Във връзка с опитите за „окончателно решаване“ на еврейския въпрос в България преди 80 години от няколко дни ми обръщат внимание: „Напоследък в България и извън страната се появяват различни интерпретации, които не отчитат в достатъчна степен богатата информация по тази тема в многобройните и разнообразни исторически източници, както и ролята на водещия външен фактор в този период. В тази връзка е необходимо да се изгради становище, което да следва утвърдените в историческата наука изследователски методи, основаващи се на работата с автентичните исторически източници”.
А вчера, на 9 март, дойде от „най-високо място“: „Един малък народ, заедно със своето правителство, църква и интелигенция, успя да спаси еврейските си сънародници в един от най-мрачните периоди от човешката история“.
Днес, на 10 март 2023 г., прегледах отново „исторически източници“ от 9 и от 11 март 1943 г. Първите два, съставени на немски от най-активни участници в депортацията на евреи от Беломорието. Вторият – на френски, от възможно най-неутрален швейцарски наблюдател[1].
И така, на 9 март неизвестен началник на полицията докладва на секретаря на германската легация фон Хан относно „изселване на български евреи от новоосвободените български райони“. Невежа ли е този полицейски служител? Или е фалшификатор на историята? Защото с помощта на „утвърдените в историческата наука изследователски методи“ ни учат, че нито въпросните евреи са български, нито са български тези райони. Те просто са „новоосвободени“ и се радват на свободата си. Българските власти администрират, да не би някой да посегне на тази свобода.
А какво прави народът, се вижда в доклад от германското консулство в Кавала до германската легация в София, също от 9 март. Благодарение на „утвърдените в историческата наука изследователски методи“ знаем, че след „подписването на официални капитулации на Югославия и Гърция… Германия става техен върховен военновременен суверен“. Явно за по-голямо удобство върховният военновременен суверен е създал в тези свои територии консулство, което за още по-голямо удобство комуникира през легация в една друга, приятелска и предимно неутрална страна, за да стигне тази информация в цитаделата на Райха. „Райх“ на немски значи и богат, а когато си богат, можеш да си позволиш разкоша да комуникираш през посредници. Оборотът на новините придава нови смисли на сухата реч на доклада: „Изселването на тези евреи се извършва без особени затруднения и инциденти… интересно беше съчувствието на гръцкото население, което, например в Кавала и Драма, даваше подаръци и изразяваше своите овации… в тази неприятна сцена в Драма са взели участие и някои комунистически настроени българи…. В общи линии българите почти без изключение приветстваха изселването на евреите, които почти без изключение имат гръцко поданство. Тази констатация се отнася по-специално за ръководните български функционери. Няма капка съмнение, че тукашните евреи се отзоваха изцяло на долната политическа пропаганда, която противоречи на германските и българските интереси“.
Кратко и ясно. На германските и българските интереси, обединяващи българи и ръководните им функционери, противоречат гърци и български комунисти, чиято долна пропаганда подвежда евреите и те не могат да се ориентират в международното положение, особено след „рухването на стожера на Версайската мирна система – Франция“.
