0
2810

Инспекторът и мостът

 

 

 

 

 

 

Божидар Янев, „Конструктивен поглед“, изд. „Стефан Добрев“, 2018 г., фотографии и текст Божидар Янев

Това би било добро заглавие за криминале, но макар книгата на Божидар Янев да е озаглавена иначе, в нея увлекателно и дискурсивно напрегнато се разказва една „криминална” история. История за сдвоеността между Моста и неговия Инспектор, в която двата персонажа се колебаят между субект и предикат на разказването.

От едната страна е мостът, призван да пренася, да удържа и да трае, а на практика системно и нелоялно да се разпада, криейки руиниращата си природа зад фасада, която всеки минувач би взел за откровение. Или пък – мостът, издигнат над политическия скрап, но поддържан от конюнктурата му и… прочее несъвместимости.

Плюс ореолните му значения: за брод, извеждащ „отвъд”; за предел –  свързващ и разединяващ; за вечност над развълнувани води; за „място” копнежно, обозначено за въздишки.

И на този мъчен терен Инспекторът, биографично идентичен с автора, се наема да ни разкаже своята история за Моста. Но не само да ни я разкаже, но да я онагледи и изследва през инспекторския си монокъл.

Дългогодишен професор в Колумбийския университет, автор на специализирани трудове и учебници, учен с впечатляващо дълга библиография и масивен коефициент на технологична експертиза, основател и оглавяващ отдел „Мостове” в Ню Йорк, член на Управителния съвет на Американската асоциация на строителните инженери, член на трудно произносими бордове: по управление и поддръжка на мостове, по земетръсни изследвания, по транспортни изследвания, по безопасност и пр. Интелектуалец, учен, иноватор, писател, цигулар и ерудит, на чиито инженерни и научни креденции са поверени над 800 моста в Ню Йорк – Божидар Янев. Инспекторът.

На хипотетичния въпрос как може да се основе и управлява Инспекторат на мостовете в мегаполис с удължена административна сянка, заобиколен от голяма вода и много инфраструктура, и човек да остане себе си – отговорът е кратък и ясен: с професионализъм и въображение. Плюс много работа.

Мостовете са мисли, реализирани в пространството, както мислите са мостове в съзнанието.

След тази картезианска констатация в книгата ще се роят продуктивни анализи, дихотомии и противостояния, споени от визионерство, ерудиция и сдържано сладкодумие. Но без и за миг да се спира „разследването”, или притъпява „подозрението”. 

„Конструктивен поглед” е издаден първо на български, следва и издание на английски език, но независимо от еднаквото им заглавие и формат, това са две различни книги. Разликата е не само в езика – книгите са мислени, конципирани и писани с различен културен хоризонт. В двугодишното им междувремие авторът е разширил географията, въвлякъл е нови обекти и видимо е сменил оптиката на „конструктивния” си „поглед” .

Трябва да признаем, че заглавието е малко подвеждащо спрямо очакванията на неспециалиста, към когото впрочем е адресирана тази книга. То се асоциира повече с чертожната маса на инженера и конструктора, отколкото откроява заложения в книгата вдъхновен екскурс из по-високите полета – изкуство, архитектура, философия, естетика. Също подвеждащо е и да наричаме „Конструктивен поглед”  „книга”, което ще продължим да правим по липса на надежден еквивалент. На практика това е едно прекрасно издадено книжно тяло, наподобяващо албум, без да е и такъв, защото поместените над 300 фотоса в него не са му цел. Не, тук не става дума за постмодерен симулакрум, просто си имаме работа с едно нестандартно, математически балансирано „произведение”, свързано с изкуство, технологии, архитектура, история на идеите, наука, ежедневен живот и какво ли още не. Произведение, което разглобява реалиите чрез прецизно онагледен и ословесен анализ, което не може да се прелиства само като албум, или да се чете само като наратив, по-скоро в симбиозата между двете, откъдето рецепцията му ще се колебае между естетическо възприятие и елитно академично обучение.

Един „неконструктивен поглед” върху корицата (сочена за ключ към смисъла на всяка книга) ни представя разгърната конструкция, наподобяваща музикален инструмент, може би арфа, видяна отгоре, с косо опънати сребристи струни в очакване на допир. Тъй като нагледът е прегънат и част от него е преминал на гърба на корицата, разбираме, че това всъщност е мост, протегнал се в чудат ракурс, сякаш инструмент, изпълняващ музика на сферите, някакво „арт съоръжение”, разпънато между своята прагматика и естетика – прочутият мост Манхатън. При по- внимателно вглеждане ще забележим странен фрагмент, сякаш част от Конструкцията, в умален мащаб спрямо чудовищния профил на Моста виждаме човешка сянка, „хвърлена” под скелето – лесно разпознаваемата сянка на Инспектора на терен. Труднопредставима е физическата гледна точка на обектива, „хванал” моста Манхатън по този начин, но пък заснемането е изпълнило всичките си задачи, включително и тази, свързана с мита, че ако вградиш човешка сянка в строеж, той ще пребори времето.

