За мястото на цифровизацията в образованието и темата за изграждане на Цифровото училище – не само технологичен, но също политически и социално значим проект в областта на образованието.
Дебатът на тема Изцяло дигитализирано образование? се проведе през януари във Френския институт в София. Ален Тийе (ръководител на отдел за развитие на цифровите ресурси във френското министерство на образованието) и Светлин Наков (генерален директор на Software University) обсъдиха мястото на цифровизацията в образованието и въпроса за изграждане на Цифровото училище – не само технологичен, но също политически и социално значим проект в областта на образованието. Дискусията бе част от поредицата Срещите на бъдещето, организирана от Френския институт. Дебатите от цикъла Срещите на бъдещето се фокусират върху новите предизвикателства, пред които се изправяме, свързани с иновациите, технологичния прогрес и обещаващия успех на научноизследователската дейност, които биха могли да допринесат за по-добрия живот на обществата ни, или пък обратно – да ни отчуждят.
Ален Тийе: Трябва да подготвим учениците да живеят в дигиталното общество
Не става дума за това да премахнем класическото образование, тоест учителя пред черната дъска. Цифровите технологии трябва да се обвързват с традиционните методи на образование. Освен това трябва да знаем какво да правим, когато например спре електричеството. Днес се използват компютърни програми и сериозни игри, които позволяват, от една страна, реални икономии, а, от друга страна, дават възможност учениците да бъдат поставени в различни ситуации. Също така развиваме идеята за преподавателя, който вече може да присъства и онлайн. Учениците работят по предварително подготвени упражнения, които могат да се анализират и обсъждат чрез обратна връзка. Така се дава възможност да се предложат упражнения, съобразени със способностите, успеха или провала на различните ученици. Тези методи са малко по-деликатни и по-сложни, когато трябва да се изпълняват по-трудни задачи. Всичко това изисква преподавателят много добре да обмисли своя педагогически проект, разбира се, учителят остава в центъра на този проект, но чрез използването на цифровите технологии може да го изведе до успешен край по един нов начин. Мобилните устройства позволяват да се работи навсякъде, така че обучението може да става и навън. Например по география учениците излизат на терен, дават им се указания по какъв начин да потърсят нещо. Също така им се дава възможност да попълнят уеб въпросник и тук преподавателите могат да проявят въображение. Но така или иначе учениците не са оставени на произвола.
Вътре в училището, в класната стая учениците могат да бъдат групирани около кръгли маси, нещо като островчета. Повечето училища във Франция естествено все още са с прословутите правоъгълни класни стаи, но това може да се промени. Това, което ни ръководи, е да подготвим учениците да живеят в дигиталното общество, което вече е налице. Президентът на Франция постави началото на план за цифровизация, работим усилено по него и вече говорим за таблети и смартфони, говорим за интерактивни дъски и т.н. Така можем да си представим какво могат да дадат на училището цифровите технологии. За нуждите на образованието може да използваме по един интелигентен начин и социалните мрежи. Може да се използва Фейсбук за изучаването например на романа на Балзак „Дядо Горио“. Тук става дума за истинска социална мрежа и възможност учениците да пишат, да работят заедно върху героите, техните характеристики и т.н. Също така можем да си представим цифровизация навсякъде или пък училище навсякъде. Понякога разделителната линия трудно може да се види, ако преподавателят не е налице и не привлече вниманието към най-важното.
Опитваме се да преценим какъв е приносът на различните възможности. Важно е цифровите технологии да се използват интелигентно. От следващата година във Франция цифровизацията ще бъде въведена и при работата с най-малките ученици. Целта ни е да наблегнем на цифровата култура, върху изграждане на умения, които са важни и в училището, и извън него.
Учениците трябва да получат едни и същи условия за работа, те трябва да получат достъп до едни и същи качествени ресурси, така че да можем да ги подготвим независимо дали живеят в центъра на града, в неговата периферия или в отдалечен селски район. Трябва да се даде възможност на учениците да са равнопоставени в това отношение, нещо, което е проблем в развиващите се страни. Амбицията на Министерството на образованието във Франция не е училище без преподаватели, напротив. В тази връзка е много важно обучението на самите преподаватели, най-често то се прави чрез отворени онлайн курсове. За всичко това са нужни добре обучени преподаватели, запознати с цифровите технологии.
Светлин Наков: Образование се прави от кадърни учители, всичко останало е инструмент
В началото стана дума за роботи, които ще заместят учителите. Не виждам как това може да се случи в близко бъдеще. Роботът все още няма емоции и има дълбоки липси, които му пречат да замести човека. Една от задачите на учителя е да вдъхновява, да накара децата да залюбят, да харесат дадения предмет, да ги накара да се занимават с желание с него, да мечтаят и творят. Истината е, че образование се прави от хора, в центъра на този процес стоят вдъхновени, добре подготвени, кадърни учители, а всичко останало е инструмент. Виждали сме в нашата родна действителност как в едно училище се докарват таблети, които после стоят в склада и събират прах, виждали сме как децата играят на игри, а преподавателят е безхаберен. Виждали сме и обратното – как един преподавател без пари и без технологии прави чудеса. Затова искам малко да се приземим. Прекрасно е да мислим за роботи, това рано или късно ще дойде, прекрасно е да мислим за видео връзки, за възможността да светнем с червено, когато не разбираме нещо – тези неща ще дойдат, но нека помислим какво можем да направим тук и сега.
Страхотно е, че във Франция има ресурс, че има централизирана политика как да се вкарва учебно съдържание, как да се обучават учители и т.н. Какво правим тук, в България? Една от задачите е да се подготвим лека-полека за преминаване към цифровизирано учебно съдържание, да не стоим само при черната дъска и книгата, а да въведем видео формата при представянето на уроците, да се вкарат в обучението игри, чрез които децата да усвояват материала. Става дума за системи, с които можем да визуализираме учебното съдържание. Но най-важното нещо е как ще накараме тези 70 хиляди учители – толкова са учителите в България по данни на образователното министерство – да хванат таблета и да постват във Фейсбук профила си новите уроци. Как ще ги накараме да направят материала толкова интересен за децата, че те да не използват интернет и таблетите си, за да си чатят с другарчето, а наистина да творят, да учат и да се вдъхновяват. Това е голямото предизвикателство.
По отношение на авторските права и лицензите си мисля, че светът е тръгнал към отваряне на учебното съдържание и въобще на цялото знание. Това ще отнеме време, но видяхме какво стана с големите университети. Една крачка в това отношение е Уикипедия.
Така че въпросът е как да обучим нашите учители да започнат да правят слайдове, вместо да рисуват по дъската, как да селектираме тези учители, които наистина имат призванието да обучават. Тук трябва да обърнем внимание, че нашето образование често се свежда до някакво заучаване на информация, нашето образование е зубрене. А ученето става с правене – особено в областта на инженерните науки, където всъщност е огромният недостиг.
Трябва да помислим какви са мъничките стъпчици, които можем да направим, за да подготвим нашите учители. Можем ли например да направим мрежа или платформа, или програма, по която учителите да започнат сами да дигитализират съдържанието. Ще мислим ли за специално изработени за нашия учебен процес игри, ще мислим дори за виртуални класни стаи и пр.
Друг сериозен проблем е, че топ технологиите обикновено са привилегия на по-напредналите, по-елитните училища. Така или иначе моята концепция е, че на първо място трябва да бъдат поставени учителите – те са, които правят образованието.
