0
7009

Има ли криза на европейските ценности?

26 тезиса

Пол Меншип, Бягството на Европа, 1925 г.

1. Ние, европейците, сме изправени пред необходимостта от стратегически дебат за европейските ценности. Огромен емпиричен ресурс са данните от Петата вълна на EVS, както и тези на предходните вълни. EVS се провеждат в интервал от 10 години и вече обхваща 47 европейски страни.

2. Европейските ценности са ценностите, които определят облика на Европа, нейната колективна идентичност и я отличава от всички останали части на света.                                                                    

3. Първата българска легия на Раковски има знаме с надпис „Свобода или смърт“. Тези огнени слова са в сърцето на Левски. Той ще напише: „Днешният век е век на свободата“ и „От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи“. „Свобода и смърт юнашка“ е стихът на Ботев („На прощаване“). На знамето на Априлското въстание Райна Княгиня е извезала „Свобода или смърт“. Свободата е върховна ценност, по-висша и от живот. Родината на тази висша ценност е Европа. 

4. Основни европейски ценности са: свободата, човекът като самоцел и самоценност, хуманизмът, солидарността, върховенството на правото и равенството на всички пред закона, политическото равенство, равенството по достойнство и права, родената в Европа модерна наука, културното многообразие, политическият плурализъм, демокрацията, мирът (след Втората световна война). Част от родените в Европа ценности са се превърнали в  универсални.

5. Европейските ценности не са веднъж завинаги кристализирали. Техните констелации се променят с промяната на контекста. В Европа се говори в множествено число за свобода. Свободите правят европейското общество трудно управляемо, пораждат тежки обществени проблеми, напрежения и конфликти. Увеличаването на тежестта на свободата води по правило до намаляване на сигурността, както и обратно – увеличаването на сигурността е свързано с ограничаването на едни или други свободи. Позитивните европейски ценности също си противоречат.

6. Европейските ценности са в основата на великите достижения на европейското общество. Негативните ценности са причината за пропаданията на части на Европа или на Европа като цяло. Превръщането на една ценност в свръхценност я прави негативна.                         

7. Европейските ценности осветяват драматичния път на Европа. Европа е отговорна за своето минало на възходи и падения, за своето настояще и още повече за бъдещето. Мястото на Европа в света се е променило толкова съществено през ХХ век, че възникнаха пророчества за нейния залез. Европа е обзета от непрестанни съмнения. Трайните съмнения са симптоми на криза.

8. Никой не е европеец по рождение, а става такъв в процеса на своята социализация. Новороденото би могло да има друга идентичност, ако е социализирано в друга част на света, при друга ценностна система. Отговорни сме ние, европейците.

9. Функциониращата в Европа система от ценности включва различни и дори противоположни ценности, които пораждат напрежения. Ценностният безпорядък е обществена катастрофа. Функционирането на европейската ценностна система означава да се управляват виртуозно контрасти.

10. Основен проблем на съвременното българско общество е недостатъчно развитата демократична култура, което за съжаление не се осъзнава и не стои като задача за обществена промяна. Демокрацията не е отвлечена ценност, а конкретни ценностни измерения и от първостепенна важност е гражданите да знаят какво е разумно да се очаква от демократичните институции, за да не изпадат в плен на безпочвени разочарования. Активното демократично общество знае какво иска от тези, на които делегира вземането на колективно обвързващи решения. То е критично към институциите и отговорните за тяхното нормално и ефективно функциониране.

11. Модерната европейска демокрация подхранва ценностната хетерогенност (разнородност), което поставя предизвикателства пред социалната интеграция в рамките на националните общества и Европейския съюз, поражда напрежения и конфликти. Нерядко „добрите намерения“ водят до горчиви плодове. Демокрацията открива път на нейни полярни противоположности и може да се самоубие в политически смисъл. Нарастващата комплексност на обществения живот в съвременното европейско общество е в същото време процес на идивидуализация, обусловен от изконни европейски ценности като самоценността на човека, равенството по достойнство и права, свободата на избор, хоризонталната интеграция на обществото на мрежите.

12. Непрестанните социални промени отслабват ценността на традициите. Процесът на де-традиционализация придобива обществена видимост. Жаждата за новост се е превърнала в изпепеляваща страст и социален наркотик. Висящ проблем.

13. Началото на модерна Европа е начало на формирането и утвърждаването на нациите и националните държави, на националните култури и т.н. Нацията става върховна ценност за колективното съзнание на съответната страна и по правило за хората, принадлежащи към нея. Нацията е като майката в очите и сърцата на нейните рожби. Най-лошото е, че чуждата нация често се смята за „враждебния друг“. В Европа възникват агресивните национализми. Първата и Втората световна война, предизвикани от национализма, са чудовищно дъно на човешкото пропадане. Нацията като върховна колективна ценност се погубва сама, защото няма вътрешни задръжки.

