свобода
Слушах за това как журналисти биват вкарвани в затвора или бити в някои от държавите в региона, в който се намираме, и започнах да се чудя: „Боже, какво правя тук?“. Независимо от всички тези проблеми, които имаме в Унгария, за щастие мога все пак да кажа, че не сме се натъквали на побои или пък затвор за журналисти. Разбира се, всяка атака срещу свободата на медиите трябва да бъде критикувана, но съществува разлика в степента на тежест на тези атаки. Една е ситуацията в Русия или Турция, където журналистите са физически застрашени и изложени на риск, друга е ситуацията в Унгария. В нашата страна има структурни проблеми, в резултат на които правителството оказва влияние върху медиите. Това застрашава стабилността на демократичните институции, но за щастие не застрашава физическата безопасност на журналистите.
Ще спомена четири-пет способа, с които правителството на Виктор Орбан вреди на медийната свобода. Целта на проправителствените послания е да се запази властта на г-н Орбан и да се съхрани една ситуация, която управляващите описват като демократична, макар в нея критиката към властта да не се позволява. На ЕС му е много трудно да се справи с този проблем, защото правителството прилага комбинация от мерки, с които заплашва свободата на медиите. Кои са тези пет стъпки? Разбира се, правителството не може току-така да съди журналисти и все пак някои медии, макар да не искат да следват правителствената политика, не смеят и да критикуват правителството, защото смятат, че може да бъдат заплашени със съд. В Унгария властта може да отнеме медийния лиценз на абсолютно случаен принцип. Разбира се, това не се случва често, но съществува такава комисия и много медии са подложени на постоянна заплаха.
На второ място идва проблемът с ресурсите. В Унгария има една държавна медийна агенция. Всяка медия без сериозен собствен бюджет и ресурси работи с нея. Вероятно ситуацията е подобна и в други държави. Държавната медийна агенция обаче трябва да е свободна и независима, всеки да може свободно да се допитва до нея, а експертите й да се назначават на свободен принцип. Днес в Унгария има множество малки агенции, телевизии и радиа, които излъчват новини и музика. Разбира се, те са по-слушани от професионалните новинарски агенции. Малките вестници, които нямат собствен персонал, разчитат на големите новинарски агенции, откъдето идва и държавната пропаганда.
На трето място е преплитането на частни и публични интереси в работата на медиите. Наскоро втората по големина независима агенция в Унгария беше закупена от приятел на Орбан, който преди години натрупа активи благодарение на контакти с правителството. На Европейския съюз се заявява: „Ето, това е независима агенция“, но най-вероятно въпросната агенция ще работи по инструкции на министър-председателя.
Четвъртият елемент е, разбира се, прекият контрол върху националните телевизии и радиостанции. Националните радио и телевизионни станции привличат вниманието на 10 до 15 % от аудиторията, но пък излъчват много силни проправителствени послания.
Петият и според мен най-важен елемент, който обикновено споменаваме във връзка с Путин, е дезинформацията. През последните две седмици правителството започна да атакува опозицията, че е протерористично настроена. Разбира се, чухме това най-напред по националния канал. Сега един телевизионен канал, чийто собственик също е застъпник и приятел на Виктор Орбан, прокарва същото послание. Някои от убесайтовете също го публикуват. Разбира се, голяма част от медиите са по дефиниция независими, но това не значи, че не преследват свои собствени интереси и не прокарват определени политики.
Съгласен съм с твърдението, че за радост пропагандата прониква по-трудно в социалните медии. Но правителството знае как да се справи и в това отношение. 50% от хората в Унгария четат новините по интернет, останалите 50% се информират предимно от радио и телевизионни канали. Трябва да наблегна, че ситуацията в Унгария не е толкова ужасна, както в други държави, но е факт, че ни става все по-трудно да отговорим на предизвикателствата.
Вилдан Ай: Медиите в Турция се контролират от крупни бизнесмени
Изненадана съм от приликите между г-н Орбан и г-н Ердоган – те може да се окажат големи приятели. В Турция националните телевизионни станции са 24, а 16 са регионалните. На пръв поглед страната изглежда като рай за медийния плурализъм, но големият брой медии не обезпечава свободата на словото. И това се вижда на практика – медийният сектор в Турция е огромен, но е изправен пред огромни предизвикателства. Турските журналисти са подложени на натиск, ние чуваме за това непрестанно. Свободата на словото е под непрекъсната атака. Смятам, че основната причина за този проблем е в икономическите фактори. Правителството действа на принципа на пръчката и моркова. От една страна то може да наложи на медиите икономически санкции, може да ги обложи с по-високи данъци, от друга страна са поощренията. Това не е нов феномен за Турция. Медиите се контролират от крупни бизнесмени и хора с влияние във възлови сектори. Най-често става дума за хора от банковия сектор и петролния бизнес, все отрасли, които изискват тесни връзки с правителството, тъй като властта има своето влияние върху инвестициите в тези сектори. Така че близките връзки с правителството са от значение, за да се сдобиеш с медия, от което пък се извличат различни ползи, налагат се проправителствени политики, упражнява се натиск върху определени фигури.
В Турция 67% от журналистите признават, че са били цензурирани поне веднъж. Да не говорим за автоцензурата. Ако работите в нюзрум, знаете какво може да пишете и какви са ограниченията. И въпреки тези автоограничения, може да напишете нещо, което да доведе до уволнението ви или дори да бъдете заплашени със затвор. Обществените медии са силно контролирани от правителствените играчи и от министър-председателя. Те са един вид персонификация на властта. Първата жена журналист в Турция е живяла преди двеста година. Разлики между свободата на словото по онова време и днес обаче почти няма. В Турция политическата класа е разделена на лагери и всеки от лагерите се стреми да наложи своето влияние. За част от хората Ердоган и неговите съпартийци са истинските герои, повече от половината турски граждани обаче смятат, че той е един арогантен и жесток диктатор. Ако кажете нещо критично за икономиката и за политиката на правителството в това отношение, може да ви обвинят, че работите рамо до рамо с протерористични организации. Някои приятели на Ердоган, крупни икономически фигури, са насърчени да инвестират в медии.
