Издателство Addix пусна на български биографична книга за неразрушимата група от Ел Ей. Предлагаме ви началото на „Историята на Red Hot Chilli Peppers”.
Дни преди софийския концерт на Red Hot Chilli Peppers (1 септември) издателство Addix пусна на български биографична книга за неразрушимата група от Ел Ей – от първите ѝ дни, изпълнени с много фънк, до последвалия успех като една от най-продаваните банди на Америка. Авторът, Джеф Аптър, е журналист от Сидни, редактор в австралийското издание на списание Rolling Stone. Предлагаме началото на „Историята на Red Hot Chilli Peppers”.
The Mild Ones,
Уест Палм Бийч, Флорида, юни 2003 г.
Това не е истина! Тук би трябвало да е задкулисното пространство на най-лудото, диво рокендрол шоу. Концерт на Red Hot Chilli Peppers и не по-малко – тържество на група лудетини, които се кефят да свирят голи. Това е същата група – вече без един починал член, която показва среден пръст на най-великите рокидоли…Това е бандата, чийто вокалист Антъни Кийдис не само написва песен със заглавие „Sir Psycho Sexy”, но и живее по този начин доста години. Кийдис е известен още с името Antwan the Swan (Антоан Суон(1). Името на Кийдис се свързва и с актрисите Дженифър Анистън, Айони Скай, супермодела Хайди Клум, поп звездите Мадона и Спорти Спайс, както и много други. Той си живее толкова охолно, че дори на вечния тийнейджър Мик Джагър ще му е трудно да го настигне. Това е бандата, чийто барабанист – Чад Смит – една „люта чушка“, която хич не си пада по изрядностите – няма проблеми с размножаването (баща е на три деца), но горкичкият не може да се задържи при нито една от трите майки. Това е бандата, чийто темпераментен, беззъб, добросърдечен басист Майкъл Балзари (известен още като Флий), все още не се е научил да държи панталоните си вдигнати, когато излиза на сцена и започва да свири. Това е групата, която през 20-те си години живот изгуби един от основателите си – Хилел Словак, и като по чудо спаси друг – Джон Фрушанте – от същия нелеп край. Банда, чиито бивши членове могат да сформират почти цял футболен отбор. Банда, претърпяла не едно комерсиално и критическо прераждане, а цели две, нещо, почти невъзможно в този непрекъснато променящ се музикален свят.
Ето ги преди самото шоу, тук зад кулисите, по време на поредното разбиващо турне с нов албум, сред аромат на тамян и тофу за вечеря. Осмата им тава, By The Way, вече надхвърли внушителната цифра от осем милиона продадени копия и набира скорост навсякъде по света, възхвалена заради богатата си музикална палитра от критиците, чиито сравнения варират от The Beatles до фронтмена на The Beach Boys – Брайън Уилсън. Списание Rolling Stone я определя като „съвършения баланс между уличната мръсотия и висшето изкуство”. Този албум е изключително силен наследник на продадения в над дванайсет милиона копия „Californication” от 1999 г., който спасява бандата от необратимо залитане в сянката на рокендрола. Има много причини за купон – къде са лудите, загорели, готови на всичко фенки? Къде е дрогата? Къде е пиячката? Къде са джуджетата? Какво, по дяволите, става?
Представете си следната картинка: Флий седи заедно с мениджъра на турнето Луи Матю и Гейдж Фрийман. Играят на богъл 2 – любимия спорт на мързеливия средностатистически американец, на фона на нежна класическа музика. Флий поглежда нагоре, искрящият му син поглед разкрива желязна решителност. Той подчертава, че: “това е много сериозен турнир по богъл” и че той ще го спечели, като се надява 14-годишната му дъщеря Клара – чието име е татуирано на лявата му ръка до това на Джими Хендрикс – да тръгне по стъпките му. Само трябва да се откопчи малко от момичешката си групичка и готово.
