0
5478

Истинско нещо

Eлиът Уайнбъргър

Публикуваме есето „Знак с ръка“ от сборника на американския автор, издаден от „Колибри“, в превод на Стоян Гяуров

Есеистичният сборник „Истинско нещо“ съдържа трийсет и четири есета, като понятието „есе“ описва само приблизително произведенията на Уайнбъргър. Тук са събрани впечатления и „новини“ от вековечната история на природата, човека и културата: за вятъра и водовъртежите, за хората на име Чан, за Мохамед, мушитрънчето, тигъра на Уилям Блейк, за потомците на Ной в днешен Ирак и Иран, за книги и звезди, богове и войни. Четени като цяло, тези текстове с голяма поетична красота описват една световна панорама, в която думата „глобализация“ придобива друг, по-непознат, но същевременно по-топъл и човешки смисъл. 

Елиът Уайнбъргър (р.1949 г.) е съвременен американски писател, есеист и преводач, чиито книги са преведени на повече от трийсет езика. Стилът на Уайнбъргър се характеризира с жанрова неопределеност – от поезия до политически коментар, и с безграничен тематичен обхват в глобалното стълпотворение от култури.

„Знак с ръка“, Елиът Уайнбъргър , издателство „Колибри“, 2021 г., превод Стоян Гяуров, корица Иво Рафаилов

 Знак с ръка

I
Около 1000 г. в английските бенедиктински манастири е било забранено да се говори, тъй че на послушниците давали Monasteriales Indicia, англосаксонски наръчник за знаците с ръка: Ако искаш хляб, допри палците и показалците си.
Ако искаш сирене, събери ръцете си, сякаш изстискваш сирене.
Ако искаш зеленчуци, постави пръст на лявата си ръка.
Ако искаш праз, забий пръст в разтворената си ръка и поднеси дланта към носа си, сякаш миришеш нещо.
Ако искаш боб, постави показалец на първата фаланга на палеца си.
Ако искаш грах, постави палец на кутрето си.
Ако искаш ябълка, притисни свития десен палец към дланта си, обхвани го с пръсти и вдигни юмрук.
Ако искаш круша, направи същото, но разтвори пръстите си.
Ако искаш слива, направи същото, но с лявата ръка и погали юмрука с показалеца си. Ако искаш череши, постави левия палец на фалангата на лявото си кутре и го щипни с дясната си ръка.
Ако искаш яйца, драсни с пръст по левия си палец.
Ако искаш сол, разтърси ръката си, със свити три пръста, сякаш солиш нещо.
Ако искаш черен пипер, чукни с единия си показалец по другия.
Ако искаш мед, постави пръст на езика си.
Ако искаш риба, раздвижи ръката си така, както се движи опашката на рибата, когато плува.
Ако искаш змиорка, раздвижи дясната си ръка и сетне я постави върху протегнатата си лява ръка над китката, движейки я така, сякаш я режеш.
Ако ти трябва Библия, опиши кръг с ръка, вдигни палеца и постави разтворената длан върху бузата си.
Ако ти трябва псалтир, прокарай десния показалец по лявата си ръка, сякаш обръщаш голямо внимание на нещо.
Ако ти трябва мартирология, сложи показалец на гърлото си.
Ако ти трябва пръчка, раздвижи юмрук, сякаш биеш някого.
Ако ти трябва бич, раздвижи юмрук по същия начин и вдигни два пръста.
Ако ти трябва свещ, духни на показалеца си.

