Начало Идеи Актуално Изучаваме зъбите на людоеда, докато той ни изяжда
Актуално

Изучаваме зъбите на людоеда, докато той ни изяжда

Александра Архипова
24.01.2024
1387
Александра Архипова

Изучаваме зъбите на людоеда, докато той ни изяжда. Накрая той ще ни изяде. Но ние ще оставим на света отчет за това как именно са устроени тези зъби!

Защо казваме вместо „взрив“ – „експлозия“, вместо „санкции“ – „ограничения“, вместо „пропадане“ – „отрицателен ръст“? Как властта манипулира хората? Какво се промени в общественото съзнание на руснаците през последната година и половина? Защо в трудна ситуация хората често вземат неправилни решения? За всичко това – в автоинтервюто на Александра Архипова, социален антрополог, фолклорист, писател, „чуждестранен агент“. Архипова е съавтор на книгата „Опасните съветски предмети“ и водещ на Телеграм-канала „(Не)занимателна антропология“.

Разкажете за себе си.

Казвам се Саша Архипова и съм социален антрополог. Социалните антрополози са хора, които изучават поведението на останалите хора, начина, по който разсъждават. Казано накратко, социалната антропология е наука за разбиране на разбиранията, за това, какво разбират другите хора.

Войната продължава. Какво тя промени в общественото съзнание на руснаците?

Първо, промени се образът на врага. В началото на войната ни разправяха, че в Украйна живеят някакви нацисти, които посягат на нашето славно минало, на нашето настояще и освен това – разпъват на кръст момченца. Разказваха ни, че американците са построили на границата между Русия и Украйна някакви лаборатории, които ни тровят и оттам ни изпращат отровни гълъби. Тоест врагът вече не са украинците, а американците с техните геополитически интереси, както и зомбираните от американците нацисти.  

Думата „украинци“ практически не се употребява от официалните лица, ако оставим настрана пропагандисти като Владимир Соловьов. Но очевидно този враг не допада на руснаците. Да вземем например Нина Петровна. Тя живее, да речем, в Митищи. Нина Петровна има деца и внуци, тя се вълнува как се развиват нейните деца, как растат внуците… Тревожи се за къщата, за реколтата, за покачващите се цени. На нея не ѝ пука за геополитическите интереси на някакви американци, които били построили някакви биолаборатории и пуснали или възнамеряват да пуснат някакви гълъби. Всичко това въобще не я засяга. По тази причина постепенно образът на противника се измени. Започнаха да се появяват все повече и повече разни страшилища и слухове, разказващи за диверсанти, проникнали на територията на Русия, така войната се доближи до нас. Разбирате ли, не ние воюваме там, спасявайки народа от биолабораториите, а те идват при нас, за да заразят водата ни с холера и да ни хранят с отровни шоколади „Рошен“. Ето, в реанимацията е починало момче, което е пило украински тархун (грузинска лимонада с екстракт от естрагон, б.пр.). Освен това те палят нашето жито с гигантски лупи. Не се шегувам. Информацията е разпространена от „Ридовка“ (руско интернет издание, известно с прокремълската си насоченост, според полски журналисти голяма част от медийните експерти на Пригожин и до днес работят там, б.пр.)

Тези две пропагандни гледни точки очевидно се конкурират. Също толкова очевидно е, че втората е по-жизнеспособна от първата. Това е една от резките промени в пропагандата в последно време.

Как се промени Путин от началото на войната?

Речта, която той произнесе по време на анексията на нови територии, е много показателна. Той изброи някои неща, които плашат. Първо, това, че с всички нас ще правят експерименти, че ще ни зомбират с помощта на наркотици. Освен това „злите“ възнамеряват да променят децата ни по ужасен начин, както и да унищожат традиционната представа за семейството. На фона на тези страхове политическият компонент е някъде в периферията.

Но най-страшното е, че някъде външни врагове правят всичко това. Те ни зомбират с помощта на наркотици, експериментират и променят традиционната представа за семейството. Ако махнем от тази реч името на Владимир Владимирович Путин и я преразкажем, ще чуем същото, което чуваме в купето на всеки влак. Във вагона все ще се намери някой, който да изприказва всичко това. В този смисъл страховете на Владимир Владимирович са обикновени конспиративни теории. Те по нищо не се отличават от страховете на гражданите на Руската федерация.

Путин говори това, което хората искат да чуят?

