Начало Сцена Интерпретации на забраненото желание
Сцена

Интерпретации на забраненото желание

Петя Александрова
23.02.2023
10501
„В самотата на памуковите полета“, фотография Марис Морканс

„В самотата на памуковите полета“ от Бернар-Мари Колтес, режисьор Тимофей Кулябин. Участват Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте. На 16, 17 и 18 февруари 2023 г. на сцената на Народния театър

Както се случва с многопластовите спектакли, всеки открива свои вълнения и асоциации, без това да засенчва преживяванията на останалите. В тази постановка моят ключ е в крайностите на антагонизма – яростен и непримирим, но също така „почтителен“ и поетичен сблъсък на всички нива. Антагонизъм, който убива нежно, там в мрака, „от другата страна на времето“.

На ниво текст. Бернар-Мари Колтес заявява, че пише пиеси, а не спектакли. Рядко се срещаме с толкова широко отворена ножица за противоположните възможности на стила. Неизменното – отблъскващите страсти и удоволствието от насилието – е поднесено ожесточено и коварно. Възвишеното – несбъднатото докосване, невъзможната взаимност и отчаяните копнежи – е изковано във високия езиков регистър. Повтаряемостта на цели изречения или отделни думи (като „желание“ в началото или „оръжие“ в края) не дублира смисли, а кръстосва значения, подкопава очевидности, разколебава метафори и подканя за вслушване в неопределеността. Нищо не е очевидно, всяка фраза е бунт, но и бездънна загадка.

Все пак жалко, че неизбежно при прехвърлянията (адаптация за конкретния спектакъл, игра на английски с български субтитри) се стопяват и парченца от изисканата елегантност на текста. И жалко, че въпреки многото медийни подгрявания за това гостуване публиката не се оказа достатъчно подготвена за Колтес и беше по-скоро озадачена от изказването на актьорите за „нещо по-простичко“ като намерение. Но се чуха препратки към Кафка и Бекет, асоциации с Мишел Турние и Жан Жьоне. Колтес и конкретно тази пиеса не са и много поставяни у нас след първата емблематична среща през 1992 г. в театър „София“ с режисьор Здравко Митков и актьорите Андрей Баташов и Ивайло Герасков. Но пък сме имали удоволствието да гледаме провокативно интерпретативните постановки на „Нощта преди горите“ на Владимир Петков, театър „София“, 2003, и „Битка на негъра и кучетата“ на Димитър Гочев (Фолксбюне, Берлин) на сцената на Народния театър, 2007.

На ниво дебат. Противопоставянето започва със самата ситуация – среща на Клиент и Дилър,  търсене и предлагане, като до края не става ясно нито какво се търси, нито какво се предлага. Оттук започват безкрайните полета на възможни прочити. Социален, който излага разбирането за човешките взаимоотношения като търговия и сделка в епохата на зрелия капитализъм. Философски варианти: определението на автора за „диалог в маниера на XVIII век“, на Патрис Павис за диалозите на Платон и Дидро или за правилата на трактатите по логика и право. Морален аспект: желанието на клиента, каквото и да е то, е перверзно и недопустимо от етичните норми, но да го признаеш, без да го назоваваш, е по-честно от фалшивото му отхвърляне. И множество расови, сексуални и други интерпретации, различни според контекста и постановката. Колтес си е представял чернокож изпълнител за Дилъра, за да изостри невъзможността за разбиране. Хомосексуалността на автора и смъртта му от СПИН често полагат в този пласт разбирането за „желание“ и „самота“. Аз бих подхвърлила още актуални възможности като педофилията (предвид развихрилите се по-късно процеси срещу служители на Църквата), страстта да убиваш (предвид военните конфликти днес), медийните манипулации (предвид срещата в постановката между игра на живо и образ на екран). Който и дебат да изберем, пряко заложен или косвено вдъхновен – кръстосването на шпагите позиции е смъртоносно.   

На ниво режисьорска концепция. Няма да преповтарям кой е Тимофей Кулябин и неговите  постижения, ще се фокусирам върху конкретните му решения за този спектакъл, правен за Театър „Дайлес“, Латвия, и тръгнал на европейска обиколка (досега в Атина и в София). Колко са героите? По текста – Клиент и Дилър. Кулябин обаче предлага друга версия. В началото виждаме на цял екран мъж в гръб, който се прибира вкъщи, съблича се и влиза в банята… Повече няма да се появи. Оттук нататък сме поканени да приемем срещата на Клиента и Дилъра като двубой в неговото съзнание, което облекчава зрителя постоянно да разменя ролите не на герои, а на проекции. Сполучливо хвърлена ръкавица към Колтес, който обича да се заиграва с диалога („В самотата на памуковите полета“) и монолога („Нощта преди горите“). И отворена възможност за режисьора пълноценно да реализира силната си страна в използването на екраните. А за Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте да заиграят танца на привличането и насилието без преход и преобличане.

На ниво сценична реализация. Антагонизмът се визуализира. Екраните горе и сцената долу. Джон Малкович (Клиентът) е хамелеон, Ингеборга Дапкунайте (Дилърът) – андрогин. И двамата са умни и хитри, не назовават и не се разкриват. Той е флегматичен, надменен, подозрителен и уязвим. Тя е студена, жестока, крехка и нападателна. Крупните планове на актьорите с изумителна мимика (знаем, че те са блестящи в киното) са едновременно непроницаеми и многозначителни. Положението на фигурите не спазва посоките на класическия монтаж: горе лице анфас, тяло долу в профил. Гърбовете участват активно, но не защитават никого и нищо. Движението на героите е постоянно разминаване и дебнене, докосването е причиняване на болка с ритуална нежност.

Екраните блестят в остро и дразнещо черно-бяло. Сцената е потънала в мрак, осветени са само някои правоъгълни врати – пресичащи се прави линии. Но пространствата и предметите в тях са коварни – гардеробът например в началната сцена е с дрехи, а после в него висят само кожени колани, но не предпазни, а от онези, които свързваме с жестокост и наказание. Те също ще се включат при разголването и нараняването. Ризите са изчистено бели или светло-сини, панталоните черни. Появява се бонбон, но и бръснач – сладост и опасност. Затварянето на вратите отеква като трясък на гилотина.

Режисьорът, актьорите, целият екип работят с ярки и калейдоскопни знаци, разпилени в тъмнината на Колтесовата неопределеност. Ние сме емоционално погълнати в антагонизма на красотата и болката, дори да не го приемаме – тази непосилна самота на забраненото желание.   

Петя Александрова
23.02.2023

Свързани статии