Последвалите изображения в книгата – на мостове, катедрали, кули, арки, колела на Ферис и персонифицирани сгради – в своята съвкупност не спират да пораждат хедонизъм. Сякаш гигантски симфоничен оркестър от струнни, духови и ударни инструменти озвучава Конструкцията, но все в амбивалентния ѝ смисъл – на артефакт и на съоръжение. Смисъл, който наративът обстойно ще подкрепя.

Скулпторът е дипломиран инженер и построените от него изящни форми са винаги в равновесие.

Хубавите рисунки изглеждат добре и обърнати на 180 градуса. Професионална привилегия на инспектора е да вижда конструкцията под ъгъл, обратен на общоприетия. Най-съвършените представители си заприличват и заговарят на общ език.

И за да чуем този „общ език”, Инспекторът ни показва обектите точно под ъгъл, обратен на общоприетия, откъдето архитектониката на градежа ще произвежда визуални форми и музикални асоциации, но покрай тях неусетно ще ни въвлича в инженерния им замисъл, зает с коренно различни задачи и прозтичащите от тях проблеми.

Външно погледнато, книгата е структурирана на принципа на съчинителната „и-и” връзка – отделният „портрет” не е свързан причинно–следствено с предходния, нито със следващия. Такава отворена композиция дава свободата за добавяне на нови и нови обекти, без идея за изчерпването им. Оформя се една архитектурна „галерия от образи”: Моста на Уилис Авеню, Мостовете Косцюшко, Пуласки и остров Рузвелт, Куийнс Мидтаун Виадукт, Милър Хайуей, Веразано, Акаши Кайкио, Кони Айлънд, Бруклинския мост, Понт Ньов, и все в този ред – портрети на добили класичност урбанистични шедьоври.

Историите, приложени към портретите пък, ни въвеждат направо в „кухнята”, където пикантно поднесени, поръсени с парадокси, пресен нон сенс и сочен комизъм, сюжетите ще се въртят главно около делюзиите – грешки, ремонти и недоразумения в процеса на строене и крепене, които, без да им е цел, тихо ще свалят глазурения имидж от пощенските картички.

В своите тетрадки Леонардо да Винчи е написал: „Неочакваното винаги се случва”. Ето от кого се е научил Мърфи, за да формулира закона, че всичко, което може, ще се обърка. Оттам следва и поговорката, че аматьорите се надяват, а професионалистите се готвят.

Луксът на инспектора е да притежава морално инспектираното  съоръжение поне до следващата инспекция. Колкото по-голям е мостът, толкова по-широко е пълномощието. Толкова по-голям е и рискът някой незабелязан дефект да компрометира съоръжението и инженера.

Нека напомним, че инж. д-р Божидар Янев, Инспекторът, има над 60 статии и доклади, публикувани в престижни научни списания и форуми. Но за същински негов magnum opus се сочи „Bridge Management” – труд, многократно превеждан и цитиран от високата инженерна наука. Можем да кажем, че „Конструктивен поглед” е нещо като понятийната му адаптация, вид художествен превод, преодолял вербалната изричност на техническия жаргон. В резултат инженерството е разказно като визионерство, съпротивата на материалите – като вдъхновение на преодоляването. Може би затова при съпорикосновение с книгата, покрай естетски поднесената информация, у читателя остава и усещането за преминато образователно ниво.  

В търсене на diferencia specifica на различните обекти, Божидар Янев евристично извежда идеята за тяхната конструктивна солидарност, без значение дали говорим за мост, кула или катедрала. Според логиката на книгата те са в изоморфна връзка помежду си, имат общ генотип. Тази общност е породена от неумолимите закони на Конструкцията, едва след което ще е възможно сбъдване в социология, култура и история. Общността между обектите е и в композиционната спойка между привидно самостойните отдели на книгата, съчинителните връзки ”и-и” се видоизменят в подчинителни – „където-когато-както”.

Това се оказва любима стратегема на Инспектора на мостове –  проследяване на смисловата граница между различията до парадоксалното им обръщане в сходства, както и обратното. И това – изведено икономично и дистантно – с бръснещо остроумие, не без самоиронична рефлексия.

Облегнах се на южното въже, за да снимам. То се оказа напрегнато и поддаде. Празничната ситуация стана крайно досадна. Телеобективът на фотоапарата тежеше неудобно. Освен че бяха хлабави, близо до върха т.нар. ръчни въжета слизаха до нивото на глезенит. Беше непростимо, че не ги проверих преди да тръгна, да се върна от средата още пó. Запълзях нагоре, снимайки напосоки. Пипнах върха и полазих надолу заднешком, благодарен, че няма свидетели.

Епизод, на който все пак ставаме свидетели.