Това е болезнен въпрос, защото стигаме до извода, че той е гениален манипулатор, който разговаря с аудиторията на конспиративен език, влизайки в ролята на Маря Ивановна. Невъзможно е да ги различиш. Още повече че страховете за децата са водещи за Маря Ивановна. Втората възможност е, че това е неговият искрен, най-сетне споделен страх. Няма как да влезем в главата на Владимир Владимирович. Но съгласно „Бръснача на Окам“ съм склонна да приема най-простото обяснение – това са неговите истински страхове.   

От какво се боят руснаците днес?

Струва ми се, че мнозинството руснаци не се боят от нещо конкретно. Очевидно е, че те искат да бъдат оставени на спокойствие. Маря Ивановна иска да я забравят и тя да се занимава с внуците си, с децата и вилата. Това е много важно – да я оставят на спокойствие. Тя е съгласна с всичко, което се случва, защото така е по-лесно да се живее.

Когато нахлуят в обичайния свят на Маря и ѝ зададат въпрос, на който тя обикновено не отговаря, например ако към нея на опашката пред магазина притича журналист и я попита: „Маря Ивановна, какво мислите за специалната военна операция? Ще изпратите ли сина си във Военкомата (военен комисариат, служба за регистрация и вписване, б.пр.), или не?“, тогава тя е безсилна. Маря Ивановна не е мислила за това, тя няма отговор за нещата, които са неразбираеми за нея! Тогава Маря Ивановна се опитва да генерира някакви спонтанни разсъждения. В такава ситуация нашият мозък търси кратък и прост път, понеже сложният аналитичен процес изисква твърде много усилия. А когато хабим много усилия, рязко се повишава потреблението на захар, което е наистина скъп процес. По тази причина нашият мозък създава преки пътища, кратки обяснения и конспиративни теории, защото те лесно и бързо обясняват всичко. И Маря Ивановна си казва: „Американците искат да разрушат нашата Родина. Тя трябва да бъде защитена!“ Идеално обяснение. Много просто. Всички остри ъгли са загладени.

Как хората вземат решения в сложна ситуация?

Конкретно в главата на Маря Ивановна не можем да проникнем. Ние изобщо не подозираме какво си мисли тя. Никога не знаем какво мислят хората, но разбираме например каква посока избира поведението на руснаците. На това място искам да погледна нещата от различен ъгъл. Много често можете да чуете или да прочетете в опозиционните медии: „Русия е родина на роби. Руснаците имат робско съзнание“. Чували ли сте това? Че руснаците покорно, като овце на заколение отиват къде? Във Военкомата. Те се съгласяват с всичко, което им налагат пропагандата и Соловьов. „Всичко ще заграбят“ и други такива изказвания с елементи от езика на омразата. Има такива умствено недъгави руснаци, на които или нещо генетично не им достига, или просто така се държат.

Мнозина приемат този начин на мислене, защото търсят прости обяснителни модели. Но аз и много други социални учени разбираме, че нещата не са съвсем така. Нека разгледаме подобен пример като изключително интересно когнитивно изкривяване. Нарича се „избор на второто негативно“. Нека предположим, че в експеримент предлагат на група хора избор между две неприятни събития. На пръв поглед изглежда, че те преценяват рисковете. Представяме си, че те седят като „Мислителят“ на Роден и размишляват, че в тях протича някакъв аналитичен процес и те ще преценят всичко много внимателно. Но не е така. Само ни се струва, че правим нещата по този начин.

Всъщност съществува шорткът, когнитивен кратък път, който ни кара да направим избор. Именно в този случай, когато трябва да се избира между две лоши действия, хората избират това, при което трябва да се действа най-малко.

И ето – в нашата страна тече мобилизация. Хората имат два избора. Нашата Маря Ивановна може да похаби много усилия и пари, за да изпрати сина си Серьожа в Киргизстан, Казахстан или в Грузия. Това е скъпо и сложно. Маря Ивановна знае какви са преките негативни последствия – затвор. Хората не са наясно какво представляват призовките, за какво се прилага административно право, а за какво – наказателно. Маря е сигурна, че ще хвърлят Серьожа в затвора.

