С проф. Стивън Левандовски разговаря Евгения Атанасова

Г-н Левандовски, поне две поколения са израснали в свят на постоянно информационно претоварване. Децата буквално живеят в телефоните си.
Мислите ли, че това би променило хората такива, каквито са, техните личности? И с какво ще се различават от предишните поколения?

Това е много добър въпрос. Вече има доказателства, че колективно, като общество, продължителността на нашето внимание е намаляла. Така че дори ако погледнете живота на един хаштаг в социалните медии, преди пет или шест години той е бил много по-дълъг, с няколко часа по-дълъг, отколкото е сега. Това означава, че хората обръщат по-малко внимание на даден проблем, след което преминават към следващия и следващия. Същото очевидно се случва и в обществото. А що се отнася до децата конкретно, има доста добри доказателства, че престоят в социалните медии не е съвсем полезен за психичното им здраве. Много често, когато помолите децата да премахнат Facebook или друга платформа и да не я използват известно време, те съобщават, че след това се чувстват по-щастливи.

Мислите ли, че ако новото поколение е наистина различно, скоро и обществото ще се различава съществено?

Струва ми се, че вече наблюдаваме как голяма част от политическите дискусии са станали много по-токсични и по-малко фокусирани върху идеи и доказателства. Сега те са много повече свързани с емоциите в обществения живот онлайн и съм сигурен, че това е следствие от социалните медии.

Изследвате как умовете ни се справят с този огромен поток от информация. Какви са най-честите капани, в които попадаме, когато сме изложени на дезинформация?

Ние, хората, по подразбиране вярваме на всичко, което видим. И това някак си има много смисъл, когато се отнася за живота офлайн, за реалността. Когато говорите със съседите си или с хората на улицата, те са склонни да ви казват истината. Рядко ви лъжат в лицето, когато директно разговаряте с хората. Ето защо е съвсем логично да вярваме на всичко, което виждаме. Но голяма част от онлайн съдържанието, което достига до нас, не е достоверно, то е подвеждащо или изопачено. Проблемът е, че начинът, по който сме устроени като човешки същества, не е особено добре съобразен с нашата онлайн информационна среда. Затова вярваме на всичко, което виждаме: лесно можем да бъдем провокирани от емоционални събития и емоционален текст, съдържание, предизвикващо възмущение. Това на свой ред отваря вратата на някои хора, за да ни манипулират, подхранвайки ни с възмущение, омраза и гняв.

Вие сте един от пионерите на така наречената „инокулация срещу дезинформация“. Обяснете своя подход. Как той може да помогне на хората, за да станат те по-устойчиви срещу манипулации онлайн?

Инокулацията е термин, който сме заимствали от медицината. Когато се ваксинирате, ви инжектират отслабена доза вирус срещу някоя ужасна болест. Опитваме се да правим точно това на когнитивно ниво. Подлагаме хората на слаба доза дезинформация, като я придружаваме с обяснение защо тя е подвеждаща. Една от нашите техники за ваксинация е да посочим на хората, че щом нещо онлайн е хиперемоционално и ви кара да се ядосвате и възмущавате, това може да е знак, че някой се опитва да ви манипулира. Тъй като хората, които се опитват да ни манипулират, искат тяхната дезинформация да се разпространява онлайн, а най-лесният начин да се постигне това е като се предизвика възмущение. Тогава хората реагират и алгоритмите на платформите извеждат на преден план това съдържание, защото има по-голяма ангажираност. Много често възмущението и емоциите са инструмент за дезинформиране и манипулиране на хората и ние можем да ги научим на това.

Алгоритмите на социалните медии са склонни да усилват онова, в което вече вярваме. Смятате ли, че технологичните компании трябва да поемат повече
отговорност за това как техните платформи формират общественото възприятие?

