0
1853

Италиански кинопредложения от София Филм Фест on line

„Предателят“, реж. Марко Белокио

Всеки кинофестивал си има своите специфични характеристики, но онзи, който се провежда онлайн, предлага предимството сам да избереш времето и мястото на прожекцията. За първа година от него могат да се възползват почитателите на София Филм Фест, в „неприсъствената“ част на фестивала, която продължава до 19 юли с много заглавия, очакващи своите зрители на сайта. Сред предложенията са два италиански филма, които се откроиха на кинофорумите в Кан и Венеция през 2019 г.: новото биографично проучване на ветерана Марко Белокио „Предателят“ и вторият пълнометражен филм на Пиетро Марчело – „Мартин Идън“.

Известен с политически ангажираните си, нерядко криминални сюжети, заети с различни видове психични отклонения, през ХХI век Белокио често насочва вниманието си към противоречиви обществени личности, замесени в различни публични скандали („Добър ден, нощ“ (2003) е за отвличането на Алдо Моро, а „Да победиш“ (2009) – за тайната любов на Мусолини. „Предателят“ (отличен с шест награди Давид на Донатело) отново ни връща в „игралното поле“ на сицилианската мафия в началото на 80-те години, когато Палермо е разпределителен център на търговията с хероин, а мирът между отделните фамилии е взривоопасно крехък. На този фон се запознаваме с „редовия войник“ от Коза Ностра Томазо Бушета, станал известен като един от първите pentito (или „разкаял се“), които сътрудничат на властта – източник на информация за дейността на престъпната организация, благодарение на когото легендарният съдия Джовани Фалконе успява да предизвика организирането на т. нар. мега процес в Палермо през 1986 г., след който 366 мафиоти получават различни ефективни присъди.

„Предателят“, реж. Марко Белокио

Филмът на Марко Белокио съчетава документално проучване в контекста с драматизация на събитията около главния персонаж и проследява двайсет години от живота на Бушета, чийто филмов образ се стреми да обхване различните аспекти от личността на човека и престъпника – от гордостта до умората и разкаянието. Най-интересни са преките словесни сблъсъци между Томазо и други членове на Коза Ностра, свидетелските показания по време на процеса, както и взаимоотношенията на Бушета със съдия Фалконе. Въпреки времетраенето си от два часа и половина „Предателят“ доста удачно балансира реалните факти и филмовата фикция, а спойката в тази конструкция се осигурява от достолепното присъствие на доста популярния и в чужбина италиански актьор Пиерфранческо Фавино,  излъчващ едновременно самоувереност и уязвимост.

Темата за мафията често навестява италианското кино, но дори когато касае познати факти и реални имена, винаги може да се превърне в обект на увлекателен разказ в зависимост от дозирането на съставките, акцентите и различната гледна точка, с което ветеранът Марко Белокио обичайно се справя умело. Защото независимо от събитията и контекста, в центъра на неговите сюжети си остава отделното човешко съзнание със своите чудатости и възможности за избор.

„Мартин Идън“, Пиетро Марчело

Решен в естетика, доста различна от съчетаването на документалност и фикция, „Мартин Идън“ на Пиетро Марчело е екранизация по романа на Джек Лондон, която пренася действието в Италия, променя имената на всички герои с изключение на главния и съсредоточава действието в едно многозначително безвремие, което придава интересна перспектива на историята на писателя социалист за един писател индивидуалист. Фабулата разказва как необразования моряк Мартин среща красивата и ерудирана Елена Орсини (в италианския вариант) и животът му се преобръща в два аспекта: решава да пробие като писател и запленен от тази леко резервирана млада жена от заможно семейство, се опитва да стане достоен за любовта ѝ. За съжаление славата и признанието му закъсняват – по това време Елена вече го е отхвърлила като годеник и успелият писател се изпълва с цинично озлобление и безразличие към заобикалящия го свят…

Известен с привързаността си към социалистическата идея, Джек Лондон създава Мартин Идън като свой политически антипод, прегърнал идеите на ницшеанския индивидуализъм, като същевременно му придава собствените си неудовлетворение на духа и стремеж към художествено признание. Във версията на Пиетро Марчело конфликтът социализъм – индивидуализъм стига дотам, че набеден за социалист от вестникарска статия, Мартин е принуден да защитава убежденията си пред хора, които отхвърлят социализма, но не разбират, че той също не е привърженик на тази политическа идея. Коментарите му предизвикват словесен сблъсък, граничещ със скандал, който в крайна сметка го разделя с Елена. А разочарованието на младия мъж от творческото и социалното отхвърляне изостря огорчението и конфликта му с буржоазното общество, в което се опитва да се впише.

„Мартин Идън“, Пиетро Марчело

Различията между романа и киноадаптацията варират от промяната на „Оуклънд, в началото на ХХ век“ в „Южна Италия, по някое време през ХХ век“ до двусмисления финал, в който Мартин се отдалечава с плуване в морето, което не изглежда непременно като самоубийство (особено за зрителите, които не са чели книгата). Времевата неопределеност във филма (за която свидетелстват различни детайли от бита и всекидневието) не изглежда случайна и предизвиква усещане за анахронизъм и любопитни асоциации, особено в съчетание с някои чисто визуални елементи като срещите на Мартин с бедността (от които се раждат бъдещите му герои), придобили колорита на живописни произведения, както и „оживелите“ персонажите от разказите му, които навяват асоциации за нямото кино. Необичайната за реалистичен филм стилистика, както и превъплъщението на Лука Мартинели (награда за мъжка роля от фестивала във Венеция) придават на „Мартин Идън“ така необходимата доза оригиналност в прочита, от която се нуждае всяка уважаваща себе си екранизация.

 

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияЕдин за всички, всички – на хорото
Следваща статияЕдин рационален аргумент за Създателя на света