В началото на март 1943 г. пощите и службите в България са задръстени от поздравителни адреси във връзка с двегодишнината от присъединяването към Тристранния пакт. Въпреки това на 11 март 1943 г. управляващият швейцарската легация в София успява да стигне до правителството и да се застъпи, за да се „отложи“ депортирането на евреите от „възвърнатите области Тракия и Македония“, събрани накуп чрез „хайка-набег“, и вместо това поне децата да бъдат изпратени в Палестина. Тогавашният министър-председател на България подхваща реч за „човечността“: „Как можете да говорите за човечност, когато градовете, които нямат никакво военно предназначение, нямат казарми, нито фабрики от интерес за военната индустрия, са бомбардирани? Мерките, които българското правителство се видя принудено да вземе и които досега то нямаше намерение да декретира, ни бяха продиктувани от обстоятелствата. Повече не може да се говори за човечност в момент, когато самолетите на нашите неприятели убиват безразборно жени и деца и сеят по този начин, наслуки, смърт и разрушение. Принуждават ни да водим тотална война: ние трябва да победим или да умрем. Германия и самата България имат нужда от работна ръка. Ние я вземаме там, където я намираме. С поведението си евреите са срещу интересите на държавата. Те дори биха съставлявали голяма опасност, ако България стане театър на военни действия. Никой не знае какво ни готви бъдещето… Ние трябва да вземем предпазни мерки. По тази причина съжалявам, че не мога да изпълня Вашата молба… Досега правителството все още не е взело решение относно живущите в стара България евреи, но аз не мога да Ви уверя, че такова решение няма никога да бъде взето. Ние ще посочваме евреите, които ще оставим да заминат за Палестина; онези, които ще запазим тук, и онези, които ще изпратим в Генералното губернаторство… Отношението, което ние отреждаме на българските евреи, е по-човечно от това да се избива от небесната вис едно население, което мирно се отдава на своите невоенни занятия“. Интересно, какво ли е предчувствал в калкулацията си при съпоставките на нечовечност професорът – бомбардировките над София или тези над Хирошима и Нагасаки?
Г-н Филов добавя, че други страни като Хърватско, Словашко, Румъния и т.н. са предприели същите мерки. Единствени Италия и Унгария „останали“ да намерят друго решение на еврейския въпрос. Впрочем споменаването на Румъния предизвиква спор, но министър-председателят на България, нали е историк и владее утвърдените изследователски методи, контрира, че бил получил в края на миналата година диаметрално противоположни сведения и че в Румъния почти вече нямало евреи.
Да имаш учен за премиер е мечта, доближаваща се до идеала на Платон. Не виждам защо трябва да се съмнявам в думите му, изказани на 11 март 1943 г. и записани с швейцарска акуратност.
Други нека вярват на по-съвременните историци, на тези, които предпочитат да направят преценка през призмата на справедливостта, вместо на човечността. В подкрепа на която са оставили забележителна теза: „Наред с това обаче противоречията между държавите, участващи във войната, създават някои предпоставки за отхвърляне на несправедливите клаузи на Ньойския мирен договор. И в този момент българската държава продължава да следва утвърдената още в междувоенния период политика на мирна ревизия, т.е. че промяната на договора може и трябва да се осъществи само със средствата на дипломацията. В тази връзка вече има постигнати успехи – в началото на 30-те години на практика са прекратени плащанията по репарациите, а от 1938 г. отпадат и военните ограничения, отнасящи се до България.“
Несправедливият Ньойски договор или несправедлива смърт от небесата – все достатъчни основания за сбогуване с човечността.
Проф. дфн Стилиян Йотов е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ в катедра История на философията. Автор е на книгите: Въведение във философия на правото (1994), Справедливост и респект (2001), Етика и мултикултурализъм. Градивни елементи и скици (2003), Равенство и егалитаризъм, Опит за осмисляне на социалната държава (2004), Хабермас и претенциите на автономията (2006). Превежда от немски Хабермас, Адорно, Хоркхаймер.
[1] И трите цитирани документа са достъпни в сборника Витка Тошкова, Мария Колева, Давид Коен, Иванка Гезенко, Албена Танева, Борислав Дичев, Иван Хаджийски (съст.) Обречени и спасени. България в антисемитската програма на Третия райх, Синева, София 2007, № 84, 85, 87. Пълният текст на третия документ е достъпен в: Barbara Hutzelmann, Mariana Hausleitner, Souzana Hazan and Ingo Loose (Hrgsg.), Die Verfolgung und Ermordung der europäischen Juden durch das nationalsozialistische Deutschland 1933–1945, Bd. 13. Slowakei, Rumaenien, Bulgarien, DeGuyter, Olenbourg, 2018, DOK. 313.
