Начало Филми Премиери Истината зависи от гледната точка
Премиери

Истината зависи от гледната точка

1564
„Анатомия на едно падане“

„Анатомия на едно падане“ може и да не притежава кинематографичния размах, достоен за Златна палма, но явно след експериментите със зрителското ниво на търпимост – от социалния популизъм на Рубен Йостлунд до мизантропията на „Титан“ (2021), всичко изглежда фестивално допустимо. В това число и твърдението, че основната награда на фестивала в Кан отново отива при жена режисьор, защото… е жена. Но филмът на Жюстин Трие не е просто феминистка апология, както не е и само психологическа драма, нито пък се задоволява с условностите и очакванията от един съдебен процес…

Отвъд пледоарията за равенството между половете „Анатомия на едно падане“ е много интересно наблюдение за взаимовръзката между чувствата и социалната реализация на участниците в двойката. В същото време „анатомията“ е следствие от „падането“, но и негова предпоставка. А най-удовлетворяващо ще се почувствате, ако възприемете първата като похват, а второто – като произшествие в сърцевината на обобщаваща картина. Това не е задължително, разбира се, може просто да наблюдавате разследването на една подозрителна смърт…

Писателите Сандра и Самюел от година живеят в изолирана планинска хижа близо до Гренобъл, заедно с 11-годишния си син Даниел, който е с увредено зрение вследствие на инцидент. Един ден, връщайки се от разходка с кучето, детето се спъва в тялото на баща си, паднал отвисоко в подножието на къщата. Събудена от следобедния си сън, отвътре излиза нищо неподозиращата майка… Започва разследване и скоро Сандра е основната заподозряна, въпреки съмненията – самоубийство, злополука или убийство?

Съдебният процес се превръща в подходящ подход за задълбаване в анатомията на една връзка, подложена на дисекция от различните експерти, „изравящи“ доказателства за разпадането на любовната история между двама творци, чието емоционално „съучастничество“ е изместено от съперничество. Като не позволява на емоцията да надделее над разума, интелигентният сценарий се спира на мултиплицираната размяна на ролите в двойката – в професионален, семеен и социален аспект, предадена през възприятието на малкия Даниел, който присъства в съдебната зала и се чуди дали трябва да повярва, или не на твърденията на майка си.

„Анатомия на едно падане“

Лишеното от външни емоции поведение на Сандра, двусмислените отговори и неразгадаемите ѝ погледи работят срещу нея. Не скърби достатъчно, моралът ѝ е твърде свободен, накратко – тя е идеалният виновник. Сандра не се извинява, че е заимствала в романа си идея, от която съпругът ѝ не е успял да се възползва. Тя не се оправдава, че е изневерила, или че не се е нагърбила да обучава сина им вкъщи, оставяйки на Самюел да го прави… В брилянтно сдържаното изпълнение на немската актриса Сандра Хюлер сложният образ на една писателка, майка, а отскоро и вдовица бавно се изгражда пред погледа на зрителя, подобно на мистериозен пъзел – колкото повече го виждаме, толкова по-неуловим става.

Пречупена през вътрешното усещане на момчето с увредено зрение, изправено пред загубата на баща си и съмненията относно доверието в майка си, анатомията неусетно ни пренася от разследването и съдебните трикове на целеустремения прокурор към естеството на връзката между германката Сандра и французина Самюел, в която неразбирането отдавна е надхвърлило езиковото ниво. Процесът на „падането“, започнал с инцидента, повредил зрението на Даниел, е достигнал развръзката си с тялото пред къщата. Но филмът на Жюстин Трие намеква и за още едно сгромолясване – това на силната независима жена, която едновременно осъзнава и е на път да изгуби ценността на своята майчинска отговорност.

От подсъдимата скамейка Сандра ни поднася безкомпромисен размисъл за това какво представляват животът, чувството на неудовлетвореност, гневът, думите, които надхвърлят намеренията или звучат ужасно жестоко по време на дело за убийство. Навигирайки умело между студенината и уязвимостта, обвиняемата съпруга не се вписва в нито едно клише или очаквана формула на поведение. Със стоическо търпение тя използва умерена реторика, която не предизвиква нито отхвърлянето ѝ като егоистично чудовище, каквото не е, нито емпатия като към смазана от правосъдната система жена. Сандра олицетворява човешката природа, необуздана в недостатъците и противоречията си, но рационална в потенциалната възможност да бъде наранена.

„Анатомия на едно падане“

„Анатомия на едно падане“ е размисъл върху относителността на концепцията за истината и сблъсъка ѝ с реалността. Режисьорката не манипулира чувствата на зрителя и никога не свежда героите си до статута на пионки в служба на наратива. Тя ги оставя свободно да преживеят себе си, разказвайки субективната интерпретация на истината, в която са повече или по-малко убедени. Защото за разлика от обичайните съдебни филми сюжетът на Жюстин Трие остава докрай на ръба между съспенса и психологическата драма и се интересува в по-голяма степен от вътрешната еволюция на персонажите, отколкото от официалната присъда.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Свързани статии