Начало Идеи Ислямът е все още далече от Ренесанса ​
Идеи

Ислямът е все още далече от Ренесанса ​

2431
Протест в Иран, декември 2022 г.

Мюсюлманинът днес живее в скрит или явен конфликт с модерността и световните ценности, разбирайки добре, че самият живот изисква от него да се пригоди към някои техни параметри. Същевременно той е убеден, че интеграцията му в една друга култура би означавала компромис с неговата идентичност. С други думи, всякакъв компромис с тази друга цивилизация би го поставил в конфликт с неговата религия и традиционните му ценности, споделяни от семейството и общността му. Такъв компромис му се струва още по-невъзможен, поради убеждението, че западната цивилизация е не само традиционен враг, но е изградена върху аморални и упадъчни ценности.

Проучване на общественото мнение, проведено от американския Pew Institute, показва, че мнозинството мюсюлмани по света искат да прилагат законите на шериата в страните, в които живеят, като нивото на подкрепа е различно в различните региони. Проучването е направено между 2008 и 2012 г. и включва 38 000 души от 39 страни, то се фокусира около темата за „политическата религия и обществото“ в ислямския свят, наброяващ 1.6 милиарда души. Данните показват, че повечето мюсюлмани – особено в Азия, Африка и Близкия изток – искат да се прилага ислямският закон (шериат), като най-висок е техният брой в Афганистан и Пакистан – 99% и 84%, а най-нисък е в Азербайджан – 8%. 50% в Близкия изток и Северна Африка подкрепят ампутирането на ръка, когато някой краде, още по-висок е техният брой сред запитаните в Афганистан и Пакистан. Проучването обаче сочи, че в други части на света броят на мюсюлманите, които биха подкрепили подобни наказания, е доста по-малък.

Разбира се, не са малко и онези, които са превъзмогнали подобно раздвоение и отхвърлят посочения конфликт. Според тях той е присъщ само за малка група религиозни екстремисти и за онези членове на мюсюлманските общности, които съзнателно се самоопределят като последователи на исляма и спазват неговите строги предписания: задължителни дневни молитви, пост по време на Рамадан, зекят, т.е. пожертвувания в полза на нуждаещите се, хадж, както и придържане към основите на морала и религиозните възбрани.

Всъщност религиозната обвързаност в мюсюлманския и по-специално в арабския свят е явление с различни измерения в отделните страни и населени места. От проучването на Pew Institute става ясно, че равнището на религиозността варира в широки граници, като, разбира се, трябва да се вземат предвид следните фактори – възраст, ниво на образование, доходи, нива на икономическо неравенство и др. Знае се също така, че по време на кризи, природни бедствия или терористични атаки се засилва религиозността сред засегнатите. Това се дължи отчасти на факта, че религията предлага на хората механизми за справяне с предизвикателствата на живота.

Проучване на Arab Barometer разкрива степента на религиозност в Близкия изток и Северна Африка. Резултатите показват динамиката в нивата на религиозност в посочените райони през последните години, като през 2019 г. медийните платформи подчертават немалък спад. Някои мюсюлмани се придържат към религиозните ритуали и наложените от исляма табута. Други предпочитат да се консултират с посредник – обикновено духовник от съответната секта, доколкото  съществуват немалко различия между тях в тълкуването на разпоредбите на исляма. Що се отнася до фанатизираните мюсюлмани, те представляват малцинство и са обикновено избягвани от останалите вярващи, за които ислямът е преди всичко функция на традициите, наследени от средата, от която произхождат. Съответно те се интересуват от исляма като социален феномен, който влияе непосредствено върху тяхното всекидневие.

Нито екстремистите/фанатици, нито мюсюлманите „по принадлежност“ страдат от някакъв конфликт между вярата и битието си. Първите не изпитват вътрешно раздвоение, тъй като са отрекли категорично съвременните ценности и се придържат към стриктния прочит на вярата. Дори когато животът е труден, те са в мир със себе си, което компенсира всички лишения, произтичащи от загърбването на съвременността. От друга страна, мюсюлманите по принадлежност, а не по убеждение, не упражняват религиозния култ и могат спокойно да се интегрират в световната общност.

Горепосоченото раздвоение обаче е характерно за огромното мнозинство мюсюлмани, които декларират своята религиозна идентичност и се придържат към нея. Обикновено те прибягват до съдействието на религиозен посредник: имам, богослов, религиозен предводител/шейх. С негова помощ придобиват съзнанието, че са част от дългата ислямска история и трябва да се впишат в нейното настояще и бъдеще, като спазват религиозните предписания. Чрез образователни програми и различни събития те са наставлявани да подкрепят събратята си по религия в ислямския свят и извън него, както и интересите на исляма като цяло.

