Начало Филми Личности Истински благородник в политиката и не само там…
Личности

Истински благородник в политиката и не само там…

1741

Документалният филм на СТФ „Екран“ „Един благородник в политиката“ на Весела Смилец – автор, и Татяна Пандурска –режисьор, е за политика Стефан Савов. Създателите на филма проследяват с впечатляващи архивни кадри историята на неговия род и неговия нелек житейски път

Потомък на предприемчиви хора, Стефан Савов става жертва на репресиите след налагането на комунистическия режим. Изключен от университета с етикета „вражески елемент“, изселен, след време затворник в концлагера „Белене“, строителен работник. Всички това го формира като демократ и антикомунист. Авторите на филма и интервюираните негови близки разказват картинно за неговите политически убеждения. Да, председателят на Демократическата партия не крие своите категорични несъгласия с комунистическата доктрина. Но по-важно е, че той е против комунизма, а не против конкретни хора – комунисти. (В частност категорично е против диктатурата на пролетариата, от чиято практика като че никой в хода на прехода не се разграничи.) И аз в това откривам важен християнски императив – „заклеймявайте греха, а не грешниците“.

Неговите заместници в Демократическата партия – Димитър Стефанов и Златка Русева, Моньо Христов от БЗНС „Народен съюз“, проф. Екатерина Михайлова и Лъчезар Тошев от СДС, проф. Янаки Стоилов от БСП и историкът на българското Възраждане Красимир Григоров, през спомените си изграждат негов ярък портрет. Те подчертават две важни неща. Стефан Савов е горещ защитник на тезата за парламентарното управление на страната. Той навсякъде подчертава, че формите на авторитарно (преди 9 септември 1944 г.) и тоталитарно (след 9 септември същата година) управление е било фатално за държавата ни.

Неговият съветник по външнополитическите въпроси Димитър Стефанов започва разказа си за Стефан Савов от началото на промените, когато малцина са знаели как се прави политика. И нищо чудно добавя той – повечето от тях са били държани далеч от политиката, а и от държавната администрация. Напълно неподготвени, те е трябвало да извършат безпрецедентна промяна в политиката, икономиката и всички останали държавни отрасли, за които са имали известни теоретични познания, но никакъв практически опит. В тази разнородна политическа среда Димитър Стефанов акцентира на личното му познанството с водещи европейски политици и перфектното ползване на четири чужди езика. Речта му при приемането на България в Съвета на Европа на изискан френски прави много добро впечатление за нивото на българските политици. А истината е, че такива хора бяха единици…

Лъчезар Тошев го представя като политик, познат от семейната среда с много видни европейски политици в миналото. Като човек, излъчващ достолепие и благородство на всички международни форуми, на които е представлявал България.

Моньо Сандев го обрисува с две думи – благородство и финес. Изследователят на българското Възраждане Красимир Григоров изтъква, че Стефан Савов винаги е знаел какво, как и пред кого да говори, дарба, която или имаш, или нямаш.

Златка Русева също описва неговото умение непринудено и сърдечно да разговаря с хора на всякакво ниво. Нещо, казва тя, което мнозина днешни политици не умеят, и се държат надменно и самоуверено. Много често без никакво покритие.

Проф. Янаки Стоилов, виден представител на БСП, си спомня, че той по категоричен начин е защитавал проевропейските си възгледи, но не е таил мъст. И добавя нещо важно – той е от малцината наистина безкористни политици. Лъчезар Тошев разказва как след командировка в чужбина е връщал до стотинка в касата на НС не само своите представителни пари, но и дневните си. Нещо, което никой не е правил преди него, не прави и сега.

Димитър Стефанов разказва за неговото изострено чувство за справедливост със случая как е защитил жена от висшия ешелон на БКП с думите, че знае какво е да те тормозят заради миналото на родителите ти и докато може, той няма да допусне това. Друг пример е, че когато си подава оставката като председател на Народното събрание, той говори не за огорчението от политическата коварна атака на ДПС срещу него. Стефан Савов разказва за човещината на обикновените хора с турско самосъзнание в село Босна (където са били изселени с майка му). Те нощем тайно са оставяли храна на перваза на прозореца им и така са ги спасили от гладна смърт. Това е неговият спомен за турците в България, а не политическите интриги на ДПС.

