Два проекта в галерия „Галерия“ и „Площадка“, 19 май–3 септември 2022 г., куратори Албена Баева и Рене Беекман
Колкото и да не ми се иска, не мога да избегна тривиалното начало с констатацията, че интернет се е разраснал извън всякакви пропорции от дните на базовите HTML странички, зареждащи се с мъката и търпението на юзъра, застанал зад тръбния си монитор в резолюция 640/480 пиксела, някъде през 1995/96 г., проклинащ чисто новия си нетърпимо бавен телефонен модем и постоянно гърмящия Netskejp Navigator и още по-гърмящия Internet Explorer. Вече не е необходимо да се затворим между четири стени, да търпим шума от вентилаторите на наскоро ъпгрейднатия десктоп компютър, предизвикващия раздразнение и зачервяване на очите трептящ монитор и пискливия звук на модема, възстановяващ за кой ли път прекъсналата връзка с мрежата. Днес можем да си поръчаме обяд, докато чакаме на светофара, на другия тротоар да си купим билет за трамвая, вече вътре в него да отговорим на няколко имейла, няколко пресечки по-нататък да резервираме полета си за ваканцията и т.н., и т.н., с все така вперен в телефона поглед, докато прекосяваме пейзажа, който е напълно невидим през цялото това време за взора ни, оттласнат в дебрите на моторната памет. Следвайки тази логика на разрастване, скорост и мобилност, галерия „Галерия“, движена от енергията на художниците/куратори Албена Баева и Рене Беекман, вече прави не едно, а две паралелни откривания в двете си пространства. Едното, на оригиналната „Галерия“ – на тротоара пред ателието на двамата в съседство с Агенцията по вписванията, а на нейното off-пространство „Площадка“ – в междублоковото пространство на отсрещния тротоар. Намерили брилянтен формат на институционална критика, Баева и Беекман не се нуждаят от онези четири стени, без които нито срещата с изкуство е била възможна в ерата на белия куб без алтернативи, нито пък нет.артът в годините на ранния интернет. Единствената инфраструктура зад публичното представяне на настоящите два художествени проекта е наличието на модифициран (хакнат) рутер (онази кутийка, която разпръсква интернета ви вкъщи), някакво мрежово устройство с екран (телефон, таблет, лаптоп) и парче тротоар или междублоково пространство в близост до рутера (в случая в близост до ателието/дома на галеристите). Разбира се, главният герой в този сценарий е публиката, която, за да се включи в преживяването на художествените проекти, най-малкото да присъства на откриването, трябва да се отдалечи малко от центъра на града, от светските културни събития, от установените галерии.
В основата на двата паралелни проекта е легендарна работа на Игор Щромайер от зората на нет.арта, а именно – първото нет.арт произведение на автора от 1996 г., озаглавено 0.html. Проектът е придобил легендарен образ не само като едно от първите онлайн произведения с критическо въздействие в изкуството, но и защото вече не съществува „физически“, а само в легендите на архивите и критическите коментари. 0.html е изтрит като част от проекта „Изключване“ през 2011 г., когато авторът като един авто-иконоборец изтрива своите уеб проекти, правени в периода 1996–2007 г. Много силен жест на ритуално самоубийство, който в същото време е може би единственото достойно решение в условията на радикално прекроена и прекрояваща се скоростно среда на интернет, в която нищо не оцелява задълго. Видео разходка из работата като един от най-ефективните инструменти за документиране на ранния нет.арт е достъпна онлайн. Работата представлява заплетена интерактивна игра, която на моменти има характера на викторина с въпроси и избор на отговори, в която фигури от различни исторически епохи, сред които Макиавели, Ницше, Хобс, Тито, Крафтверк и Нийл Армстронг имат камео роля и графично представяне, неизменно свидетелстващо за времето си (малък размер изображения с ограничена цветна палитра, мигащи текстове). Самата гиф анимация, послужила като визуална идентичност на проекта, притежава също характерния чар на „епохата“. Това е гиф анимация на куб, който се върти на един от ъглите си. Оригиналното изображение е с големина 64 на 64 пиксела и въртенето не е просто невидимото движение, което всеки съвременен 3D софтуер би произвел – това е ритъм, извикващ техно бийта на Крафтверк. В края на лабиринта от изненадващи завои и разклонения на интерактивния разказ Щромайер конфронтира посетителя със заявлението: „Интернет е най-примитивната среда изобщо“.