Предизвикателствата на настъпващата модерност създават три основни течения в отношението на мюсюлманите (в частност на арабите) към съвременния свят: тенденция за връщане към корените и отхвърляне на модерността (характерна за всички ислямски течения – „Мюсюлмански братя“, Ансар ал-Сунна…); приемане на модерността и заимстване от западната мисъл (Таха Хюсеин, Салама Муса и др.); и умерената тенденция, която балансира между първите две (Хайрудин ал-Туниси и др.).

Интересно е обаче, че теченията, които отхвърлят модерността, приемат спокойно нейните технологични изделия и продукти и не изпитват смущение да ги ползват, макар преди години да съществуваха немалко колебания и в това отношение.

Резултатите от посоченото по-горе проучване показват, че в периода 2018–2022 г. в редица страни се е увеличил броят на хората, които четат или слушат религиозни текстове всеки ден. Значителен ръст на пълнолетните граждани, които четат или слушат Корана всекидневно, се наблюдава в Мароко (+19 процентни пункта), Тунис (+13 пункта), Палестина (+11 пункта), Ливан (+7 пункта), Судан (+5 пункта) и Алжир (+4 пункта).

Четенето на религиозни текстове се е увеличило значително сред младежите в Тунис (22 процентни пункта), Мароко (18 пункта), Алжир (13 пункта), Судан (6 пункта), Йордания (5 пункта) и Ливан (4 пункта). Това означава, че сред гражданите в региона – особено сред младите хора – се е увеличил броят на онези, които имат интерес към религията и религиозните практики.

Милиони мюсюлмани по света са под постоянното въздействие на проповедници и религиозни коментатори, излъчвани в онлайн пространството проповеди и сайтове на улеми, т.е. богослови, които се изявяват в ислямските социални медии. Тези големи общности са благодатна и благодарна публика, доколкото не са в състояние сами да схванат религиозната доктрина, нито да отстояват аргументирано различните ислямски постулати и разпоредби, както и всекидневната им проекция в живота на хората. Те не могат да изразяват дори мнения и повечето от тях прилагат автоматично религиозните изисквания даже когато са наясно, че постулатите биха поставили психологическа бариера между тях и немюсюлманите, че биха създали напрежения. Има и мюсюлмани обаче, които предпочитат да игнорират разпоредбите на исляма, макар че по този начин влизат във вътрешна колизия, която може да бъде провокирана най-вече при досег с ревностните религиозни практики от страна на единоверците им.

Светът днес е отворен към всички и тази нагласа влиза в остър конфликт с вярванията на затворените религиозни общности. Съвременният свят се характеризира с комуникативност, а традиционните ислямски общества функционират на базата на религиозните догми, обричащи ги на изолация. Всъщност повечето религиозни наративи в исляма (в рамките на най-големите му течения – сунитско и шиитско) са възникнали като отражение на реалните конфликти на самия ислямски свят с неговите външни врагове. Следвайки ги неотклонно, днешният мюсюлманин може да бъде заразен с фанатизъм, пренасяйки в днешната действителност драматизма на отминали епохи. Обратно, онези мюсюлмани, които възприемат обкръжаващия свят по-обективно и не са индоктринирани, избират обичайно средния път, лъжейки себе си или другите.

Във всеки случай изучаването на ислямското религиозно наследство с неговата сложна догматика и исторически катаклизми едва ли би могло да даде ключа към правилния прочит на съвремието. При това става дума за богословската литература, създавана в течение на векове, а не за основополагащите ранни религиозни трактати.

Интересни са също резултатите от проучването на Дейвид Полок, изследовател от Вашингтонския институт, в което авторът се фокусира върху политическата активност в страните от Близкия изток. Проучването показва какви са основните тенденции и нагласи на общественото мнение в мюсюлманските страни по отношение на исляма и нарастващите джихадистки течения. То е проведено в арабски и африкански страни, в които живеят мюсюлмани, и показва, че ИДИЛ, Ал Кайда и други джихадистки организации се радват всъщност на ниска обществена подкрепа. В арабските страни нивото на тази подкрепа не надвишава скромните 2–5% (Египет, Йордания, Ливан, Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства и Палестина). По същия начин Хизбула регистрира забележително бърз спад на популярността си, достигайки 10–15% подкрепа основно сред шиитската общност в Ливан. Дори Хамас губи подкрепа в някои арабски страни, особено в Египет, но и в региона на Персийския залив. Огромното мнозинство в големите арабски общества – около 95%, гледа отрицателно на ИДИЛ. Това са фактически потвърдени данни от проучвания, организирани и проведени от автора през септември 2014 г., юни 2015 г. и септември 2015 г.

