Преди около седмица българският държавен глава се срещна с Георге Иванов – президента на Република Македония. По време на тази официална среща Румен Радев изрази надежда от името на България, че решаването на спора за името между Република Гърция и Република Македония ще завърши успешно с намирането на удовлетворителен и за двете страни вариант. В същото време президентът Радев намери за необходимо да подчертае, че българската държава държи на това бъдещото официално име на Република Македония да не съдържа в себе си „географски определения“, свързани с територията на Република България.
Тази позиция на Румен Радев го представи като отговорен и силно загрижен за националните интереси политик. Но друг път! Безразсъдното изказване на държавния ни глава, непредизвикано от никакви реални основания за притеснение, от никакви потенциални опасности за България, които биха могли да произлязат от евентуалното ново име на Република Македония, повдига много остро и болезнено въпроса за това как, с какво съзнание подхожда настоящият ни държавен глава към националните интереси от първостепенно значение.
Защото след целия дългогодишен период, през който българската официална позиция по въпроса за името на Република Македония беше кристално ясна и безотказно константна, сега точно президентът Радев реши да я нюансира и комплексира (и в другия смисъл на думата!). Сега точно, когато македонските политици, рискувайки донякъде с обществените настроения в страната си, но и разчитайки на освестяването на македонците относно важността на европейските перспективи пред тях, се решиха на този дългоочакван компромис в преговорите с Гърция. Та точно сега Румен Радев прецени, че в българския национален интерес влиза и това нашата страна сама да се набута в проблем, който тя многократно и последователно е декларирала и манифестирала, че не я засяга. Така беше. До момента отпреди седмица, в който президентът Радев звучно обяви насред Скопие, че крайният изход от спора за името „засяга“ и България. С кое? С евентуални „географски определения“ по думите му.
И тук човек почва да се пита. Не съзнаваше ли президентът Радев какви ги върши? Още на следващия ден централни гръцки медии подхванаха с удоволствие самонабутването на Радев и респективно на България, за да се поупражняват кротко над удобно възникналите български претенции. За да се стигне после до 21 февруари, в който президентът Ердоган с видимо задоволство от произлязлата най-неочаквано от нищото бляскава възможност, се разприказва за пълната и безрезервна подкрепа на Турция към Македония по въпроса за името. Разбира се, желаният ефект в очите на международната публика трябваше да бъде контраста с Гърция и нейната архаичност, но на Ердоган му дойде дюшеш опцията за трупане на капитал за сметка на България. По време на своята среща с Георге Иванов турският президент здравата натърти, че Турция първа е признала Република Македония с конституционното ѝ име. В България достатъчно добре знаем кой пръв призна Македония и как, но сещате ли се чии думи прозвучаха и ще звучат по-силно и по-убедително в интернационалното акустично поле. Дали тези на Радев или тези на Ердоган? Ами как няма да са словата на Ердоган по-убедителните, при положение че само седмица преди неговото изказване, в рамките на аналогична среща президентът Радев изсипа на всеослушание новината, че България има проблем с очакваното преименуване на Република Македония.
А какъв реално може да ни е проблемът? Ако досега сме обявявали, че нямаме проблем с името „Македония“, при все, че една не малка част от територията на Република България е дял от географската област, за която като традиционно се е утвърдило името „Македония“, то откъде накъде се пръкват изведнъж грижите, породени от евентуалната употреба на някакви други „географски определения“, отнасящи се и до земи, които са български в наши дни? Значи не беше проблем толкова години съседна нам държава да се казва Македония, при положение че географското определение Пиринска Македония е наименованието на ареал, който по силата на името очевидно се мисли като част от географския регион Македония, а заедно с това е част и от територията на Република България? Това не беше притеснително през всичките тези последни 26 години, докато на Румен Радев внезапно не му се видя като нещо много сериозно и потенциално опасно включването в новото име на Република Македония на географски наименования, с които се означават дялове от територията на Република България.
Основният въпрос следователно е следният: от неразбиране и несъобразителност ли се изхвърли президентът Радев в Скопие, или напротив – от бързане да се съобрази с които е трябвало? Защото нима не е ясно, че има такива, които трудно понасят мисълта за това, че България не е засегната от проблема с името на Македония и които искат и тя да изглежда засегната от него? Тези същите никак не са щастливи от подписания миналото лято договор между София и Скопие, никак не са доволни от това, че България постави в центъра на европейското си председателство въпроса за по-бързата интеграция на Западните Балкани в Европейския съюз, доказвайки себе си по този начин недвусмислено като незасегната и независима от остатъчните балкански неразбории европейска държава. Неразбории, поддържани охотно от самите тези същите, за които става дума. Те са комай и онези, които в навечерието на подписването на българо-македонския договор за приятелство се спешиха да плащат на разни американски сенатори (мастити познавачи на Балканите), че и на разни албански политици, за да приказват и едните, и другите, че България и Албания щели в скоро време да си поделят Република Македония. И че така щяло да бъде най-добре. Да, защото номерът е в очите на македонците и на света България да прилича на засегната, на въвлечена, на съпричастна, на част от всичко онова, от което тя съумя да се разграничи и което успя да надмогне.
Господин президент, съзнавахте ли какво правите? Ако да, то много жалко, много жалко…