Следва изборът на по-малкото зло – второто негативно последствие. Той е следният – момчето ще отиде в армията (може да го вземат или не), възможно е да копае окопи, а може и да не копае. Лошото няма да се случи днес и сега. Второто действие изисква от теб бездействие. Ти не трябва да правиш нищо. Просто трябва да се подчиниш на волята на силния. Затова хората в този експеримент винаги избират второто. В реалността те правят същия избор. Това е известното когнитивно изкривяване. Така е устроен нашият мозък.

Освен това хората са склонни да надценяват последствията от положителните според тях събития. Бродски го е казал перфектно: „Смъртта е това, което се случва на другите“. Ето защо гледаме ужасни видеоклипове и виждаме как непознати хора влизат във военкомата, как доброволно отиват в армията. Тези клипове ни казват „Няма как да избягам. Моят син е длъжен да защити Родината“ и т.н, и т.н.

Всъщност хората имат вътрешно усещане, че войникът не е заплашен от нищо. Последната масова война е била много отдавна. Мисълта, че могат да те убият е изчезнала от съзнанието ни. Това е когнитивно изкривяване, провокирано от факта, че мнозина просто не са запознати с фактите. Причината за това е тоталното блокиране на нормалните медии в Русия.

По какъв начин новоговорът помага за манипулирането на хората?

Преди около четири-пет години в един репортаж на „Медуза“, с препратки към дейността на президентската администрация, това много точно бе наречено „режим на информационно благоденствие“. На хората не се казва нищо, което би ги травмирало. Този подход действително върши работа. Има една знаменита хипотеза на Сапир-Уорф, която накратко звучи така: „Езикът формира мисленето. Както наречем лодката, така тя ще плава“.

Представете си нашата Маря Ивановна, която готви в кухнята борш. Какво е винаги включено в кухнята на Маря? Телевизорът. В новините тя чува, че в Белгородска област имало експлозии. Да не мислите, че ще се втурне към телевизора, за да види какво става? Не, понеже думата „експлозия“ има конотации, значения, асоциации. Това са проста някакви силни звуци. „Експлозия“ е част от поредица думи, свързани със звуците. Тя не предизвиква асоциации с убийство, загиващи хора, катастрофа… Затова Маря Ивановна дори няма да забележи тази новина. Точно това ни казват днес: вместо „взрив“ – „силни звуци“. Точно затова казваме вместо „санкции“ – „външни ограничения“, тъй като думата „санкция“ носи някакъв неприятен вътрешен смисъл. Санкцията е наказание. По този начин се осъществява езиковата манипулация, която е доста успешна.

Има ли нещо обнадеждаващо в социологическите изследвания на руснаците?

Ние много добре знаем как са устроени зъбите, с които людоедът ни изяжда. Аз конкретно в момента съставям база данни за репресиите, свързани с антивоенни изказвания по член 20.3.3. Имаме база данни. Ние с мой колега адвокат съставихме най-подробната база данни. Помагаха ни огромен брой доброволци, на които сме много благодарни. Познаваме в подробности около 3 500 случая. Знаем как, за какво, къде, кой и какво е писал, какво е казал съдията, принуждавали ли са човека да се извинява пред камера и пр.

Именно това е изучаването на зъбите на людоеда, който ни изяжда. В края на краищата той ще ни изяде, но ние ще оставим на света отчет за това как именно са устроени неговите зъби. Сега вълната на наказанията за дискредитиране на руската армия утихва. Много по-малко са случаите в сравнение с началото на войната. Благодарение на нашите наблюдения върху споменатите над 3 000 дела, ние отлично познаваме логиката на репресиите. С времето те стават все по-случайни и произволни. Има множество случаи, когато задържат хора за абсолютно невероятни неща, като поставянето в кавички на думата „спецоперация“ или пеене на песента „Червона калина“. Задържат някои, други – не.

Мнозина се удивляват: „Защо има цял куп текстове на песни със звездички, вместо думите „Не на войната“, а делата по този параграф са само две. Защо?“ Защото смисълът на тези репресии е в тяхната абсурдност, в случайността, те са ad hoc (лат. „специално за това“).

Правоохранителната система съществува не с цел да арестува всички, които пишат „Не на войната“ или всички с жълто-сини лентички на реверите. Не. Системата работи така, че тези семантични граници да са подвижни. Идеята е човекът в Москва или Томск да не знае за какво конкретно могат да го задържат утре. Това е нещо много важно – хората не трябва да разбират защо са задържани, дали ще им наложат глоба, или ще им заведат наказателно дело. И тогава човекът, без да знае къде е границата между възможното и невъзможното, няма дори да опита да клати лодката.