Най-доброто определение за Флий през 2003 г. е набожен. Думите “Бог” и “благодарност” присъстват във всяко негово изречение. Казва тиха молитва преди всяко хранене. И въпреки, че не се отъждествява с никоя религия, Флий вярва, че: “Бог е най-важната част от всеки от нас.”
Кийдис е наблизо, прегърнал силно баща си, Джон, по-известен като Блеки Дамът – бивш холивудски хипстър и самопровъзгласил се “редактор и върховен глава” на фенклуба на бандата – Rockinfreakapotamus, наименование, заимствано от псевдонима на Кийдис за хитовия албум на бандата от 1989 г. – Mother’s Milk.
Отношенията между баща и син Кийдис са достойни за сапунен сериал. Имало е продължителни периоди на раздяла, сдобряване, взаимни обвинения, последвани от възхвали, докато не се стига и до един период, в който тийнейджърът Кийдис живее под един покрив с баща си в Холивуд и двамата купонясват заедно като щури ергени. Бащата Кийдис запознава сина си с наркотиците, с холивудските мечтатели, леките жени и рок звездите, с които се среща в известното заведение на Родни Брингенхаймър – English Disco – най-якия бар в Ел Ей по онова време…
Днес двамата Кийдис приличат на приятели, които играят заедно. Кийдис младши се извинява и моли медицинската сестра на бандата да му бие озонова инжекция – най-близкото до наркотиците средство – по време на концерта на групата през 2003 г. Кийдис се настанява удобно на стола, докато сестрата се подготвя, а фотографът Антон Корбийн подготвя фотоапарата за снимка, която впоследствие излиза в списание Rolling Stone. В материала към снимката Кийдис разкрива как парчето „Can’t Stop” от албума By The Way възпява задоволството му от озоновата терапия. Вокалистът обяснява: “Това е газ, който сестрата вкарва във вените ни. Прочиства тялото от вируси и бактерии. Ново, революционно лекарство.”
Докато Кийдис се отдава на озонното опиянение, Чад Смит – висок и здрав като камък – се грижи за шестгодишния си син Джъстин. Смит също е роден в Мичиган и вече петнайсет години е в бандата. И въпреки добрите приходи на групата – които са от голяма полза предвид високите му разходи за месечна издръжка – той все още изглежда като обикновен работник с бейзболна шапка върху прошарената коса. И докато останалите момчета предпочитат огромна кана с чай от лайка, преди да излязат на сцената, Смит залага на бутилка Хайнекен, та дори на шест. Смит е много горд със сина си, който също се увлича по барабаните. Чад разказва с усмивка: “Той обича да идва на концертите ни, защото харесвал приятелите ми от бандата. Много е сладък.”
Тук е и китаристът на групата Джон Фрушанте, с почти Христòв образ заради буйната грива и брадата. Фрушанте е майстор на шестте струни и е най-космополитно настроеният член на групата, която не отрича стопроцентовите си калифорнийски корени. Фрушанте, разбира се, не би трябвало да е тук. Не защото не принадлежи към бандата – онези, които познават групата и нейната история, смятат, че завидният талант на Фрушанте всъщност е творческата сила на Chili Peppers. Той сътворява вълшебство в By The Way не само с китарата си, но и като смекчава фънк-рок звученето на бандата с божествени хармонии и мелодики. Всъщност днес Фрушанте не би трябвало да е сред живите. Той оцелява след същата тежка хероинова зависимост, която довършва Хилел Словак – първия китарист на групата, признат колкото самия Кийдис. Зависимостта на Фрушанте се задълбочава дотолкова, че веднъж яко надрусан подпалва собствения си дом в Холивуд Хилс. През 1992 г. дори се отказва от достойното си място в бандата, не за друго, а понеже е изтощен и силно отвратен от звездоманията. Самият той обяснява: “Когато се погледна как съм изглеждал преди, ми иде да удуша човека на снимката.” После Фрушанте си отива вкъщи и потъва в бездната, докато близкият му приятел Флий – колкото ментор, толкова и събрат – не го посещава в болницата и не го убеждава да се върне в бандата. След това Флий говори и с Кийдис, който също се бори с дрогата, като убеждава и него, че Фрушанте е небходим за оцеляването на групата. След няколко просвирвания якият и загорял фронтмен на бандата се съгласява. Това се случва преди албума „Californication” от 1999 г. и последвалото възраждане на Chili Peppers.