II
В турската книга „Историята на четиресетте везири“ се разказва и за един християнски монах, който се опи тал да отърве данъка за себе си и за своите верски братя, като поставил на султана една загадка. Той разтваря пет те пръста на ръката си, обръща дланта нагоре и сетне свива пръстите си. „Знаете ли какво означава това?“ Придворните учени мълчат: „Какво може да е това? За подобно нещо не се споменава нищо в Коментарите“.
Минава един скитащ дервиш и помолва да му позволят да разреши загадката. Монахът разтваря петте пръста на ръката си и вдига дланта нагоре. Дервишът свива пръстите си в юмрук и го показва на монаха. Монахът свива петте си пръста. Дервишът разтваря юмрук и изпъва пръстите си нагоре. Монахът казва: „Това е отговорът“, и дава парите на султана.
Учуден от видяното, султанът отвежда дервиша наст ранa в очакване на обяснението. „Когато монахът разтвори пръсти и вдигна ръката си, това означаваше: „Ей такава плесница ще получиш“. Аз му показах юмрука си, което означаваше: „Аз пък ще те ударя в гърлото“.
Тогава той сви пръстите си, което означаваше: „Ще те блъсна в стомаха и ще те сграбча за гърлото“. Аз от своя страна изпънах пръстите си нагоре, което означаваше: „Ако ме сграбчиш за гърлото, аз също ще те сграбча за гърлото“. Тогава султанът отвежда настрана монаха, който обяснява: „Когато вдигнах петте си пръста, това означаваше: „Вие не се ли молите пет пъти на ден?“. Дервишът вдигна юмрук, за да потвърди, че това е така. Сетне аз свих пръстите си, за да поставя един въпрос от нашите книги: „Защо дъждът пада от небето?“. Той вдигна пръстите си нагоре, с което искаше да каже: „Дъждът пада от небето, за да може тревата да покара от земята“. Това е отговорът, който нашите верски братя знаят, тъй че аз платих моя данък“.
Монахът се върнал в своя край, а султанът, без да каже нищо, дал на дервиша част от парите.
Ръката е мандала. Разтвори я: пръстите са външният кръг, петте елемента и техните женски проявления. Зат вори я: ноктите са средният кръг, петте Буди, техните цветове и техните свещени срички. Разтвори я отново: върху дланта се намира един червен лотос с пет листенца, които изобразяват богините.
Дясната ръка е светът на Будите, Диамантеният свят. Лявата ръка е светът на чувстващите същества, Светът на матрицата. Лявата е луната, дясната слънцето; лявата е съзерцание, дясната наблюдение. Лявата е блаженство, дясната мъдрост; лявата е паметта за обич; дясната е паметта за състрадание. Лявата е отвът ре; дясната е отвън. Петте пръста са земя, вода, огън, въздух и празнота. Те са форма, усещане, възприятие, функциониране на ума и различителна способност. Те са вяра, енергия, памет, медитация и мъдрост; петте Буди и петте Бодхисатви. Те са око, ухо, нос, език и тяло. Десетте пръста са знание, власт, обет, средство, мъдрост, благотворителност, принципи, търпение, усилия и съзерцание. Десетте пръста са десетте Същностни свята. Вляво – световете на ада, животни, гладни духове, зли духове и хора. Вдясно – световете на богове, вярващи, Буда отшелници, Бодхисатви и Буди.
Направи юмрук, като притиснеш палеца към показалеца си: това е един неразтворен лотос. Притисни дланите на ръцете си: пространството между тях е луната. Има прегръдка на честното сърце, на празното сърце, на ясното изложение, на убежището, на водозадържането, на разтварящ се лотос.
Злият Девадата дал алкохол на един слон, напил го и той предизвикал паника сред хората. Буда вдигнал дясната си ръка, разтворена, със събрани пръсти: слонът спрял като закован и паднал на колене.
В свой предишен живот Буда срещнал една жена, за която решил, че иска да се ожени, ала не знаел дали тя е свободна и образована. Тогава той вдигнал свития си юмрук, а тя в отговор му показала празната си ръка. Двамата се оженили.
Буда казал: „Има богиня на име Мариши, която притежава особени сили. Тя непрестанно минава пред боговете на слънцето и луната, но въпреки това те не могат да я видят. Хората не могат да я видят или познаят; те не могат да я наранят или измамят; те не могат да ѝ отнемат онова, което притежава; те не могат да я заклеймят или накажат“. С трите крайни пръста на лявата си ръка направете юмрук, а палецът нека допре нокътя на показалеца, образувайки пръстен. Поставете юмрука пред гърдите си; медитирайте върху това как влизате в тази дупка и се събирате цял в нея. После поставете разтворената длан на дясната си ръка над юмрука и започнете да я въртите в посока, обратна на часовниковата стрелка. Това е мудрата на скъпоценния съсъд на Мариши, мудрата на криещите се форми, и ако при това напявате верните мантри, ще станете невидим.
Рюкай, свещеник от сектата хасо в храма Гангоджи, умрял, докато правел мудрата на Татагата Амида с дясната си ръка. След изгарянето на тялото единственото, което останало, било ръката му.