Всичко това не означава, че посочените по-горе общности, които са предимно сунитски, отхвърлят всички джихадистки организации. Движението „Мюсюлмански братя“ например все още получава положителни оценки от около една трета от аудиторията в изследваните държави, дори в онези, в които е забранено. Тези противоречиви възгледи засилват достоверността на резултатите и потвърждават слабата подкрепа на арабското общество за организации като ИДИЛ. Но нейното почти всеобщо отхвърляне не означава, че мнозинството араби са готови да приемат една религиозна „реформа“ в исляма. На въпроса приемате ли по-умерен, толерантен и модерен ислям едва една пета от анкетираните в Египет, Саудитска Арабия, Йордания и Кувейт отговарят положително. Въпреки различните тенденции, противоречия и колебания ИДИЛ отблъсква дори консервативното мюсюлманско мнозинство в посочените четири страни.

Скорошно проучване на общественото мнение в Турция показа, че подкрепата за ИДИЛ там е 8%. Проучвания на френски и британски мюсюлмани дават много по-високи стойности – около 25%, но тяхната надеждност е съмнителна, доколкото е почти невъзможно да се получат точни данни за мюсюлманското население в Западна Европа. Анкета на Pew Research Center, проведена в Пакистан през пролетта на 2015 г., разкрива, че 62% от хората там нямат нито положително, нито отрицателно отношение към ИДИЛ. Вероятно тези данни отразяват комбинацията между истинско невежество и нежеланието да се отговаря на подобни запитвания, както често се случва при пакистански проучвания на общественото мнение.

Що се отнася до Африка, данните от надеждно проучване на Pew Center от миналата година показват, че подкрепата за ИДИЛ или за групи, свързани с Ал Кайда, е по-висока сред мюсюлманите там, близо 20% – в Нигерия, Сенегал и Буркина Фасо. Според същото проучване най-малко 20% от мюсюлманите в Нигерия симпатизират на Боко Харам. Разбира се, подобна аномалия е изключително тревожна.

Светът се промени по удивителен начин през последните два века, главоломни промени настъпиха както в материалния, така и в духовно-интелектуалния живот – институции, политически системи, закони, начин на живот. Ислямският свят е също част от нашата съвременност, колкото и да я отрича в името на това да запази своята уединена идентичност. Той няма друга опция освен промяната – дали по своя воля, или по необходимост. Все още обаче религиозното наследство на мюсюлманите е непроменлива константа. В това отношение те не са се поучили от успешната модернизация на християнството по пътя на мъчителни, но необходими реформи от Просвещението до наши дни.

Темата за реформата в исляма е все още табу. Това обрича мюсюлманите на модели на взаимодействие с останалите религии и вътре в ислямския свят, които имат хилядолетна давност. Наложеното мълчание по този въпрос само отлага проблемите в името на криворазбраната „дипломатичност“ и спазване на неписаното правило да не бъдат разгневени непреклонните радетели на ортодоксалната доктрина.

Въпреки това добрата новина е, че повечето мюсюлмани отхвърлят най-насилствените, екстремистки джихадистки идеологии. От друга страна, не толкова добрата новина е, че повечето от тях отхвърлят заедно с това усилията за преосмисляне на исляма по нов, умерен, толерантен и съвременен начин. Разбира се, изследването на общественото мнение далеч не е безупречен индикатор, независимо дали става дума за правителствени политики или за индивидуално поведение. Въпреки това те предоставят информация за потенциалните заплахи, свързани с джихадистката идеология, и наличните възможности за противодействие.

Мохамед Халаф е журналист, хоноруван преподавател във Философския факултет и във Факултета по журналистика на СУ Св. Климент Охридски”, автор на книгата „Фауда. Колапсът на Близкия изток“ (2019).

Мохамед Халаф е журналист, хоноруван преподавател във Философския факултет и във Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на книгата „Фауда. Колапсът на Близкия изток“ (2019).

Свързани статии

Още от автора

No posts to display