По отношение на свободата на изразяване социалните медии биха могли да са едно от възможните решения за Турция. Защо смятам, че социалните медии са важни? Както виждате, използването на интернет става все по-масово навсякъде по света. В Турция половината от гражданите имат достъп до интернет – 40 милиона души. 32 милиона пък имат свои акаунти в социалните мрежи. В социалните медии информацията може да бъде засичана и проверявана по един много по-надежден и бърз начин – там има свободни репортери и информацията тече в различни посоки – в сравнение с традиционните медии. Експертите смятат, че през 2017 г. приходите от реклама в интернет ще бъдат по-високи от приходите от телевизионна реклама, така че този пазар расте, което пък означава, че новините в социалните медии могат да следват свой бизнес модел за рекламодатели и за реклами. Така че социалните медии може да са отговорът на нашето търсене за една по-добра медийна среда както в Турция, така и по целия свят.
Юлияна Кондратенко: Цялото медийно пространство в Украйна е поделено между олигархическите кланове
Много неща се случиха след падането на Янукович. Цялото медийно пространство в Украйна е поделено между олигархически кланове, които са в постоянна икономическа и политическа война помежду си. Олигарсите владеят основните медии в Украйна. Има съвсем малък брой медии, които са независими от олигархическите кланове, но заради свиването на рекламния пазар те се сблъскват с липсата на финансови ресурси и трудно оцеляват. Опитвайки се да оцелеят, те често пускат предварително поръчани статии. Според „Фрийдъм Хаус“ Украйна е на 129-о място по свобода на словото. Основната причина за това е избухналото насилие в страната. Данните сочат, че от 1991 г., когато бе обявена независимостта на Украйна, досега в страната са убити 83 журналисти. Половината от тях са загинали през втората половина на 2014 година. Само през изминалите осем месеца са подадени 224 сигнала за нарушаване права на журналисти, в това число за нанасяне на побой и убийство. Само в три от тези случаи са проведени разследвания и е установена намеса в работата на журналистите.
Освен това се влошава положението със свободата на словото в интернет. Тази тенденция се наблюдава вече втора поредна година. Според ежегодния доклад на „Фрийдъм Хаус“ по този показател Украйна е на 65-о място. Най-категорично се цензурират критиките към властите и обвинения в корупция срещу високопоставени държавни чиновници. Основните заплахи са в посока обявяване на фалит и затваряне на медии, като най-често се работи заедно с рекламодателите. Освен това от страна на украинските власти се упражнява пряка цензура.
Има и индиректни начини на влияние вътре в самите медии. Тук става дума за вътрешната организация на работа, за изискванията от страна на собствениците към редакторите и пр. Много често за журналистите е трудно да устоят на такъв натиск вътре в собствената им организация, тъй като има риск да си загубят работата. Най-големият проблем е, че самите журналисти започват да гледат на тези практики като нещо нормално, приемливо и оправдано, тъй като в крайна сметка не са те тези, които взимат решенията. Така че отново стигаме до т. нар. автоцензура.
Властите пренебрегват протестите на журналистите и критиките на „Репортери без граници“ срещу създаването на Министерство на информационната политика. Съществува изначално недоверие към подобно ведомство, но така или иначе идеята то да бъде създадено възникна спонтанно и неочаквано, без никакви консултации с гражданското общество. Журналистите се опасяват, че това е поредната стъпка за ограничаване на свободата и демократичните принципи на медийната среда.
Необходимо е да кажем, че в Украйна се направиха и някои положителни стъпки. Съществуващият доскоро цензор – Националната комисия за публична етика – бе ликвидиран, бяха направени промени в Закона за публичната информация, бяха приети нормативни изисквания във връзка с по-голямата прозрачност на медийната собственост. Но процесът на преход към обществено радио и телевизия се извършва много бавно. Очаква се той да завърши едва след 3-4 години. Така че най-големите предизвикателства пред украинските медии са свързани със контрола на олигарсите, с неспособността да се реагира на свиването на рекламния пазар и с неефективността на държавните и пазарни механизми. Освен това в Украйна все още не се е развил процесът на преосмисляне на журналистическата идентичност.
Кристина Христова: Властта използва медиите или като като куче пазач, или като плашило за враговете си
Ще се опитам да обобщя накратко проблемите на българските медии. Това е общо взето историята на триглавата ламя. Първата глава е липсата на прозрачност в медийната собственост. Втората глава е концентрацията на медийна собственост, а третата глава е използването на медиите като инструмент за налагане на политически и бизнес интереси. На практика първите две глави обслужват третата, защото ако искате да окажете влияние и да наложите на обществото своите интереси, трябва да сте собственик на значителен дял от медиите, а това е свързано с концентрацията на медийна собственост. На второ място трябва да можете добре да скриете себе си и своите интереси, така че обществеността да не подозира какви са намеренията ви. Ето така можете да използвате медиите като оръжие. Проблемът е, че властта използва тази триглава ламя или като като куче пазач, или като плашило за враговете си. В момента например тя се използва много ефективно срещу неправителствения сектор, който се бори да защити планините и крайбрежието от незаконно строителство, или срещу журналистите, които разследват случаи на корупция и незаконни бизнес интереси. Така че ламята си е тук, живее добре и се подхранва от политическата класа, която я използва.
