0
1452

Илия Бешков. Биография

Откъс от изданието на „Книгомания“

Илия Бешков в дома си на ул. „Янтра“ 13 в София, 50-те г., архив наследници

На 24 юли се навършиха 120 години от рождението на Илия Бешков. Това е само формалният повод „Книгомания“ да включи в издателската си програма книгата на Иво Милев „Илия Бешков. Биография“. Тя се вписва в политиката на издателството да представя под формата на биографии живота на водещи личности от артистичния и културния ни живот. „Биографията е жанр, предпочитан от четящата публика, и е странно, че в България почти липсват негови автори. Животът на Бешков е достоен за подобен разказ, защото е цялостен и завършен, с много драма и с много обрати. Бешков заслужава вниманието на всички ни“, казва авторът на книгата, Иво Милев. Благодарение на достъпа до непубликувания архив на Илия Бешков, осигурен от Савка Чолакова, изданието предлага уникален поглед върху живота на забележителния и обаятелен художник и човек Илия Бешков. То е богато илюстрирано със снимков материал и произведения от фондовете на ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, Националната галерия, Музея „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово, лични, обществени архиви и колекции.

След тежката, отрупана с успехи, възторзи и болестни мъки съдба той накрая се превърна в скръбно, самотно дете.
Георги Томалевски

Фигура като него не съм срещал в живота, а само в житийната литература: измъчен от грях, не само неговия, а и на всички. Потопен в страданието, не само неговото, а и на всички. С твърдата вяра да мине през Изкуплението към Спасението – като софийските светци, които го изпълваха с упование.
Владимир Свинтила

Той се пребори като светец с демоните и победи. Рядко е имало толкова категорична победа в името на Христа. Това е една радост за ангелите в небето.
Константин Петканов

„Илия Бешков. Биография“, Иво Милев, изд. „Книгомания“, 2021 г.

Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 г. в с. Долни Дъбник, 43° 22′ 0″ N / 24° 25′ 0″ E. С това казваме, ако не всичко, то много за този, който вярва в предопределението, чете звездните карти и вниква във влиянието на планетите и астралните домове върху съдбата на човек. Такъв е Бешков. Той е безусловно убеден в неотменимите закони на един абсолютния космичен ред, в който човек е подчинено и обвързано същество с твърде ограничена сфера на свобода. Пред лицето на вечно движещите се в неумолим ритъм небесни сфери човек е трагикомично незначителен, жалък и смешен.

Той се ражда по пладне, в момента, когато планетите са се подредили благосклонно във всичките благоприятни аспекти. Сякаш точно сега древните богове са решили да се забавляват. От няколко дни слънцето е в Лъв. Марс и Венера са се обърнали един към друг и се гледат през Дева, където нищо не запречва влюбените им погледи. Те флиртуват и игриво се усмихват. Юпитер, като блуден син, е отново при баща си, Сатурн, сякаш най-сетне да си дадат прошка и да се помирят. Всички те са великодушни и готови на жестове. В такива дни могат да бъдат щедри. Така създават за избраника си всичките тези потенциални възможности, това безредно изобилие от дарби, по-скоро объркващо със своите разнопосочни претенции. В какво ли не е надарен този галеник: с интелигентност, бърз и ловък ум, с обаятелност, общителност и любопитство, с неизменното чувство за хумор, с талант в театралното изкуство и импровизацията, в словото, притежава невероятна музикална памет и слух, може да засвири на всичко, което попадне в ръцете му, малко е да се каже, че притежава рядка художествена дарба…

Раждането сякаш се забавя, за да може Марс да застане на 5° във Везни и Юпитер на 5° в Козирог и тези силни планети да образуват т.нар. „кармичен кръст“. А за кармата на Бешков, осъществяваща се в Скорпион, е предопределено да бъде в наследството, което получава, и наследството, което трябва да остави. Слънцето изгрява в Лъв и това е зодиакалният знак, който управлява. Венера също е в Лъв, откъдето цялата надаренoст в изкуствата, в музиката, в сценичната игра, подтикът и умението да бъдеш в центъра на вниманието и да събираш одобрение, защото без възхитата на околните тези хора трудно могат да преживеят. Всичко се подсилва многократно и така щастливо от Нептун в Медиум Цели. Луната, в петия си дом и в Скорпион, бележи един изключително остър и критичен дух, от друга страна, Плутон в Близнаци определя неговата саркастичност. Юпитер в Козирог предполага един дълбок песимизъм, но друг благоприятен аспект – явява се чувството за хумор, което само може да спаси тези иначе унили хора. Клонящата към мрачност и меланхолия склонност към разсъдъчност и задълбоченост се засилва и подчертава от Сатурн в неговия трети дом, но пък и Юпитер е също там, почти в пълен съвпад със Сатурн, а той действа в този дом по точно обратния начин – скача от тема на тема, забавлява се, играе, закачлив и съвсем несериозен; той е подтик към същите интелектуални предизвикателства, в които Сатурн може мрачно да дълбае, само че сега те се решават от само себе си. Открития и прозрения съпътстват тези хора и неустоимото желание постоянно да изказват мнения, да формулира бързо, сякаш от нищото, концепции и теории, да се налагат, а стихията им са споровете и дискусиите. Има и още: Марс е във Везни, управлявани от Венера (каква комбинация!), това трудно съжителство ражда и постоянните съмнения, раздвоеността, една свръхемоционалност и дори ревнивост. Този със сигурност ще бъде човек, подложен на постоянни изкушения и угризения.

Още много неща може да бъдат открити в разположението на планетите и техните застинали като в кадър влияния: и склонност към религиозни изстъпления, и мистицизъм, и отчуждението от бащата, и проблемите със закона, но и надеждността на силни покровители; може да бъде разпознат и приятелят, роден по Коледа, който ще окаже огромно влияние, но също и двойствеността на това влияние. Върху звездната карта е изписано дори, че ако все пак този човек успее да потисне множеството си други предразположенията и се посвети на изобразителни изкуства, то това ще бъдат изкуства, които си служат с остри сечива – длето или графичния писец, а тяхната основна цел е да извайват обеми.

Законите, строго начертани от неумолимия космически ред, трябва да бъдат спазени, иначе, като при всички закони, ще си създадем проблеми – като да си биеш главата в стената или недоволно да тропаш с крак. Това е необходимост. Аз вярвам в програмата на нашето битие и отхвърлям, съвсем отхвърлям сляпата случайност, говори Бешков през 1953 г.: Законът трябва да бъде изпълнен. Той вярва в предопределението и предназначението на човека. В изпълнението на тази необходимост, на този закон е възможна единствено изявата, осъществяването, т.е. съдбата. В плътната мрежа на повели и условности има, макар и миниатюрни, зони на свобода и там се вземат важните решения. Те са съществените за нас, когато се занимаваме с хора като Илия Бешков. Те са щастливо родени личности, получили щастливо своя жребий, но и щастливо избрали своя „демон“. Значими стават едва когато една постоянна, инстинктивна, сякаш вродена склонност към самоусъвършенстване ги тика винаги напред, без почивка, но и без умора. За тях светът е разделен на мрак и светлина, на черно и бяло и те винаги вземат категорично своето правилно решение, без колебание и без задръжки. Нас ни интересуват не предопределеностите, а реализираните възможности, изборите, пътят на щастливо родения до успешно осъществения живот и очакваната смърт, която не е край, а ново начало.