1
922

История отвъд доброто и злото

„Алекс”, Пиер Льометр, превод от френски Зорница Китинска, издателство „Колибри”, поредица „Съвременни трилъри”, 2014

Cover-Alex„Алекс” на французина Пиер Льометр е трилър, написан по всички правила на жанра. С тънки психологически анализи на героите и достатъчно насилие, за да прехвърли границите на въображението. Имаме отвличане на млада жена, няколко жестоки убийства в покрайнините на Париж и полицейско разследване, което буксува, докато се опитва да изясни защо се случва всичко това. В „Алекс” всички задължителни елементи на трилъра са налице – невинни жертви, непредсказуем престъпник, както и с полицейски инспектори, които преживяват свои лични кризи, докато градят хипотези, които се срутват като кули от карти. От всичко това сигурно може да се получи прилична жанрова литература, но може и да стане нещо повече. „Алекс” е нещо повече.

Заради изчистения език и добре разказаната история, която често прехвърля ограниченията на жанра. Това може да се обясни и с факта, че Пиер Льометр си знае работата – той е един от популярните френски писатели, автор на трилъри, преведени на повече от 30 езика. Миналата година Пиер Льометр спечели най-престижната френска награда за литература Гонкур за романа „Довиждане там горе”. Освен това той е автор и на филмови сценарии, а това личи при писането му – „Алекс” е изключително кинематографичен роман, разделен на сцени, където няма място за подробности и излишни описания. В същото време, макар и пестелив, Льометр работи добре с детайлите – създава запомнящи се картини и живи герои.

Ето го Камий – полицейският комисар с ръст на тринайсетгодишно дете и артистична чувствителност. Висок едва метър четирийсет и пет, син на известна художничка, той все още се бори със своите демони и се включва в оперативната работа с нежелание, защото преди няколко години бременната му съпруга е отвлечена и убита, а той не успява да я спаси. Освен това е нереализиран художник, който докато провежда разпитите на заподозрените, рисува портрети. С няколко думи  – това е странната птица комисар Верховен. (Може би затова не е някаква изненада, че историята на този Камий не може да се приключи толкова лесно, а романът „Алекс” е част от трилогията „Верховен”.)

Ето я и Алекс – неуловима, неподлежаща на описание, сменяваща имена и самоличности до последния момент, когато все още не можем да бъдем сигурни дали е престъпник или жертва, дали не е и двете.

Героите на Пиер Льометр са сложни, той се опитва да създаде пълнокръвни образи и в интервютата си заявява: „Историята, това са преди всичко нейните персонажи.”

Всъщност това е различното при Льометр – неговите герои не са просто добри или лоши, те са едновременно и жертви, притиснати от обстоятелствата, и престъпници, принудени да вземат нещата в своите ръце. В „Алекс” няма зло или добро – във всеки един момент, всеки човек прави избор и действа според обстоятелствата. Героите са в някакво непрекъснато илюзорно търсене на равновесие, а грешните им решения водят към следващото престъпление. Дали е така в живота? Льометр казва, че се опитва да пише правдоподобно. Ако четем предимно криминалните хроники на страниците на вестниците – може би ще се съгласим.

И още нещо – няма съмнение, че „Алекс” е жанровата литература, където залогът не е особено висок. Но при всички случаи „Алекс” е от онези книги, които се дочитат до края. И това все пак е нещо.

 

 

 

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияГрадът и речниците
Следваща статияПроблем с менталните вибрации