Всеки кинофестивал си има своите специфични характеристики, но онзи, който се провежда онлайн, предлага предимството сам да избереш времето и мястото на прожекцията. За първа година от него могат да се възползват почитателите на София Филм Фест, в „неприсъствената“ част на фестивала, която продължава до 19 юли с много заглавия, очакващи своите зрители на сайта. Сред предложенията са два италиански филма, които се откроиха на кинофорумите в Кан и Венеция през 2019 г.: новото биографично проучване на ветерана Марко Белокио „Предателят“ и вторият пълнометражен филм на Пиетро Марчело – „Мартин Идън“.
Известен с политически ангажираните си, нерядко криминални сюжети, заети с различни видове психични отклонения, през ХХI век Белокио често насочва вниманието си към противоречиви обществени личности, замесени в различни публични скандали („Добър ден, нощ“ (2003) е за отвличането на Алдо Моро, а „Да победиш“ (2009) – за тайната любов на Мусолини. „Предателят“ (отличен с шест награди Давид на Донатело) отново ни връща в „игралното поле“ на сицилианската мафия в началото на 80-те години, когато Палермо е разпределителен център на търговията с хероин, а мирът между отделните фамилии е взривоопасно крехък. На този фон се запознаваме с „редовия войник“ от Коза Ностра Томазо Бушета, станал известен като един от първите pentito (или „разкаял се“), които сътрудничат на властта – източник на информация за дейността на престъпната организация, благодарение на когото легендарният съдия Джовани Фалконе успява да предизвика организирането на т. нар. мега процес в Палермо през 1986 г., след който 366 мафиоти получават различни ефективни присъди.
Филмът на Марко Белокио съчетава документално проучване в контекста с драматизация на събитията около главния персонаж и проследява двайсет години от живота на Бушета, чийто филмов образ се стреми да обхване различните аспекти от личността на човека и престъпника – от гордостта до умората и разкаянието. Най-интересни са преките словесни сблъсъци между Томазо и други членове на Коза Ностра, свидетелските показания по време на процеса, както и взаимоотношенията на Бушета със съдия Фалконе. Въпреки времетраенето си от два часа и половина „Предателят“ доста удачно балансира реалните факти и филмовата фикция, а спойката в тази конструкция се осигурява от достолепното присъствие на доста популярния и в чужбина италиански актьор Пиерфранческо Фавино, излъчващ едновременно самоувереност и уязвимост.
Темата за мафията често навестява италианското кино, но дори когато касае познати факти и реални имена, винаги може да се превърне в обект на увлекателен разказ в зависимост от дозирането на съставките, акцентите и различната гледна точка, с което ветеранът Марко Белокио обичайно се справя умело. Защото независимо от събитията и контекста, в центъра на неговите сюжети си остава отделното човешко съзнание със своите чудатости и възможности за избор.
Решен в естетика, доста различна от съчетаването на документалност и фикция, „Мартин Идън“ на Пиетро Марчело е екранизация по романа на Джек Лондон, която пренася действието в Италия, променя имената на всички герои с изключение на главния и съсредоточава действието в едно многозначително безвремие, което придава интересна перспектива на историята на писателя социалист за един писател индивидуалист. Фабулата разказва как необразования моряк Мартин среща красивата и ерудирана Елена Орсини (в италианския вариант) и животът му се преобръща в два аспекта: решава да пробие като писател и запленен от тази леко резервирана млада жена от заможно семейство, се опитва да стане достоен за любовта ѝ. За съжаление славата и признанието му закъсняват – по това време Елена вече го е отхвърлила като годеник и успелият писател се изпълва с цинично озлобление и безразличие към заобикалящия го свят…
Известен с привързаността си към социалистическата идея, Джек Лондон създава Мартин Идън като свой политически антипод, прегърнал идеите на ницшеанския индивидуализъм, като същевременно му придава собствените си неудовлетворение на духа и стремеж към художествено признание. Във версията на Пиетро Марчело конфликтът социализъм – индивидуализъм стига дотам, че набеден за социалист от вестникарска статия, Мартин е принуден да защитава убежденията си пред хора, които отхвърлят социализма, но не разбират, че той също не е привърженик на тази политическа идея. Коментарите му предизвикват словесен сблъсък, граничещ със скандал, който в крайна сметка го разделя с Елена. А разочарованието на младия мъж от творческото и социалното отхвърляне изостря огорчението и конфликта му с буржоазното общество, в което се опитва да се впише.
Различията между романа и киноадаптацията варират от промяната на „Оуклънд, в началото на ХХ век“ в „Южна Италия, по някое време през ХХ век“ до двусмисления финал, в който Мартин се отдалечава с плуване в морето, което не изглежда непременно като самоубийство (особено за зрителите, които не са чели книгата). Времевата неопределеност във филма (за която свидетелстват различни детайли от бита и всекидневието) не изглежда случайна и предизвиква усещане за анахронизъм и любопитни асоциации, особено в съчетание с някои чисто визуални елементи като срещите на Мартин с бедността (от които се раждат бъдещите му герои), придобили колорита на живописни произведения, както и „оживелите“ персонажите от разказите му, които навяват асоциации за нямото кино. Необичайната за реалистичен филм стилистика, както и превъплъщението на Лука Мартинели (награда за мъжка роля от фестивала във Венеция) придават на „Мартин Идън“ така необходимата доза оригиналност в прочита, от която се нуждае всяка уважаваща себе си екранизация.