14. Да се смята дадена ценност за свръхценност означава взривяване на нормалната ценностна йерархия или исторически установената констелация на ценностите в обществото.

15. В перспективата на мобилното общество, на нематериалната икономика и нарастващото обсебване на хората от виртуалната реалност за сметка на реалността е видима де-териториализацията, която се дължи на дигиталните мрежи, благодарение на които пространствено-физическите дистанции нямат значение: хората влизат в контакт мигновено. В такава обществена и духовна ситуация кризата на ценности се оказва перманентна.

16. Процесът на глобализация не дава ценностни ориентири, защото самият той не се ръководи от пределни ценности, което е безпрецедентно в историята на човечеството изобщо. Европейският съюз е призван да полага специални грижи за европейските ценности и да оформя ценностно глобализацията.

17. Всяка страна има своята национална самоличност, която я отличава от всички останали. Европейските народи и нации са различни, както са различни и неповторими отделните човешки личности. На многообразието на европейски нации е необходимо да се гледа като естетическа многоликост. Всяка европейска страна/нация носи в себе си европейското съдържание и форма на живот, общоевропейските ценности.

18. Съществуват нови и реални заплахи срещу изгражданите от векове колективни идентичности, които са удивителното и красиво многообразие на Европа. Неслучайно мотото на Европейския съюз е „Единство в многообразието“. Да се укрепва този принцип е трудна задача. Гласовете от миналото зоват да се разруши Европейския съюз. Но те се чуват, защото сериозни проблеми на настоящето остават висящи.

19. Европа познава ужасни и отчайващи кризи на ценности, които са я ръководили успешно по-рано и при други условия. Великите постижения на Европа и на европейското човечество са резултат на преодолени тотални кризи на ценностите 

20. Ценностите не са всичко в живота на хората и народите. Основни стихии са също така интересите, ограниченият исторически опит, ограничените ресурси от знания, обстоятелствата, които са благоприятни или неблагоприятни и не зависят от волята и желанията на дееца (индивидуален или колективен), страстите, повелите на разума или неговото помрачение, волята, целеустремена или изчерпана по някакви причини. Фокусът върху функциониращите  в Европейския съюз ценности не би трябвало да игнорира това, което обобщено наричаме контекстуалност.

21. Ценностите свързват и разделят, едни отслабват в хода на историята, други се усилват, привързаността към едни или други ценности предизвикват латентни и явни напрежения и конфликти между хората, народите, между социалните групи, общностите, между националните общества. Отделните кризи са нещо различно от тотална криза. Европейският съюз не е в тотална криза. Симптоми на тотална криза обаче има. Симптоми са отделните кризи, острите и висящи въпроси, свързани с основни европейски ценности, конфликтите между разнопосочни интереси на страни членки на ЕС, растящто недоволство от брюкселската бюрокрация и от демокрацията на съюза, драмата с Брекзит, негативната солидарност на популистките политически платформи, спадът на доверието в системни партии, които изглеждат безидейни и объркани.

22. Солидарността е фундаментална европейска ценност, която е в основата на Европейския съюз, но тази солидарност няма нищо общо с танковата „солидарност“ на Съветския съюз и съветската империя. Европейската солидарност е морален избор и както всяка ценност е свободен избор, а не въпрос на юридическа принуда. Миграционната вълна, фактически неконтролирана, е погазване на правни закони. Политиката на отделни страни членки на съюза и на Европейската комисия се противопоставя на други страни членки със свои в значителна степен специфични вътрешни проблеми. Необходим е стратегически дебат по европейските ценности и тяхното пълнокръвно функциониране. Едно национално общество по много причини не е така подготвено в сравнение с друго, тогава изравняването не става с неразумно форсиране под формата на диктат. Няма силна и ефективна политика без решителност, но не волунтаристична решителност.

23. Новите вълни на популизъм и възраждащият се изолационистки национализъм будят тревоги за бъдещето на Европейския съюз. Популизмът се легитимира с демокрацията като висша европейска ценност. Възраждащият се национализъм е мотивиран от болезнения проблем на загуба на колективна, а заедно с това и индивидуална самоличност. Популизмът се състои в лесни и бързи политически решения на затлачени сложни социални проблеми, но когато е на власт, може да доведе до катастрофални за обществото последици. Национализмът се галванизира от основателни или неоснователни страхове и губи положителната си политическа ценност.

