Последното ново заглавие в програмата на Сатиричния театър е пиесата на австралийския драматург Джон Мисто „Империя на красотата – Мадам Рубинщайн“.
Пиесата е написана по действителна история, с реални лица и документирани събития. След създаването си през 2017 г. тя е играна в Лондон, Москва, Сидни, на Бродуей и други места по света. В България се поставя за първи път – постановката е последният режисьорски проект на Бойка Велкова от края на миналата година, когато се играе в Мултимедийния център на БТА. В „Империя на красотата“ Бойка Велкова се справя еднакво успешно с това да бъде едновременно режисьор и актриса, изпълняваща главната роля. През последните години тя се превъплъщава в образите на силни и харизматични жени, към които сега добавя и този на Мадам Рубинщайн. Нейни партньори на сцената са Михаил Сървански в ролята на ирландеца Патрик О’Хигънс и Силвия Лулчева като Елизабет Арден.
Режисьорката определя пиесата като лирична комедия, но в нея има драматични и дори трагични моменти. Действието се развива в продължение на много години на различни места и в това ни въвежда гласът на анонимен разказвач. Компактното сценично пространство на камерната зала на Сатиричния театър е едновременно козметично студио, апартамент, самолет, хотелска стая (сценография Лилия Бабунова). Главната героиня, изиграна от Бойка Велкова, е легендарната Хелена Рубинщайн – основателка на световна козметична империя, която съществува и до днес. Тя извървява пътя от полското еврейско гето в Краков до верига от салони за красота по целия свят и е една от най-богатите жени на своето време. Хелена Рубинщайн е конкурентка на другата легендарна жена от света на козметиката – Елизабет Арден (блестящо изиграна от Силвия Лулчева). Освен конкурентки те са и много близки по някакъв странен начин – свързват ги еднаквият им път от бедното детство до световният бизнес, отдадеността им на работата, провалените бракове и вътрешната самота. Те са обединени и от конкуренцията с общия си враг, третия гигантски козметичен бранд Ревлон.
Двете героини успяват във време, когато все още главната роля на жената е да бъде придатък на мъжа като съпруга и майка. Жените не могат да получат кредит от банка, а той се отпуска на съпруга или друг роднина от мъжки пол. Хелена Рубинщайн и Елизабет Арден са фигури не само от историята на световния бизнес, но и на феминизма. След Втората световна война традициите на старото поколение се сблъскват с новото поколение жени, които осъзнават по нов начин своята женственост и водят борба за утвърждаването си в обществото като равни на мъжете – излизат от кухнята и тръгват на работа, получават правото да гласуват. Рубинщайн и Арден са част от еволюцията на нравите – преди тях грим и козметика използват само порочните жени, а те налагат грижата за красотата като нещо обичайно и за порядъчните жени и я превръщат в световна индустрия. Двете осъзнават силата на женската красота и въоръжават жените със средствата за нейното подчертаване и запазване: козметиката, грима, процедурите за красота, които и до днес са неизменна част от живота не само на жените по целия свят. На практика почти всички съвременни козметични продукти са тяхно изобретение.
Героинята на Бойка Велкова е практична, знае какво иска и как да го постигне. Тя е властна, пословично стисната, работохоличка, венчана за работата си. Всичко в живота ѝ е бизнес – отношенията с мъжете, съвместната работа с роднините и синовете ѝ, която я наричат зад гърба ѝ „полската мафия“. За нея любовта е слабост и си победен, ако я признаеш. Но едновременно с това тя е умна и интелигентна, общува с изявени хора на изкуството, колекционира техни произведения, нейни портрети са рисувани от Салвадор Дали и Пикасо. Мадам Рубинщайн е горда – никога не се признава за победена и нуждаеща се от някого, тя е хаплива и иронична не само към другите, но и към себе си. За своя портрет, нарисуван от Пикасо, тя казва: „Нарисувал ме е като плешив дракон с огромен клюн“. Според нея жената е произведение на изкуството във всяка възраст: „Няма грозни жени, само мързеливи“. Известна е със своята благотворителна дейност: основава фондация за защита на правата на жените и децата и достъпа им до образование. Съвместно с ЮНЕСКО учредява награда на своето име за постижения на жените в науката.
Най-близкият ѝ човек е личният ѝ секретар Патрик О`Хигънс (в ролята Михаил Сървански) – гей, ирландец и инвалид от Втората световна война. Той и един от синовете ѝ наследяват нейната бизнес империя.
Животът на Хелена Рубинщайн е като учебник по бизнес – тя привлича науката в изследванията на средствата за красота, умее да се саморекламира и да прави пиар на продуктите си, създава митове за себе си и миналото си („Една красива приказка винаги е по-добра от истината!“), осъзнава, че бизнесът е преди всичко психология, и затова продава скъпо продуктите си – така създава на жените усещането, че правят нещо изключително за себе си.
Бойка Велкова пресъздава убедително властната харизма на своята героиня, умело сменя емоционалния регистър в нейните различни проявления – амбициозна кариеристка, жестока дори към близките си, осъзнаваща силата на своята женственост и в същото време ранима, самотна и уплашена. Нейната Мадам Рубинщайн е едновременно отблъскваща и чаровна, изпълнена с нерв и желязна воля, когато е на върха на успеха и богатството си, и смазана от самота и вина след смъртта на сина си. Много добре е изработена динамиката на действието и смяната на настроенията, редуването на смешните и драматичните моменти.
Силвия Лулчева е равностойна в своя дует с Бойка Велкова – нейната героиня е не по-малко силна, но е по-мека и чувствителна. Михаил Сървански се справя добре с това да партнира на двете по-опитни актриси, въпреки че на моменти леко пресилва характерността на героя си в отделни мимики и жестове.
Музикалното оформление на спектакъла е дело на Теодосий Спасов и се състои от музикални мотиви, характерни за епохата, и от специално написана музика за спектакъла. Режисьорският подход на Бойка Велкова вече е разпознаваем със своите интелектуалност, елегантност и финес. Резултатът от съвместните усилия на целия екип е естетски издържано и емоционално наситено представление, което ще бъде интересно не само на жените, но и на мъжете в залата.