Тази вълна от репресии е насочена против склонните да протестират и изглежда напълно абсурдно. В нашата база данни има всякакви вариации. Например в Калмикия издават множество глоби за подписване на антивоенни петиции, докато в град Томск глобяват с чудесната формулировка „мълчал на митинг“. Това ще рече, че човекът не е ръкопляскал и викал на официален митинг, защото поддържа протеста срещу специалната военна операция. „Мълчал на митинг“ – това е изключителната иновация, родена в Томск.

Как войната влияе на руската социална наука?

Социалната наука се разпада, тъй като е изолирана. Ние сме лишени от базите данни, от нас не изискват публикации в чужбина, а по този начин изчезва системата за международно рефериране. Естествено, това означава прекратяване на международните контакти, резултатът от което е тъжен. Социологията се превръща в някаква регионална наука, която непрекъснато ще изобретява велосипеда, а на конгресите всички радостно ще аплодират това изобретение. Това е в най-добрия случай. Тези, които искат да постигнат нещо, трябва на групи да си пробият път през Верхний Лиск, като не е ясно къде ще отидат след това (Верхний Лиск – селище с ГКПП на границата с Грузия, б.пр.)

Кой носи вината за това, че животът на милиони хора се обърка?

Сега във Фейсбук, а и не само там, текат много спорове кой е виновен и какво трябва да се направи. Някои казват, че за всичко са виновна държавата и лично Путин, които носят огромната отговорност. Други смятат, че причината е общонародната тъпота, заради която руснаците покорно се подлагат на всичко. В крайна сметка истината не е нито в едната, нито в другата позиция.

Ние преживяхме дълъг процес на дисоциация на хората от властта, по време на който стъпка по стъпка хората бяха отучвани да се включват в каквито и да е политически дейности, те бяха постоянно наказвани за опитите да извършат каквото и да е политическо действие. Искаш да станеш общински съветник и да се погрижиш за екологията в град Северск? Да, но срещу теб се появява някакво старо наказателно преследване. Това е просто един измислен пример. Искаш да благоустроиш дворчето си? Получаваш наказание! Искаш да протестираш срещу събарянето на хрушчовките? Веднага си го получаваш! Огромен брой хора отвикнаха да вземат каквито и да било решения. Те бяха наказвани дори за най-добрите инициативи. В резултат на всичко това у хората се изработи специфична, политически възпитана безпомощност.

Именно затова те станаха вътрешни емигранти. Казват си, че нищо не може да се направи. В резултат – властта прави каквото си иска. Понеже не среща никакво противодействие. По-нататък – получаваме това, което вече имаме. Хората постепенно се превръщат в какавиди – продукт на тази политика на изолационизъм и теории на конспирацията, в която непрекъснато ни заплашват външни врагове. Усещането за съществуването на външните врагове, които ни заплашват, невероятно засилва вътрешногруповата солидарност и сплотеност. Колкото повече хората вярват във външния враг, толкова повече се сближават. Те се мобилизират за някаква странна борба с този враг. Ето краткото резюме на моя скучен отговор: виновна е властта. Първата стъпка не е 24 февруари. Преди нея има 20 години подготовка и целенасочено възпитание на руските граждани.

Как може да се излекува руското общество?

Хората трябва да се върнат на политическата плоскост. До погледнат как бе устроена Русия през последните години, особено преди Ковид-19, как по това време имаше множество локални активисти, които се опитваха да благоустроят общинското пространство, да влязат в общинските ръководства, с други думи – да правят нещо. Това низово гражданско движение се разрастваше през цялото време. Хората се опитваха да правят нещо. Не бива да се противодейства на това гражданско движение. Трябва да се даде възможност на хората сами да управляват живота си. Между другото, експериментите доказват, че именно такава самостоятелна и отговорна работа унищожава конспиративното мислене.

От какво се боите най-много?

От ядрена война. Моето поколение е последното, родено в Съветския съюз. В детството си сънувах сън, в който мама ме взема на ръце и ме подхвърля, а аз виждам през нейното рамо атомна гъба. Осъзнавах, че съвсем скоро ще умрем, но тя не разбира това, защото е обърната с гръб. Да, сънувах такива сънища. Сега ги сънувам отново.

Превод от руски Александър Бакалов

Александра Архипова
24.01.2024

Свързани статии