1
2115

Истории на ръба

„Летни деца“, Ния Цанева, издателство „Жанет 45“, 2015

nia

Ния Цанева няма двадесет години, но спокойно можем да забравим този факт, когато четем първата й книга. Сборникът „Летни деца“ е удивително цялостен и включва шест разказа – иронични, странни, на ръба между реалното и фантастичното. А героите в тях умеят да преминават границите с лекота и си позволяват от време на време да надникват през ръба.

„Летни деца“ биха могли да са истории, пълни с възторзи или с отчаяние, а вместо това са абсурдни и неочаквани. Героите на Ния Цанева умеят да виждат невидимото, могат да четат знаците и да отварят вратите навътре. Неслучайно споменавам вратите. Вратите тук са много – редица еднакви бели врати, зад които не се знае какви светове се крият, но и такива, които водят към предишни решения и към светове с все още ненаправени избори.

1Сигурно звучи объркващо. Сигурно затова героите тук често губят ориентация, объркват посоката, губят се, не разбират къде се намират и не знаят накъде да поемат. Световете, които Ния Цанева създава, не са като света, който познаваме – тук действат други закони – сред плаващите пясъци на пустинята се появяват къщи като миражи, в метрото се очертават неясните контури на врата, която води неизвестно къде, а Ники от разказа „Посвещава се на Джак“ изглежда обречена завинаги да тича по една безкрайна писта за джогинг, където не съществува нито време, нито пространство, нито познато, нито чуждо.

Може би сега трябва да се направи уговорката, че тези разкази не са фантастични. Но те създават фантастични светове, с други правила. А героите са обикновени хора, които отчаяно са е вкопчили в нормалността си и непрекъснато задават въпрос – защо, как така и няма ли друг начин.

Между другото – винаги има друг начин, винаги има още един път, винаги има още една възможност. Разказите в „Летни деца“ са обединени около голямата тема за избора и за решенията, които хората непрекъснато правят. Александра от едноименния разказ открива силата да променя света чрез енергията на думите, които изписва върху листа. Даниел от „Къщата на плаващите пясъци“ има силата да отваря и затваря вратите, които го водят от един живот към друг. Всеки от героите е изправен пред избор – дали ще види вратата, дали ще я отвори, дали ще продължи, или ще се върне назад към нормалния живот.

Темата за лудостта и нормалността са другите важни нишки, които могат да с проследят в този сборник. С тази разлика, че тук лудостта и нормалността често сменят местната си – тези светове са несигурни, с размити граници и героите могат да разчитат единствено на интуицията си, за да взимат правилните решения. Отговорите са вътре в тях и никой друг не може да им подскаже дали трябва да направят крачката напред, дали да се задържат на ръба, или да надникнат в бездната.

И накрая – тези разкази не са мрачни, въпреки че звучат така на моменти. Ния Цанева все пак е оставила вратата леко открехната – толкова, колкото да се процеди ивица светлина. Пък и да се знае, че винаги има още възможности.

На главната страница: Лий Краснър, Порцелан, масло

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияБежанците и голямата миграция на XXI век
Следваща статияЧовекът и Хималаите