Има доста легенди за пребиваването на Фрушанте в ада. Днес той носи предимно блузи с дълъг ръкав, за да прикрива грозните белези от кожните присадки, прикриващи синините и абцесите, породени от дългогодишните гадни методи на боцкане. А протезите – струват му 150 000 долара, – които заместват черните прогнили зъби, погубени от хероина и немарливостта, не изглеждат съвсем добре. И макар че не е толкова здрав и загорял като колегите си от бандата, които обожават да са навън, слабият и жилест Фрушанте все още изглежда в най-добрата си форма. Дели една маса с баща си, баба си и дядо си и се радва на трудно извоюваното щастие.
“Дядо ми не ме е чувал да свиря на китара, откакто пеехме италиански песни, когато бях на дванайсет. Много се радвам, че баба и дядо решиха да дойдат на концерта.” – казва Фрушанте с леко увиснала челюст – още едно свидетелство за периода на трудности.
Скоро Фрушанте ще се оттегли зад кулисите, за да изсвири няколко любими парчета, след което ще се превие в необичайна форма и ще остане така 45 минути. “Това е поза от Тай-чи, показа ми я моят лекар. Започваш да се потиш и трябва да се концентрираш върху дишането.” – обяснява той.
Съвсем преди началото Фрушанте и Флий ще направят няколко упражнения от Ащанга йога в стаичката за медитация зад кулисите (задължителна при всеки концерт на Peppers). Това е техен личен избор. Постелките им за йога са винаги там, в случай на евентуална вселенска необходимост.
Мигове от софийския концерт на бандата от Ел Ей
Когато сценичният мениджър ги извика, за да започне концертът, четиримата дългогодишни приятели и братя по призвание се скупчват зад кулисите. Ритуал, който изпълняват от първите години на бандата: събират се в кръг, хващат се и разлюляват ръце, като се надъхват един друг да дадат най-доброто от себе си и да направят най-страхотното шоу.
Връзката им е истинска. Като тийнейджъри всички, с изключение на Смит, са жертви на трудностите и несигурността, причинени от разводите на родителите им, на разбитите семейства и номадския начин на живот. Флий е роден в Мелбърн, Австралия, но на шестгодишна възраст се озовава в Лос Анджелис през Ню Йорк; Кийдис пък се придвижва от Средния Запад към Калифорния; Фрушанте е роден в Ню Йорк, но се премества в Калифорния, като снове непрекъснато между разведените си родители; Смит пък се скита между Мичиган и Лос Анджелис и забива барабаните на немалко състезания “Мокра фланелка”. Въпреки опитите на някои от момчетата да се задомят, все още никой от бандата не е семеен.
Red Hot Chili Peppers започва като група приятели, впоследствие разделени от наркотиците, егоизма и в крайна сметка намерили спасение в музиката. Единствената истинска и постоянна връзка между тях си остава бандата.
Когато прожекторите угасват, калифорникаторите се включват, дивите звуци на By The Way изпълват залата и предизвиква екзалтирани конвулсии сред куфеещите в юнашки мошпит финове пред сцената. Поредната сладка победа на тази изключително успешна и влиятелна група, достатъчна да компенсира двадесетгодишния вихър от любов, наркотици, секс, смърт, рокендрол и отчаяние, а и много повече от това.
Превод от английски: Елена Щерева
1 Букв. Лебеда. – Бел.прев.