Освен строг, ясен и напълно откровен политик, какъвто го помни, проф. Екатерина Михайлова разказва за Савов като бохем, приятен събеседник с чувство за хумор и енциклопедични познания – любител на приятни компании, добро вино и вкусна храна.

Директорът на ДА „Архиви“ доц. Михаил Груев помни как са обсъждали със Стефан Савов много важни подробности от текущата политика всяка събота и неделя в едно квартално кафене. За него тези разговори остават в паметта му като изключително интересни и полезни политически анализи.

Искам да добавя, че деветдесетте години на миналия век бяха време на яростно противопоставяне и злостни личностни нападки. Самият Савов е казвал на Златка Русева и проф. Екатерина Михайлова, че в българската политика човек трябва да бъде готов да чуе много лоши неща за себе си и дори да бъде убит. Много силно впечатление за лично достойнство и чест прави неговият отказ да помогне на сина си в усилията му да получи канадско поданство с думите: Ти направи своя избор. Аз съм председател на българското Народно събрание и съм дотук. Не мога да ти помогна.

Въпреки отсъствието на личен архив (Савов видимо не е бил суетен), Весела Смилец и Татяна Пандурска успяват да изградят портрета му на политик, който би могъл да бъде модел за мнозина. Всички интервюирани с възхищение, но и с известна тъга разказват за неговите човешки качества, добро възпитание и изискани обноски, които рядко се срещат сред днешните политици. Авторите подкрепят техните думи с откъси от речи и изказвания на Стефан Савов. Архивните кадри са дело на много издирвания, на сериозни усилия и много ясна визия кой е Стефан Савов и какъв филм биха искали да направят. Те цитират и досиета на репресивните органи, които са го следили през целия му живот. Донесение на ДС гласи, че Стефан Савов и зет му Тодор Нейков знаят много езици, много работят, превеждат до късно нощем и затова имат пари. Вероятно в техните очи знаенето на чужди езици е вредно и опасно. Бдителна съседка (др. Колева) е доносничила, че Стефан Савов притежава Фолксваген и че е бил посещаван от жена на средна възраст с кола Волво. Звучи комично, но когато си обект на наблюдение от ДС, нещата никак не са забавни. Стефан Савов е знаел това, но и като арматурист (до 1962 г.) се е чувствал вътрешно свободен. Заслуга на авторите на филма е, че показват личност, която има не само стремеж към външна, но и към вътрешна свобода. Това е изключително важно за всички нас и до днес…

Послеслов. В България няма аристократи и благородници. Няма и рицари през Средновековието с техните понятия за чест и достойнство, които генетично се предават през поколенията. Както е в Полша, Чехия и Унгария. Но по пътя на доброто домашно възпитание, на образованието, личната чест и достойнство всеки може да изгради в себе си духовен аристократизъм. Стефан Савов е пример за това.

Този документален филм с годините ще се превърне в ценен източник на познание за политическия живот в България и портрет на един от неговите най-ярки представители от първата половина на прехода.

Иво Драганов е професор по кинознание, киноизкуство и телевизия в НБУ. Автор е на над 500 статии, посветени на киното и телевизията, и на две монографии – „Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст“ и „Четвъртата възможност – университетска телевизия“. Автор на множество сценарии за документални филми и телевизионни предавания. Бил е програмен директор на Канал 1 на БНТ (1993–1995), член и секретар на Националния съвет за радио и телевизия (1998–2001), изпълнителен директор на Телевизия „Европа“ (2002), главен мениджър на телевизия ББТ (2008–2009), носител на годишната награда на Българската филмова академия за филмова критика (2011).

Свързани статии