0
1438

Иконописецът

Беше миналото лято. Минах случайно край дома на иконописеца. Той си беше вкъщи. Правеше нещо из градината, но като ме видя, ме покани да вляза и да седна на масичката пред къщата. Извади един огромен розов домат от хладилника, наряза го на огромни, като колела от каруца, кръгове върху дъската, посоли го и после сипа в две чашки троянска сливова. Похвали се, че си я набавял специално от приятели от Балкана. Докато я разливаше в чашките, тя наистина се точеше като зехтин. Хапнахме от домата, пийнахме и се разговорихме. И той ми разказа една мутренска история от зората на демокрацията.

През онези първи години имало бум в реставрацията на старите църкви. Той се уговорил да реставрира църквата в един южен град. Отишъл, разгледал, разбрал се със свещеника, викнали майстори да приготвят скелето отвътре и започнал.

– Тогава наистина бях доста по-млад – говореше иконописецът, като едва-едва близваше от ракиената чашка, лекарите вече му разрешавали само по две малки чашки на ден, – но да се сгъваш по цял ден на това скеле не беше лесна работа. Като слезех вечер на земята, кокалите ми пукаха като лешници. Един ден, пак така работя горе, сгънат на четири, и виждам, че някой затули вратата. Поглеждам и виждам един четвъртит, колкото висок, толкова и широк.

-Ела ти редим нещо – чух го да вика.

Слязох долу, излязохме на двора.

– Че треба да ми даваш едни цифри.

Вече се чуваше оттук-оттам, че някакви мутри колят и бесят из вилаета. И събирали от всички рекет.

Казах му, че се е объркал. Това е църква. И той наистина за миг изглеждаше като объркан.

-Е не си ли ти рисувачо? – попита накрая.

-Аз съм – казах.

Накрая се разбрахме. Шефът му купил едно казино, чул че наблизо има художник и искал да му нарисувам цифрите на големи картони. За залаганията. Криво-ляво, разбрахме се.

Минаха седмица-две, аз приготвих картоните, рисувам по цял ден на скелето, но човекът не идва. А уж работата беше бърза.

Но един ден вратата пак се затули.

-Горе ли си? – чух го да вика.

Слязох. Четвъртитият извади два вестника, вътре бяха увити пачки пари.

-Ето. За цифрите. Шефът вика, да ходиш да си платиме на художнико. Той, шефът, заложи казиното и го загуби. И сега тия картони нема да ни трябват. Но вика, ше ходиш да му платиш на човеко.

И докато се чудех какво става, четвъртитият се качи в колата и изчезна.

Парите тъкмо стигнаха за медната обшивка на покрива на църквата. А картоните с цифрите занесох в училището, можеше да потрябват на децата.

Такива работи – завърши иконописецът. – Хайде наздраве. Едно време, в зората на демокрацията, и мутрите бяха, как да кажа, по-честни. Преди да си направят партии и да станат политици. 

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияАгнешка Холанд, която разказва истории
Следваща статияСрещи с турците в България