Историята на произведението не приключва с неговото унищожаване през 2011 г. През февруари и март 2022 г. Щромайер произвежда седем, както той ги нарича, пост-блокчейн незаменими (NFC), вече материални куба (3D принтирани в титан с размери 1/1/1 см) от оригиналния гиф. Без да бъде забелязан, авторът излага тези нови работи в текущите изложби в седем арт пространства във Франкфурт: AtelierFrankruft, Basis Frankfurt, Frankfurter Kunstverein, Kunstverein Familie Montez, Museum MMK für Moderne Kunst, Portikus и Schirn Kunsthalle. Техният статут и бъдеще остават неизяснени и непотърсени от автора.
Следва и друго развитие, 25 години след като оригиналният гиф файл е създаден, Сакровски, изкуствовед, директор и куратор на router.gallery и на panke.gallery в Берлин, прави редизайн на емблематичната анимация като произведение в добавена реалност (AR) със заглавие Cube.Zerо.
Именно тези две произведения са в основата на двете паралелни „изложби“ в галерия „Галерия“, в рамките на които Игор Щромайер представя ⊡.gif – проект, реконструиращ оригиналния 64 на 64 пиксела анимиран въртящ се куб, а чисто новата AR работа Cube.Zerо от Щромайер и Сакровски е представена в съседство, в пространството на „Площадка“.
Няма да скрия собствената си фасцинация от магичната простота на гиф анимацията, която на пръв поглед можем да сметнем за силно орязана версия на богатството на кинематографията, но в крайна сметка притежава силата да стигне до есенцията на нещата, редуцирайки шума. Никой не би могъл да изрази това по-ясно и ефектно от самия автор, който в разговора ни сподели: „Винаги се опитвам да се съсредоточа върху най-важното, базисното. Очарова ме минималистичната, чиста и проста математическа форма на куба поради монолитната му природа както в цифровия, така и във физическия свят. Във физическия свят той изглежда като градивен блок, докато в дигиталния свят прилича на пиксел (най-малкия елемент на изображение) или воксел (най-малкия елемент от 3D симулация), както и на блок в блокчейн“.
Ето, можем да видим вече кристално ясно в тази фигура ядката на цялата епоха на модерността – куба. В двуизмерното пространство страната на куба – квадратът, е базисният градивен елемент на всяка мрежа по координатите x и y, на всяка екселска таблица, на всяка матрица, на всяка база данни, взаимосвързани по хоризонтала и вертикала от всички функции, които крепят модерния свят, които го правят много по-разбираем, предвидим, изчислим и податлив на разчертаване. В разчертаването на повърхността на света на екраните, въпреки експоненциалния растеж на резолюции и дълбочина на цвета – в крайна сметка просто се множи количеството пиксели, невидимите квадратчета, изграждащи матрицата от милиони цветове и нюанси. В триизмерното пространство и софтуерните му симулации именно кубът е фигурата, която по подразбиране се появява на сцената в Blender – основния софтуер с отворен код за триизмерно моделиране и симулации. Дори в нулевото измерение на света на цифровите кодове в тяхното най-ново пространство на криптираните договори, валути и NFT blockchain можем да видим фигурата на куба (блок), макар и вече само метафорична, в основата на мисленето на това пространство.