Има особена синергия между нáглед и слово в тази книга, фотосите не илюстрират, а „подпират” наратива в желанието му да разкаже Конструкта – от чертежа, през направата, стиловия контекст, идеологията и съпътстващите обстоятелства, осъществили го като проекция на инженерно визионерство, довело до архитектурен шедьовър. Оттук и водещата дихотомия, която Инспекторът ще се опитва да хармонизира в търсене на цивилизационния ѝ и социален смисъл: Визия срещу Конструкция, Естетика срещу Прагматика, Вечност срещу Тленност – под неумолимия диктат на Историята.

Може би оттук и този латентен драматизъм в представянето на знакови  строителни и архитектурни образци, пребиваващи в напрежението между цел и средство.

Истинските измерения на мисловните и социалните процеси проличават, когато се проникне зад фрази и фасади, в мисълта и конструкцията – твърдение, което можем да курсивираме като зенит в смисъла на книгата. Защото в посланието си то отвежда отвъд „инженеринг” на мостове, катедрали, музеи и градоустройство. Тогава, когато координатната система на времето и кристалната решетка на структурата се осъзнават като вселенска подредба, като възможност за висша комуникация, като морал, като хармония. Хармония, парадоксално изискваща неуморно „разследване”, практически грижи и техническа поддръжка. Изискваща (метафорично и буквално) инженерно управление. Затова през фотоси и текст Инспекторът скрупульозно ще търси знак за корозия в структурата, ще предчувства бъг в системата, само и само да отдалечи неизбежната ентропия. А може би това е и част от човешкото усилие да се съхрани Културата като цивилизационен еквивалент на Природата.

Характерно за растежа е, че след него идват нуждите от крепеж и кърпеж. Разточителните консуматори на енергия завършват като динозаврите – смята Инспекторът на мостовете. На кого наистина би  хрумнало да сдвои думи като „строеж” и „кърпеж”? Най-вероятно на този, който знае, че са тясно обвързани.

Оттук логично ще се разклоняват нови противоречиво-равновесни двойки в конкретния им и символен смисъл: привидност срещу същност,  полет (въздушност на висящата конструкция) срещу вкореняване (гравитация, заложена в подпорите), зенит срещу надир, и все в този ред.

Всеки отделен „поглед” в книгата е посветен на разпознаваем обект – сам, или в диалогичен ансамбъл с друг, но интересът и аналогиите винаги ще тръгват от „обичайния заподозрян” – Моста, видян като конструктивно изначалие, като цивилизационен архетип, или обикновена асоциация („Мост и мисъл”, „Мостове и катедрали”, „Кули и мостове”).

Мостът – като главен герой в пиеса за човешкото общежитие, където от физически той прераства в духовен, за да може да свърже ръкотворните  паметници на човешката духовна култура в „стремежа ни да покорим действието и мисълта в пространството и времето”.

„Дните си отиват, аз оставам”, казва Аполинер от името на моста Мирабо. В Рим Папата е Понтиф, защото пази вярата и мостовете.

Но очевидно преди да достигнат поетическото си безсмъртие, мостове, катедрали, кули и арки се нуждаят от човешки пиетет и неуморна инженерна подкрепа. Но може би по-важно, от надлежните визити на Инспектора.

Когато достигнат майсторство, противоположните цели се срещат в сродни форми. Заприличват си както по амбицията на предназначението, така и по функционалната икономия на детайлите. Приличат си и по това, че привличат най-талантливите артисти на строителното изкуство. Векове, след като първоначалното им предназначение е отминало, те продължават да служат за убежища и паметници.

Има право класическата термодинамика, постулирайки закона, според който енергията никога не се губи, а преминава от един вид в друг. Този закон обаче изрично изключва възможността за вечен двигател (perpetuum mobile). Тук именно се появява Инспекторът – за да удължи фазата на „първоначалното предназначение” и изпревари разпада.

Инспекторът „не се качва на катедралата за молитва и не слиза под моста за почивка. Той търси нетрайното зад вечната форма на паметника и постоянното зад временната функция на съоръжението”.

Не можем да отречем, че в „конструктивния поглед” на Божидар Янев е заседнала битийна тревога – нещо, което напряга естетическия уют, вменява притеснително, направо гузно чувство за безотговорност към бъдещето, поражда инстинкт за охрана, провокира осъзнатост.

Без да е изказано, без дори да е нашепнато, това усещане бавно се сплита под конструкцията на наратива, и подобно Сена под Аполинеровия мост, не спира да ни обучава в смисъл.

Снежана Гарфънкъл е дългогодишен преподавател по теория на литературата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Като стипендиант на фондация „Фулбрайт“ заминава за САЩ, където изнася лекции в Пенсилванския университет (PEN) и в университета „Рътгърс“ („Rutgers“). Автор е на книгата „Ред и суматоха в литературната художествена творба“ и на докторската студия „Хуморът в българската литература от Освобождението до Първата световна война“, както и на редица статии, изследвания, литературни есета и критически рецензии.