Историята като метафизика

Да започнем от края. Изводът от последната ви книга е доста изненадващ. Според вас метафизиката е най-важното условие за оцеляването на човечеството… 

Да, така е. Учудващото за мен е, че до ден днешен никой не я е разглеждал от тази гледна точка. С какво право заявяваме, че човечеството на всяка цена трябва да продължи да съществува? Това е един в крайна сметка обикновен въпрос, бих казал дори изключително прост в някакъв смисъл. И въпреки това никой не си е направил труда да го постави сериозно през последните години. Единствено Шопенхауер през 1819 г. се е занимал с него, но оттогава този въпрос така и не получил отговор. Вярно е, че междувременно се случиха няколко геноцида, две световни войни и други световни кризи, които ни разсеяха и отклониха от този проблем…

Въпреки това винаги е имало философи, които са се питали: „Какъв е смисълът на живота?”. Сещаме се за Камю, който превърна въпроса за самоубийството във фундаментален, или за Чоран, който размишляваше върху „неудобството да си роден”. Вие сякаш отказвате да вземете под внимание техните размишления… 

Тук не става дума за отказ или за приемане. Въпросът, който те са си задавали, е различен от този, който аз се опитвам да поставя. В действителност, ако се запитаме като Камю: „животът струва ли си да бъде живян?”, ще бъде излишно да изпадаме в ненужни теоретични размишления. Ние сме живи, следователно вече сме в самия живот. Вместо да се хвърлим през борда, ще продължим да живеем. Проблемът става друг, когато се запитаме дали е правилно и редно да продължим живота си като вид. За да може това да се случи, има само един начин: да имаме деца.

Това наложително ли е? Морален дълг на човечеството ли е?

Не, и точно тук се състои парадоксът: въпросът за ценността, която придаваме на живота, по някакъв начин предхожда морала. Този въпрос е по-радикален, по-фундаментален. Да вземем отново примера с кораба. Когато живеем заедно в едно затворено пространство, е абсолютно наложително да изградим правила за съвместно съжителство. Ето това в  най-общи линии представлява моралът: да се организира животът сред членовете на екипажа. Но това по никакъв начин не дава отговор на въпроса: в името на какво този екипаж иска да продължи съществуването си?

Задължително ли трябва да има отговор? 

Мисля, че нямаме друг избор, още повече сега, когато съвременните схващания са, че човек сам управлява съдбата си. Вече можем да решаваме самостоятелно. И се получава така, че ако нямаме отговор на този въпрос, съществуването на човешкия род губи своето разумно обяснение. Нека шеговито да отбележа, че от чисто икономическа гледна точка самоубийството е много по-изгодно от всичко останало. Вместо да се мъчим да се преобразим и усъвършенстваме, било то с бодибилдинг или чрез духовни методи, благодарение на самоубийството можем много бързо да постигнем радикална и необратима промяна! В същия ред на мисли, някои радикални еколози проповядват премахването на човешкия род в името на висша цел. Според тях над човечеството властва някакъв вид свещена земя, Гая, заради която един заграбващ и алчен вид като нашия би трябвало да залезе. 

Не бихме ли могли съвсем наивно да кажем, че просто искаме да удължим удоволствието от живота и да го покажем и на нашите деца? 

Въпросът е дали наистина животът би могъл да се окачестви като удоволствие. Да кажем, че имате дете. То може и да види Гранд Каньон, да слуша Бах, да чете Пруст или Омир. Но нищо не може да гарантира, че няма да го сполетят нещастия. При всички положения всичко ще приключи лошо, защото все някой ден то ще умре, което не е особено приятно. Не ми се струва справедливо насила да караме да идват на този свят хора, които по дефиниция не са го искали.

В такъв случай какво е нужно на човечеството, за да може да оцелее по друг начин, освен по силата на случайността, на навика или на нехайството? 

Метафизика! Ето, стигнахме и до нея! Според принципите на класическата западна метафизика, за да решим да създадем живот, преди това трябва да сме убедени, че битието е равносилно на доброто. Без това фундаментално уравнение животът не може да бъде осмислен. За да дадем живот, трябва предварително да сме сигурни, че той е достатъчно добър, че да бъде наложен на хора, които няма как да знаем дали са искали да се родят.Разбира се, не сме длъжни на всяка цена да имаме деца. Но в момента, в който това се случи, наш дълг е да се постараем да направим живота им възможно най-приятен и лесен.

Много сте радикален в това отношение… 

Самата тема ме задължава да бъда радикален, тоест да се опитам да стигна до същината й, а тя се състои именно в това дали битието е равносилно на доброто. Още веднъж повтарям, не говоря за оценка на индивидуалния човешки опит, а за сериозно разсъждение върху живота, който можем да дадем или да откажем да дадем и който ще се отнася за други, не за нас. За да може всеки един от нас да си отговори на този въпрос, не е нужно да се обляга на някакво строго дефинирано теологично обяснение, достатъчно е да чувства в себе си „божественото”. Няма значение дали го търсим сред природата, в стоическия начин на живот или в изучаването на религиите. Науката със сигурност не може да ни помогне в това начинание. Ако на небето няма никой, какво точно би означавало да кажеш, че обичаш живота? Не че обичаш самото живеене, а че истински обичаш собствения си живот. За мен това изказване би било лишено от смисъл.

Следователно за вас хуманизъм, лишен от метафизичност, е невъзможно явление? 

За мен това е куха и безсъдържателна формула…Хуманизъм без дори малка частица трансцендентност в себе си, ми се струва несериозен.

Превод от френски: Мина Петрова

Реми Браг (род.1947 г.) е френски философ и историк. Сред по-известните негови трудове са Европа, римският път, Мъдростта на света. История на човешкия опит с Вселената, За Бога на християните и още един или два други, Кой е Богът на християните?. През 2011 г. издава книгата Котви в небето, в която показва до каква степен ролята на метафизиката е ключова за нашия живот . 

Оше по темата:
Реми Браг, Наследници без завещание
Марк Феро, Политиците не се вслушват в историците
Карло Гинзбург, Аномалиите са по-съдържателни от нормалните случаи
Едуард Лютвак, Византия щеше лесно да се справи с талибаните и Иран
Мишел Сер, Добре дошъл на новия човек
Марсел Гоше, След третата индустриална революция всичко трябва да се гради наново
Ален Корбен, Удивителният знак е признак за лоша история
Михаил Груев, Опитите за нормализация на комунизма ще бъдат улеснени от глобалната криза
Умберто Еко, Живеем под господството на лъжата