Изглежда Игор Щромайер е в търсене на божествената частица на технологията, произвела света след Декарт. Разбира се, това е фигура, която всички познаваме от малки, но приемаме за даденост, а тя, както можем да съдим от неговия проект, е способна на изненади – може например да се завърти на единия от ъглите си и с това инфантилно движение да обърне света с краката нагоре. Квадратът или кубът са най-стабилните фигури в пространството. С тяхна помощ модерността разчерта един глобален свят, в който всеки риск може да се управлява, в който няма тайни места, няма неизвестни и дори историята може да се стопи в безкрайно-видимото пространство на технологиите за наблюдение и моделите за предвиждане. И точно когато тази теория изглеждаше безапелационно като единствено възможното състояние на всички неща, най-стабилната фигура в пространството се завъртя на единия от ъглите си, превръщайки света в кълбо от турбулентности. Първо климатът се оказа off the grid – неподатлив на разчертаване. Няколковековното преначертаване на грида отново и отново беше изхвърлило голяма част от останалите живи същества в отвъдното, но сякаш за да напомни за съществуването си, светът на организмите се намеси в своя невидим спектър и един вирус разби подредбата на света на пух и прах. И накрая историята започна да тече наобратно, връщайки кошмара на войната в дома на модерността – Европа. Делириумите на идеологиите, демагогиите, пропагандата и промиването на мозъци доизчистват остатъците от стабилния кадастър.
Цялото това отклонение, разбира се, няма нищо общо директно с работата на Щромайер, но неуправляемото производство на връзки и асоциации ме отведе в тази посока, за която поемам изцяло отговорност. Естетиката на Щромайер все пак следва логиката на късните авангарди, на минимализма и концептуалното изкуство с характерния отказ от фигуративни интерпретации, затова нека останем при куба като фундаментална фигура. За целта ще цитирам Щромайер, описващ своите седем пост-блокчейн незаменими куба от 2022 г.: „Кубичната функция е функция от вида ƒ(x)=ax³+bx²+cx+d, където коефициентите a, b, c и d са комплексни числа, а променливата x приема реални стойности и a≠0. Това е както полиномна функция от степен три, така и реална функция. Настройката ƒ(x)=0 произвежда кубично уравнение с формата ax³+bx²+cx+d=0”.
Всъщност тази дефиниция е в центъра на практиката на художника, който и днес, 27 години след възникването на Интернет, продължава да поддържа естетика, която малко се различава от онази през 1996 г. На сайта му intima.info много от проектите дори не са обозначени с година на продукция – малък жест, който прави всеки проект да съществува в свой собствен темпорален прозорец, убягващ на технологичния детерминизъм. В същото време, далеч от визуалните елементи на произведенията стратегията на художника е строго концептуална и минималистична. Видео работата Igor Štromajer – Artist Talk авторът представя така: „Нямам какво да кажа и го казвам. Нямам специално послание. Ще ми се да имах. Би било чудесно, ако имах такова“. Тавтология, която можем да сравним с класическия концептуален подход на Джоузеф Косут, но все пак тъй като тук си имаме работа с източно-европейски автор, (само)иронията е неизбежна. В друга версия Щромайер инсценира видео разговор със себе си (Igor Štromajer in conversation with Igor Štromajer). На сцената (на екрана), сред иконки на камерки и микрофони от ерата на протоинтернета, два аватара на автора си разменят криптирани съобщения под формата на безкрайни числови поредици. Отново тавтология, да, но отдавна не бях гледал по-успешна комедия. Друг проект, боравещ с перформативно декламиране на машинни езици и потенциална поетичност на жеста, се казва 3¦×Fń–Qé3 = Mià+ (не бих могъл да осветля произхода на математическия израз) с подзаглавие, което идва на помощ: алгоритмични, процедурно/компютърно генерирани мета-поп псевдо песни. Дългосвирещата плоча от албума съдържа осем парчета, в които под шлагерен съпровод гласове от репертоара на софтуера за превод от текст към слово припяват епични програмни сюжети. Ето и листа с парчетата (1 · xkXOoNxao9 · 3:59; 2 · xlesBwpUBcW · 3:22; 3 · IHY7yQMue · 3:44; 4 · eOLsuVzLzxl · 2:23; 5 · 9cty31Ei · 4:00; 6 · HhogmSIOIOZ · 2:39; 7 · EcOeTESOu · 3:26; 8 · 2gASoweX · 4:00).
