Начало Идеи Дебати Има ли Западът жизнеспособна стратегия за Украйна?
Дебати

Има ли Западът жизнеспособна стратегия за Украйна?

5163
Снимка Министерство на отбраната на Руската федерация

Днес Путин разглежда конфликта в Украйна като част от една „вечна война“ със Запада.

Ново проучване показва, че западното обществено мнение не е убедено, че това е война, която може да бъде спечелена.

„Никой не вярва в нашата победа, колкото мен“, каза наскоро президентът на Украйна Володимир Зеленски в интервю пред списание Time. И това е действително така.

Изправени пред мрачната реалност на застиналата контраофанзива, много наблюдатели се питат след кървавото нападение на „Хамас“ срещу Израел и последвалия твърд отговор дали Западът все още има жизнеспособна стратегия за справяне с водената от руснаците война в Европа.

Вярва ли все още някой наистина, че през следващата година-две Киев ще успее да си върне територията, анексирана от Русия, след като дори генерал Валери Залужни, популярният началник-щаб на украинските въоръжени сили, даде да се разбере, че „най-вероятно няма да има дълбок и зрелищен пробив“? И кой, освен прекомерните оптимисти сред нас, смята, че президентът Владимир Путин е склонен за сериозни преговори само година преди президентските избори в САЩ, след като социологическите проучвания сочат преднина на предпочитания от него кандидат Доналд Тръмп?

Истината е, че по отношение на Украйна както ястребите, така и гълъбите започват да изглеждат опасно откъснати от реалността.

Не е изненадващо, че обществените нагласи помръкват – както в Украйна, така и на Запад. На фона на съпротивата на републиканците срещу допълнителното американско финансиране за военните усилия на Киев и пренасочване на вниманието към Близкия изток, подкрепата на Запада за Украйна не може да се приема за даденост.

Днес европейците са изправени пред две много различни, но взаимно свързани войни, които застрашават не само сигурността на Европа, но и политическата идентичност на европейските общества. И в двете войни са въвлечени ядрени сили, и двете са от голямо символично значение.

Войната между Израел и „Хамас“ не само насочи общественото внимание към Близкия изток и създаде съревнование за наличните ресурси, но и отслаби представата, че има нещо изключително в природата на руската агресия. Когато Русия прекъсна енергийните доставки за градовете в Украйна, тя беше обвинена в извършване на военни престъпления. Израел лиши Газа от енергийни и водни доставки. Дали Украйна и Западът са готови да нарекат това военни престъпления?

Неотдавнашното изследване на Европейския съвет за външна политика („Живот в à la carte свят: Какво трябва да научат политиците от световното обществено мнение“), посветено на „геополитиката на емоциите“ и проведено непосредствено преди войната в Газа, разкрива смущаваща, макар и не изненадваща тенденция. Общественото мнение в големите незападни страни се интересува повече от това кога, а не как ще завърши войната.

Обществата в тези страни виждат в Запада и Украйна, а не в Русия, основна пречка за мира. Мнозинството от т.нар. глобален Юг очаква през следващите пет години Москва да надделее и гледа на конфликта като на косвен резултат от противопоставянето между САЩ и Русия.

Въпросът следователно е може ли Западът да победи, ако собственото му население не е убедено, че трябва да е във война, за разлика от останалите?

В първите месеци на конфликта Кремъл беше в плен на заблудата, че неговата „специална военна операция“ ще приключи за няколко седмици, а руските войски ще бъдат посрещнати в Украйна като освободители. Ала агресивната война, започната от Путин през 2022 г., не е войната, която се води сега.

Много коментатори пропускат да отбележат, че днес Путин разглежда конфликта в Украйна като част от една „вечна война“ със Запада. Целта му сега не е да създаде проруска Украйна, а да покаже, че една прозападна Украйна не би била нещо повече от провалена държава и че при всички случай западната подкрепа за Украйна в крайна сметка ще се стопи.

В тази нова среда проблемът, пред който е изправен Западът, поразително напомня на предизвикателството, с което някога САЩ се сблъскват в Западна Германия (по-конкретно в Западен Берлин) в първите години на Студената война.

Западът трябва да докаже, че Украйна е страна, в която инвеститорите са готови да вложат парите си – разбира се, защитени от ракетите „Пейтриът“, – още преди войната да е приключила. Тя трябва да и страна, в която големият брой украинци, живеещи днес извън родината си, са готови да се завърнат. И накрая, преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС трябва да започнат, макар войната да продължава да бушува.

Най-поразителната констатация от проучването на ЕСВП обаче е, че много от жителите на незападните страни, които смятат, че Русия ще надделее в Украйна, също така вярват, че в следващите 20 години ЕС няма да съществува. А това трябва да накара европейските лидери да разберат, че в този конфликт залогът не е само суверенитетът на Украйна.

Англоезичната версия на текста е публикувана във „Файненшъл таймс“

Иван Кръстев (род. 1965 г.) е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика. Бил е изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато. Автор е на месечна рубрика в „Ню Йорк Таймс“ и на получилата широк отзвук книга „След Европа“ (2017). Неговата книга „Имитация и демокрация“ (2019), писана в съавторство със Стивън Холмс, спечели наградата „Лайънъл Гелбър“ за най-добро англоезично изследване по въпросите на международната политика. През 2020 г. излезе книгата му „Утре ли е вече? Как пандемията променя Европа“. Носител е на престижната награда за европейска есеистика „Жан Амери“ (2020).

Свързани статии

Още от автора