Да, така мисля. Смятам, че платформите се преструват, че са по-различни от вестниците, защото казват: „Ние не произвеждаме съдържанието, нашите
потребители го произвеждат“. Но това не е цялата истина. В същото време платформите чрез своите алгоритми упражняват редакционен контрол върху
съдържанието. Така че те се преструват, че не са като вестниците, но всъщност също курират съдържанието. Те разполагат с алгоритми, които фаворизират определени неща пред други. А това се нарича „редакционен контрол“. Платформите трябва да го признаят, защото с този контрол идва и отговорността. Също така мисля,
че те са или трябва да бъдат отговорни за своето въздействие върху обществото. Освен това, съгласно закона за цифровите услуги на ЕС, платформите вече трябва
да докладват всяка година, че не представляват опасност за демокрацията. И това е добра първа стъпка.

Да, но винаги е деликатно дали филтрирането на информация не ограничава свободния достъп до информация.

Смятам, че информацията трябва да бъде достъпна, което не означава, че платформите имат правото да заливат обществото с вредна информация. Информацията може да бъде свободна, без това да води дотам, че на лошата информация да се дава повече шанс да бъде видяна, отколкото на висококачествената информация. Всичко, което законодателството иска от платформите, е, когато избират какво да показват на хората, да имат предвид обществения интерес, а именно – да поддържат демокрацията. Ще подкопаете демокрацията, ако залеете обществото със силно емоционално възмущение, предизвикващо дезинформация.

Хората са особено уязвими по време на глобални кризи, пандемии, бедствия. Тогава дезинформацията се разпространява по-бързо от фактите.  Как можем да изградим обществена устойчивост срещу подобни кампании?

Много е трудно, най-вече в кризисна ситуация. Когато хората са тревожни и уплашени, те стават по-податливи на дезинформация и по-специално на конспиративни теории. Така че е много трудно да се справим с това. Най-доброто, което едно правителство или общество може да направи, е да предостави честна, прозрачна и лесно разбираема информация за кризата, докато тя се развива. Да е ясно това, което се знае, и онова, което не се знае. По време на пандемията много от здравните власти в Европа бяха доста добри в комуникацията си. Бяха честни за това, което не знаеха. Ето това е препоръката. Това е, което трябва да направим. Единственият проблем е, че след това социалните медии взеха тази информация, смесиха я и я превърнаха в токсичен коктейл от лъжи и полуистини.

През последните години дезинформацията задълбочава разделенията в обществото. Хората лесно казват обидни неща в социалните платформи. Възможно ли е да се противодейства на това, без да се нарушава правото на информация?

Мисля, че ще е трудно. И това е един от проблемите на социалните медийни платформи, които дават предимство на информацията, предизвикваща
възмущение и гняв. Това е нормализиране на крайния екстремизъм по същество, защото ако сте заобиколени от крайни мнения, тогава всички си казват: „Да, това е нормално“. И много скоро ще видите хора, които вървят по улицата и крещят всякакви неща срещу малцинства, бежанци, имигранти, учени или някой друг. Истинският проблем е да се избегне нормализирането на подобно поведение. Така че трябва да се обявим срещу него. Трябва да проведем разговор, а не да си крещим. А това е изключително трудно, много общества вече са раздробени и фрагментирани. Трябва да работим много усилено, за да намерим нов начин да си говорим.

Предвид всичко, което знаете за човешкото мислене, оптимист ли сте, че хората стават доста по-добре осведомени за това, което се случва, че забелязват проблемите ?

Оптимистично настроен съм относно нарастващия брой хора, които са наясно с факта, че имаме проблем и че трябва да се направи нещо в тази посока. Остава отворен въпросът дали това е достатъчно, за да се преодолеят вече създадените разделения в  социалните медийни платформи. Това е като надпреварата във въоръжаването. Имаме състезание между две конкуриращи се тенденции – едната, която донякъде разрушава обществото, а другата включва хората, които се опитват да намерят начини за преодоляване на тези различия. Наистина живеем в интересни времена.

Професорът по психология Стивън Левандовски (1958) е австралиец, роден в Берлин. В момента ръководи катедрата по когнитивна психология във Факултета по психологически науки в университета на Бристол, Великобритания. Изследва как обществото разбира науката и какви са причините хората да вярват на твърдения, които противоречат на научните доказателства. Проф. Левандовски се интересува и как социалните мрежи влияят на потребителите и мотивират различните лични избори.