Пътищата ни с Игор Щромайер се пресичаха на няколко пъти през годините, на фестивала Mediaterra в Атина през 2000 г. и при неговите две участия на фестивала „Компютърно пространство“ в София през 1998/1999 г. – време, в което той обикаляше фестивалите за нови медии, а аз бях доста обвързан с тази сцена покрай работата си с центъра за медийни изкуства „Интерспейс“. Почти нищо не си спомням от самите фестивали, но пазя топъл спомен от чувството за хумор на автора и разговорите с него, които вървят с лекота. В онези години Щромайер осъществяваше мащабно турне, изпълнявайки друг свой легендарен проект – „Опера интернетика“.
„Опера интернетика“ започва още през 1998 г. като поредица от нискотехнологични интернет проекти с Щромайер, изпяващ изходния HTML код на своите нет.арт произведения. По думите му това са „партизански оперни тактики и стратегии, съчетани с пеене на HTML изходен код, софтуер за преобразуване на говор, Java скриптове и аплети“. Жестът е прост и ясен, авторът съчетава две културни форми, принадлежащи на несъвместими светове – високо естетизираната (от днешна гледна точка бихме казали – дълбоко криптирана) форма на операта и невидимия език на HTML, стоящ в основата на архитектурата на интернет. Изпълнението е виртуозно.
С Игор Щромайер ни свърза и последователното появяване в серия от интервюта, чертаещи картографията на новите медии, които сънародничката ни (за съжаление вече не сред нас) Росица Даскалова правеше за списанието CIAC в Монреал. Много вода изтече от онези шеметни години от зората на интернета. Светът превъртя на няколко пъти оттогава. Затова и не се стърпях да попитам автора как се чувства днес, гледайки назад към онзи утопичен момент, белязал мрежата и изкуството в нея. Ето неговия отговор, почти нередактиран: „През 1995 г., когато започнах да работя онлайн, интернет беше свободно пространство, пълно с потенциал, беше най-отворената и демократична платформа, създавана някога. Поне така изглеждаше. Всички бяхме впечатлени от свободата, която интернет предлагаше, от възможностите за свободен обмен на информация, изкуство и мнения. Това бяха златните времена на пряката онлайн демокрация. Всичко беше възможно. Беше малко след падането на Берлинската стена, Изтокът празнуваше и оптимизмът беше навсякъде около нас. След това бавно, но сигурно, година след година, интернет се превърна в силно контролиран комерсиален crap, изключително ограничен в съдържанието, което беше позволено за публикуване, насочвайки се все повече и повече към това, което имаме сега. В този контекст някои от моите произведения в мрежата на изкуството станаха незаконни в определени обстоятелства. Свободата изчезна почти изцяло, дори в Тъмната мрежа (Dark Web). Прилагаха се строги търговски и морално консервативни правила. Цяла Европа, целият свят станаха много консервативни. Facebook, Instagram и други социални медии изискват пуристично, непроблемно, добре изглеждащо изкуство. Пост-интернет изкуството, интернетът на нещата и NFT са примери за такива консервативни форми. В този смисъл интернет вече е мъртъв. Не само интернет, какъвто го познаваме, а цялата идея за интернет като такъв“.
Всъщност работата с въртящия се куб изглежда продължава. Както авторът сподели, през юни в галерия в Любляна той излага куб с размер един кубичен метър, изпълнен от чист бетон. Горещо препоръчвам сайта на художника (https://intima.info/), който не само съдържа документация на неговите проекти, но и самият той е оформен като произведение на изкуството със свой собствен жаргон, графика и много хумор.
