0
2193

Иранско кино за всеки вкус

„Пазачът на затвора“

Хубавото кино няма националност. За някои зрители това се превежда като потенциална липса на културна идентичност, а за други – като универсално звучене и трансграничност на естетиката на разказа. Хубавото кино не ти оставя време да мислиш за тези неща, докато се случва на екрана, но натрупва вторичен вкус на удовлетворение, на който можеш да се наслаждаваш дълго след края на филма.

В програмата на 13-ия Sofia MENAR Film Festival има много ирански заглавия, сред които изкушената публика със сигурност ще угоди на своите предпочитания, но моите лични фаворити са „Пазачът на затвора“ и „Джахан танцува със света“, защото „дразнят“ въображението с умението за водене на трилър разказ (първият) и с мултикултурното киноманско усещане за съпричастност към някои от познатите творчески стилове в различна обществена рамка (вторият).

Не е задължително да разбереш докрай един сюжет, за да го оцениш, но помага. Особено, когато си имаш работа с реалистична драма със социални или криминални аспекти. Този недостатък изтласка по-назад в класацията ми два други филма от Иран: „На 47“ и „Язовецът“. Споменавам ги тук, защото имат потенциал, но онова, с което ме подразниха, кара качествата на първите два да се откроят по-добре. Своеобразно изследване на семейни взаимодействия в градска среда, „На 47“, предлага интересна наративна конструкция с преливане между три сюжетни линии, но неяснотата относно съдбата на персонажите ескалира в едно финално раздразнение, което поради конкретиката на случките, не може да бъде подминато с „няма значение“, защото говорим за човешки съдби, а не за народопсихологически обобщения. „Язовецът“ пък поднася много любопитна криминална интрига, подплатена от двусмислието на някои семейни взаимоотношения, но също и доста детайли, които вероятно имат контекстуално значение за иранската публика – като натрапващите се новинарски емисии, но за човек извън тази битова конкретика напразно разконцентрират вниманието, в желанието му да открие „каква е връзката“. Същото се отнася и за цялата ситуация с лова на термити, а когато от интервю с режисьора Казем Молаие научиш за паралела между мотивите на хлапето Матиар и гореспоменатите вредители, както и че заглавието на филма се дължи на приликата в поведението между главната героиня и въпросното животинче, откриваш, че нищо не си разбрал от посланието.

„Пазачът на затвора“

От своя страна „Пазачът на затвора“ предлага не просто оригинална интрига, издържана до самия край, обогатена с жанрова принадлежност, психологическа плътност и ретро естетика, но също умело водене на съспенса, в контекста на очаквана сдържаност и неочаквана поетичност. В изцяло мъжката среда на един затвор в евакуация, изпъква женският образ на социалния работник г-ца Карими, едновременно опонент и партньор в правосъдната дилема на директора на затвора майор Джахед. По време на преместването на затворниците се оказва, че един от тях е изчезнал, и директорът организира издирване, привидно невъзмутим към разкритието, че осъденият на смърт беглец най-вероятно е невинен, но сериозно загрижен за репутацията си, тъй като току-що е получил заповед за повишение… Изпразненият ирански (или където и да било) затвор от 60-те години се превръща в самостоятелен персонаж, с пустите си коридори с отворени врати и с атмосферата на заплашително нямо отсъствие. Фабулата е структурирана с подчертана грижа към детайлите, но водещата нишка остава психологическата битка за надмощие с един невидим противник – едновременно жертва и заплаха. Триединството на време, място и действие покачва напрежението по различните психологически линии – от откриването на беглеца до кръстопътя, на който е изправен майор Джахед. Ритъмът следва безпогрешно разгръщането на сюжета; актьорското присъствие е на много високо ниво. И така „Пазачът на затвора“ се превръща в доста повече от майсторско жанрово развлечение.

„Джахан танцува със света“

На другия полюс в стилово отношение е „Джахан танцува със света“ – авторско кино, неочаквано смесване на етнокултурна среда с усещане за „комедия“ по Чехов и лудешка меланхолия а ла Кустурица (непредвидимо и най-вероятно въображаемо съчетание между персийски бит, руска безнадеждност и балкански фатализъм). Дебютната пълнометражна история на Соруш Сехат събира в провинциална къща група приятели по повод рождения ден на един от тях, наскоро научил, че страда от нелечима болест. Всеки от присъстващите си има проблеми за решаване и депресираният рожденик Джахан дори се чувства малко пренебрегнат, но възраждането на спомените и реалността на тяхното приятелство постепенно „отрезвява“ гости и домакини и им връща желанието за живот. Сюжетът с житейските си интриги и (не)очаквани обрати е важна част от общото усещане за разказ, но като че ли по-съществен тук е стилът на разказване, който се люшка между драма и комедия, между приказка и трагедия, оформяйки свой специфичен почерк, хем напомнящ на нещо видяно и почувствано, хем изненадващо оригинален. И случващото се на екрана – във взаимоотношенията между персонажите, както и във вътрешната трансформация на някои от тях, носи собствен ритъм на философско или съвсем делнично просветление, ту трагикомично, ту поетично. А  удивителното „сцепление“ между иранското битие (не натрапчиво, но все пак присъстващо) и едно припознато като европейско усещане за кино придава на „Джахан танцува със света“ допълнителен щрих любопитство и чисто киноманска „екзотика“.

„Джахан танцува със света“

Все още има време да си изберете собствени фаворити – Sofia MENAR Film Festival 2021 е онлайн и продължава до 7 февруари.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияПризив към господин Б.
Следваща статияСветът утре