Модерният афоризъм освен поука предлага и удоволствието от отрицанието на поуката, твърди известният преводач и есеист. Публикуваме откъс от най-новата му книга с афоризми, която предстои да излезе.
Трябва да носиш хаос в гърдите си,
за да родиш танцуваща звезда.
Фридрих Ницше
ПОЗНАНИЕ, ЗАБЛУДА
* Ако говориш двусмислено, може да породиш нов смисъл.
* Всяко съвършено нещо е само наполовина започнато.
* Едно твърдение изглежда по-убедително, ако в него има числа.
* За да познаеш нещо, трябва да се отдалечиш от него.
* Което е прекалено сериозно, не е сериозно.
* Компютърът има памет, но няма спомени.
* Логиката е религията на глупака.
* Не се залъгвай с видимото!
* Отсъствието е по-осезаемо от присъствието…
* Прекалената начетеност затруднява познанието.
ЛИЦА, МАСКИ
* В радостта хората си приличат – но не и в страданието.
* Всеки е успешен капитан на закотвен кораб.
* Глутница от един човек…
* Интелигентът е многостранно развит дилетант.
* Лъжците и лъганите ги свързва едно: любовта към лъжата.
* Остроумието е начин да кажеш истината, без да я назовеш.
* Патриотизмът не е убеждение, а убежище.
* Политически парадокс: милионер с леви убеждения.
* „Роби на труда“ или „герои на труда“ – според целите на пропагандата.
* Уморените очи изглеждат по-умни.
АЗ, ДРУГИТЕ
* Ако не спреш талантливия навреме, може да отиде далеч.
* Бедният се нуждае от храна, богатият – от охрана.
* Възмущението може да е тайно възхищение.
* Далечните приятели са ти по-близки.
* Два монолога не правят диалог.
* Най-лоши са приятелите, които искат да бъдеш като тях.
* Най-самотен е човекът пред избор.
* Никога не казваш само онова, което искаш да кажеш.
* Тълпа: сборище от самотници.
* Хиляда думи не са по-убедителни от една.
ХАРАКТЕР, ЛИЧНОСТ
* Ако вече не можеш да се върнеш, остава ти само да продължиш напред.
* Глупецът страда от безлюдието, мъдрецът – от многолюдието.
* Желаеш невъзможното, за да не вършиш възможното.
* Израстваш в битката между дарба и обстоятелства.
* Мъдрецът е смирен в живота и непримирим в мисленето.
* „Нямам думи!“ – възмутената глупост…
* Открий в себе си прашинка от чудото!
* Само истинският благородник се съмнява в своето благородство.
* След разговор с песимист може да станеш оптимист…
* Строгият външен порядък често е белег за вътрешен хаос.
ЛЮБОВ, ОМРАЗА
* Ако си влюбен в себе си, надявай се да е взаимно.
* Жената на мъдреца не обича мъдростта.
* Жената нарича егоист мъжа, който не мисли за нея.
* Запиташ ли се дали си влюбен, значи не си.
* Край силен мъж жената изглежда по-красива.
* Лошото на любовта е, че не свършва едновременно.
* Любовта е болестта, която поддържа света здрав…
* Любовта убива времето, времето убива любовта.
* Очакваш любов, а получаваш разбиране.
* Първо виждаш жената в детето, после – детето в жената.
КРАСОТА, ГРОЗОТА
* Езикът на жената е по-бърз от мислите й.
* Жената с дълги нозе има къси нощи.
* Женската красота се измерва с трепета, който предизвиква.
* Има красива грозота и грозна красота…
* Когато говориш с красива жена, по-добре мълчи…
* Красивата вещ е одухотворена от употребата.
* Красивата жена поражда мисли, каквито тя не познава.
* Красивата уста може да изрича грозни думи.
* Красивото дърво невинаги хвърля красива сянка…
* Цветето е красиво, докато го гледаш.
ЛИТЕРАТУРА, ИЗКУСТВО
* Актьорът бяга от себе си в ролята.
* Афоризмът е парфюмът на мисълта.
* В речника мирно съжителстват враждебни думи.
* Който може, твори – който не може, обяснява творчеството.
* Критиците са кучета, които лаят подир отминаващия автомобил. (по Гьоте)
* Музикантът живее с инструмента си, но инструментът невинаги живее с музиканта.
* Не пишеш, за да спасиш света, а за да спасиш себе с от света.
* Няма афоризъм, който да ти замени целувката!
* Подреждането на думите е самотна игра.
* Роман, писан с години, се изчита на един дъх…
ПРИРОДА, БОГ
* Бог няма почивен ден.
* Вярата е единение с Вселената.
* Вярата е по-висше знание.
* И да не вярваш в Бог, Бог вярва в теб.
* Когато луната спи, звездите танцуват.
* Луната е богинята на вълците…
* Не познаваш дървото, но дириш сянката му.
* Няма да спреш полета на орела със заклинания.
* Няма прелетни нощни птици.
* Първо ти извеждаш кучето, после кучето извежда теб…
ЖИВОТ, СМЪРТ
* Волята за живот сее смърт.
* Демоните на миналото оковават ангелите на бъдещето.
* Детето гледа звездите, старецът – облаците.
* Добрият ден е кратък, лошият – дълъг.
* Живял си за едно, а си постигнал друго…
* Мисълта за Смъртта те приближава към нея.
* От определена възраст вече не мислиш за Смъртта, а за Другия Живот.
* Разпиляването: твоята всекидневна смърт.
* Страхът от Живота може да надминава страха от Смъртта.
* Часовете лекуват драскотините, годините – раните, Смъртта – всичко.
ПИТАНИЯ, СЪВЕТИ
* Ако се колебаеш дали да извършиш нищо, по-добре не го върши.
* Намери общ език със себе си!
* Не мъдрувай, а мъдрей!
* Не превръщай вътрешния монолог в диалог.
* Не се хващай за думите, които си изрекъл!
* Не си измисляй спомени!
* Не смятай гнева си за любов към ближния!
* Обяснението за болката не я прави по-поносима.
* Остани най-добрия си приятел!
* Разчитай на чудото!
Венцеслав Константинов е роден през 1940 г. в София в семейството на професора по теория на музиката Константин Константинов. През 1969 г. завършва германистика и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Прави дисертация за влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. Публикува стихове, статии и преводи на художествена литература. През 1976 г. радиотеатърът на БНР представя неговата драматична новела „Ангелогласният”, за живота на Йоан Кукузел. Венцеслав Константинов е автор на книги с есета и афоризми, на студии, статии и радиопредавания върху немската, австрийската, швейцарската и българската литература. Чрез преводите му до българския читател стигат творби на Макс Фриш, Бертолт Брехт, Ерих Мария Ремарк, Стефан Цвайг, Фридрих Дюренмат, Валтер Бенямин, Ханс Магнус Енценсбергер, Фридрих Кристиан Делиус и много други. Предстои да излезе поредната му книга с афоризми „Котката на Сократ“.
Снимка на главната страница: Николай Трейман