Съвременният популизъм в Европейския съюз не разчита на конфронтация с основните демократични ценности, а има претенции, че ги отстоява реално и отговаря на въжделенията на народа, чува справедливите искания и очаквания на гражданите и се фокусира върху реални всекидневни проблеми като сигурност, стандарт на живота, социални неравенства, дефицит на справедливост и т.н. Темата за обсебената от собствените си интереси политическа класа, нечувствителна и дори арогантна към гражданите, е неизменна тема в политическата реторика на популизма. Нерядко популизмът в страните от Европейския съюз свързва вътрешни проблеми с реални или пропагандно и манипулативно произведени негативни зависимости в съюза.      

24. Несигурност дебне отвсякъде. Епохата е различна от предходната. Ситуацията е безпрецедентна. В мотото на ЕС е тайната на неизчерпаемите възможности на съюза. Единство в многообразието е непреходна и фундаментална европейска ценност. Единството не е за сметка на многообразието, нито многообразието е загърбване на единството. Полша и Унгария не са Германия и Франция, което е красиво. Великобритания не е Литва, Чехия или България. Страните от бившия съветски блок нямат колониалния опит на Великобритания и Франция, който в някакъв смисъл е особен морален въпрос, но имат един друг горчив исторически и екзистенциален опит. Историята на европейските народи е поли-вариантна. Различните страни в различно  време и при различни условия са тръгнали по пътя на модернизация, различен е начинът на национално, политическо, културно и т.н. формиране. По различен начин е стоял проблемът с държавния суверенитет, различно е наследството, когато отделните страни стават част от ЕС и т.н. Единството не е еднаквост.  

25. Проблемът с брюкселската бюрокрация не се свежда до конвенционалните  бюрократични несъобразности и ирационални рационалности. В очите на много европейци демокрацията на ЕС изглежда фасадна.

26. Има противопоставяне на две визии за бъдещето на Европа. Според едната визия е необходимо превръщането на ЕС във федерация. Алтернативната е Европейски съюз на отечествата, тоест стъпка назад като ограничаване на неоправдано делегирани права на „брюкселската бюрокрация“ за сметка на ограничения суверенитет на националните държави. Тази позиция се подхранва от евроскептицизма, новия по мотиви национализъм и от популизма. Тя се насърчава от врагове на ЕС, от циниците и нихилистите. Има сериозни аргументи в полза на Европейски съединени щати предвид наболели въпроси на обща отбрана, укрепване единството на съюза и преодоляване на видимите недостатъци на демократичната система, създаващи нежелани разриви между тези, които в Брюксел вземат колективно обвързващи решения, и европейските граждани. САЩ е общество и държава от емигранти, направили индивидуалния си избор. ЕС се създава от колективен избор на отделни национални общества и държави.

Визията за връщане на ЕС назад, която галванизира нацията като свръхценност, не е склонна да чуе за подводните камъни на подобен поврат. Референдумът на британците за Брекзит натъква страната им на подводни камъни. Тези, които вярват във връщането назад, не виждат, че междувременно светът се е променил, че извън ЕС нациите и националните държави са губещи.

Разумният извод е да не се форсира изкуствено трансформацията на съюза във федерална държава, тъй като форсирането, независимо от добрите намерения, може да има много тежки негативни последици. Да се върви по трудния път на многопланово иновативно мислене и промислени действия, които да отговарят на реалните проблеми, за да се противостои на скептиците, циниците, старомодните националисти и популистите. Процесът да бъде естествен и последователен.

Проф. Георги Фотев е почетен професор на Нов български университет и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности при НБУ. Автор е на голям брой научни публикации у нас и в чужбина. Той е National Program Director на European Values Study/Survey. Действителен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 г. Сред основните му трудове са книгите: „Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер“ (1979), „Принципите на позитивистката социология“ (1982), „Социална реалност и въображение“ (1986), „История на социологията“, том 1-2 (1993), „Другият етнос“ (1994), „Ethnicity, Religion and Politics“ (1999), „Криза на легитимността“ (1999), „Смисъл на политиката“ (1999), „Граници на политиката“ (2001), „Диалогична социология“ (2004), „Дисциплинарна структура на социологията“ (2006), „Дългата нощ на комунизма в България“ (2008), „Ценности срещу безпорядък“ (2009), „Българската меланхолия“ (2010), „Сфери на ценностите“ (2012), „Смисъл и разбиране“ (2014), „Човешката несигурност“ (2016) и др. В чест на проф. Г. Фотев е публикуван сборника „Светове в социологията“ (2006) с участие на негови ученици, колеги и световни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и др. Публикуваните тук тезиси са прочетени по време на кръглата маса „Има ли криза на европейските ценности“, проведена в Народното събрание на 26 февруари тази година.